Решение № 4809 от 18.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Вълева от гр. Дряново, подадена чрез пълномощника адвокат Д. Колева срещу решение 160 от 19.11.2021г. по адм. дело 158/2021 г. на Административен съдГаброво, с което е отхвърлено оспорването й против решение 33/25.06.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Габрово и потвърденото с него разпореждане [номер]/10.02.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Габрово. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По наведените в жалбата съображения се иска отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Габрово, чрез процесуален представител старши юрисконсулт П. Рачева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд Габрово е отхвърлил оспорването на Х. Вълева против решение 33/25.06.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Габрово и потвърденото с него разпореждане [номер]/10.02.2021 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Габрово относно отказа за отпускане на учителска добавка по реда на § 5, ал. 3 от Кодекс за социалното осигуряване (КСО). Съдът приема, че осигурителния стаж за периода от 17.09.1993 г. до 01.01.1995 г., положен от Вълева в ТТМ Димитър Крусев Дряново не следва да се зачита, тъй като е работела на втори трудов договор при липса на уведомяване на работодателя от основното трудово правоотношение. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление Ц2113-07-748/10.09.2020 г. е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане [номер]/10.02.2021 г. на лицето Х. Вълева. В хода на административното производство е констатирано, че лицето е работила едновременно при двама работодатели, а именно СЦЖ Пловдив/РССРЖ Пловдив/ - от 01.04.1988 г. и Техникум по транспорт и машиностроене Димитър Крусев гр. Дряново от 17.09.1993 г. Пенсионният орган е приел, че за спорния период стажът не следва да бъде зачетен като учителски, тъй като Вълева е работила по допълнителен договор. При извършена проверка на осигурителя СЦЖ Пловдив /РССРЖ Пловдив/ е съставен констативен протокол К11-5-21-00922822/18.05.2021г. От него е видно, че Х. Вълева е работила на длъжност зооинженер. От приложеното удостоверение (обр. УП-2) с изх. ЦУ-9100-42/02.02.2021 г. е доказано, че тя е била в трудово правоотношение с работодателя до 01.01.1995 г. Въз основа на представена трудова книжка 77, трудова книжка 33 и удостоверение (обр. УП-3) с изх. ЧР-08-141/12.09.2013 г. в период от 17.09.1993 г. до 01.09.2008 г. Вълева е била назначена на пълно работно време на длъжност учител в ТТМ Димитър Крусев гр. Дряново. Обсъждайки доказателствата по делото, първоинстанционният съд, правилно е констатирал, че през периода 17.09.1993 г. до 01.01.1995 г. касаторката е работила едновременно по основен трудов договор с СЦЖ Пловдив /РССРЖ Пловдив/, при пълно работно време и по допълнителен (втори) трудов договор с ТТМ Димитър Крусев гр. Дряново, т.е. при условията на външно съвместителство по смисъла на чл. 111 от КТ.По делото не се съдържат доказателства основният работодател към момента на сключване на втория трудов договор да е бил уведомен При изложените факти, единствено СЦЖ Пловдив /РССРЖ Пловдив/ е имал правото за водене на трудова книжка. Тези обстоятелства са били потвърдени при представянето на доказателствата относими за случая. След като касаторката е била осигурявана при първия работодател, на основание чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) правилно административния орган е приел, че трудовия стаж по допълнителния трудов договор не следва да бъде зачетен. При изследване на положения осигурителен стаж от касаторката за периода от 17.09.1993 г. - 01.01.1995 г. правилно е установено от съда, че същият се припокрива понеже е работила по основно трудово правоотношение на длъжност зооинженер в СЦЖ Пловдив/РССЖ Пловдив/, откъдето е излязла в платен отпуск по майчинство, а след това и в неплатен такъв, като по време на отпуска при основния работодател с нея е сключен втори (допълнителен) трудов договор за изпълнение на учителска длъжност учител в ТТМ Димитър Крусев - Дряново. Не са налице писмени доказателства при сключването на трудовия договор за изпълнение на учителска длъжност да е бил прекратен трудовия договор със СЦЖ Пловдив/РССЖ Пловдив/. Съгласно чл. 69в, ал. 1, изр. 1 от КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Едновременно с това нормата на чл. 69в, ал. 3 КСО регламентира, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд (УПФ) в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. В конкретния случай, доказаният и зачетен учителски осигурителен стаж на Х. Вълева не покрива нормативно заложеното в разпоредбата на чл. 69в, ал. 1 от КСО изискване за 25 г. и 08 месеца и съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, касационната инстанция намира, че към датата на придобиване на право на пенсия лицето има навършена възраст, но няма изискуемия учителски осигурителен стаж от 25 години 08 месеца, т.е. не е било налице второто условие за получаване на добавката по чл. 69в, ал. 3 от КСО/ в този смисъл вж. Р. 12549/08.12.2021г. по адм.дело 7119/2021г. на ВАС, VI отд., Р. 15369/13.11.2019г. по адм.дело 3341/2019г. на ВАС, VI отд./. Предвид доказателствата съдът правилно е приел, че недостигащия осигурителен стаж е пречка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69в, ал. 3, връзка с § 5, ал. 3 ПЗР на КСО. Решението не съдържа визираните касационни основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила. Съдът е извел обосновани фактически и правни изводи от доказателствата и приложимата материалноправна уредба. С оглед изхода на спора, присъждането на претендираните от касационния жалбоподател разноски не следва да бъде уважено, а ответникът не е предявил такова искане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение