Решение № 7531 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2767/2009 г.

Решение № 7531 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2767/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Арис - Илиана" ЕООД, гр. Пещера, със съдебен адрес в гр. Пловдив, срещу решение № 366/28.11.2008 г. по ахд № 1830/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, административно отделение, V състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 540/05.09.2006 г. на данъчен орган на ТД на НАП - Пазарджик, потвърден с решение № 1189/ 06.12.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив в обжалваната част относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 49 558, 42 лв. и съответните лихви в размер на 2 952, 58 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на спорната част от РА и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че с процесния РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 22 броя фактури, издадени от "Нина" ЕООД през м. VI. 2005 година в общ размер на 41 497, 98 лв. и по 9 броя фактури, издадени от ЕТ "Георги 76 - Петко Трендафилов" в размер на 8060, 44 лв. за доставка на гъби манатарки и гъби пачи крак, тъй като предходните им доставчици нямали позволително по чл. 67 ЗГ, поради което преките доставчици не са придобили право на собственост върху гъбите и не са могли да го прехвърлят на жалбоподателя. По делото е установено, че жалбоподателят е получил фактурираните количества гъби от преките си доставчици, заплатил ги е и ги е изнесъл, заплатил е ДДС по ДДС - сметка, а преките доставчици са начислили ДДС в счетоводствата си по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Тоест по отношение на пряката доставка са налице условията на чл. 64 ЗДДС (отм.) и в частност на чл. 6 от ЗДДС (отм.) - прехвърлена е вещно право на собственост чрез предаване на родово определени вещи (чл. 24, ал. 2 ЗЗД) срещу заплащане. Предвид плащането на ДДС по ДДС - сметка и разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) няма възможност за отказ на право на приспадане на данъчен кредит заради твърдяни нередности на предходните доставки, поради което съдът няма да обсъжда дали позволителното за странични ползвания по ЗГ е кумулативно необходим елемент за възникване на право на приспадане на данъчен кредит при доставка на гъби. С оглед изложеното и наличието на всички кумулативно необходими предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.) решението следва да бъде отменено като неправилно, вместо него да се постанови друго, с което се отменя спорната част от РА и да се присъдят всички направени от касатора разноски по делото в размер на 625 лева (шестстотин двадесет и пет) лева, платими от дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение