Решение № 4928 от 23.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница София при Агенция Митници /АМ/, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение 55/13.05.2021 г. на Административен съд /АС/-Габрово, постановено по адм. д. 330/2020 г.. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че в представените от дружеството документи не могат да бъдат кредитирани като доказателство за договорената и действително платена цена на стоките по регистрираните митнически декларации /МД/. Счита, че законосъобразно е определена нова митническа стойност на внесените стоки съгласно правилата на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което оспорването да се отхвърли, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Евелин" ЕООД, гр.Габрово, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о.с.з. изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Габрово е законосъобразността на Решение РЗМ-5800-559/32-299932 от 14.10.2020 г. на Директора на ТД Митница София при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 5, т. 39 от същия Регламент във вр. с чл. 77, § 1 вр. с чл. 85, § 1, чл. 101, §. 1 вр. с чл. 102 от Регламент 952/2013 и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС е определена нова митническа стойност на внесените от "Евелин" ЕООД стоки под номера 1 и 4 от митническата декларация с МРН 19BG005107001055R0/24.09.2019 г. и стоки под номера 1, 5 и 6 по МРН 19BG005107001640R3/11.11.2019 г. В резултат на извършената корекция са начислени допълнително мито в размер съответно на 650.11 лв. и ДДС в размер на 1213.55лв., както и мито в размер на 444,53 лв. и 831,55лв. ДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Евелин ЕООД е осъществило внос на стоки, поставени с МРН 19BG005107001055R0/24.09.2019 г. и МРН 19BG005107001640R3/11.11.2019 г. под режим допускане за свободно обращение, с произход от Китай. След анализ на елементите за определяне на митническата стойност по реда на чл. 70 от Регламент / ЕС/ 952/2013г. на Европейския парламент и съвета митническите органи са приели, че декларираната на основание чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. МС на посочените стоки в периода на проверката е значително по ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки, със същата държава на произход. За сравнение са използвани определените рискови прагове на килограм тегло нето. Независимо от представените фактури и извършени банкови преводи съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност не са отпаднали, като с оспореното Решение на Директора на ТД "Тракийска" при Агенция Митници е определена нова митническа стойност на горепосочените стоки по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. По делото е проведена СИЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според експерта фактурите за продажба на внесените стоки са осчетоводени надлежно от вносителя, като стоките по тях съответстват на декларираните. Налице е идентитет между стойността на стоките по фактурите и заплатените суми по банков път. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Счел е, че вносителят е представил всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност. Позовал се е на заключението на вещото лице, като е счел, че от страна на административния орган не са ангажирани доказателства, че митническата стойност на процесните стоки не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Поради това е достигнал до заключението, че не са били налице материалноправните предпоставки за определяне на различна митническа стойност, с оглед на което административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за прилагане предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая това изискване е спазено при уведомяването на вносителя, тъй като същият е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 във вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. Не са установени обаче предпоставките за приложението на чл. 74, § 3 от Кодекса. Формалното позоваване на параметрите при осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 3 от Кодекса. При липсата на данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки, както и какви са характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество, необосновано е достигнат извод за приложимост на чл. 74, § 3 от Кодекса. Изложените доводи за неприложимост на чл. 74, §1 от Регламент 9521/2013г. са изцяло бланкетни, поради което не обосновават невъзможност митническата стойност на стоките да се определи въз основа на тях. Следва да се подчертае, че прилагането на § 3 от чл. 74 от МК е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В конкретния случай формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност на процесните стоки по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013. При издаване на решението си Директорът на ТД .. е допуснал нарушение на материалния закон, поради неспазване на последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, вр. чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Достигайки до същото заключение и отменяйки оспореният административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на "Евелин" ЕООД следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 660 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение