Решение № 1478 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8125/2018 г.

Решение № 1478 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8125/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пазарджик против Решение № 312 от 16.05.2018 г., постановено по адм. дело № 813/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменено Решение № 1012-12-96#1 от 29.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане ПР № 2140-12-285 от 07.08.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на Г. Донов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО и е изпратена преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. Пазарджик за ново произнасяне по заявлението му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съблюдаване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, като се претендира неговата отмяна. Ответникът – Г. Донов, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба, като прилага писмени доказателства в подкрепа на своите възражения. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд – Пазарджик е отменено Решение № 1012-12-96#1 от 29.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане ПР № 2140-12-285 от 07.08.2017 г. на ръководител "ОП" при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на Г. Донов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, а преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. Пазарджик, за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съблюдаване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение, съдът, след като е обсъдил доказателствата по преписката, е приел, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Неправилна обаче е била преценката на решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане. Мотивирал се е, че административният орган, в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК, а именно да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. Не е изяснил факти и обстоятелства, чието наличие или липса са от значение за признаването или непризнаването на спорния осигурителен стаж. Посочил е, че в случая невъзможността да бъде извършена съответната проверка, не може да послужи като основание за незачитане на осигурителен стаж за периода от 22.01.1993 г. до 31.12.1995 г., положен на длъжност "кранист в леярен цех" в ДФ "Строймашинженеринг"/ СМИ "Строймашремонт", за който стаж Донов е представил трудова книжка № 1141 от 20.06.1974 г., надлежно съставена и заверена, с вписан стаж и УП-30 № 17-3 от 10.01.1997 г., издадени от ДФ "Строймашинженеринг", СМИ "Строймашремонт". Мотивирал се е и че представената от жалбоподателя трудова книжка, чиято материалната доказателствена сила като официален документ не е оборена по съответния ред, е годно и достатъчно доказателство за направените в нея отразявания. Изложеното е обосновало съда да отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане, като върне преписката на ръководителя на "ОП" в ТП на НОИ-Пазарджик за ново произнасяне по заявлението. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Първоинстанционният съд правилно е приел, че пенсионните органи са формирали своите изводи в противоречие с правилото на чл. 35 от АПК, като са постановили оспореният административен акт без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Пенсионният орган е отказал да зачете стажа на Донов по спорните удостоверения от ДФ "Строймашинженеринг" /СМИ "Строймашремонт, като не е изследвал въпроса съхраняват ли се изходящи дневници от работодателите и вписани ли са в тях издадените удостоверения, както и други относими въпроси. Съгласно общото правило на чл. 35 АПК, органът е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. На основание чл. 36, ал. 1 АПК, доказателствата в административното производство се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи. Според ал. 3 на същия член, всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган, а на осн. чл. 36, ал. 4 административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. В хода на административното производство по издаване на обжалваното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, от административния орган действително са предприети определени действия по проверка достоверността на данните в удостоверенията, представени от Донов. Събирането обаче на информация относно наличието на осигурителен стаж при конкретния осигурител е обусловено и от обстоятелството, че в отдел "Обединен осигурителен архив" в с. Невестино към ТП - Кюстендил е приета разплащателна и трудовоправна документация на ДФ "Строймашинженеринг" - гр. София, която не е в цялост. Въпреки това, органът е приел за безспорно твърдението, че липсват данни за лицето Г. Донов, за периода 22.01.1993 г. - 31.12.1995 г. и проверка не може да бъде извършена. Видно от представеното пред касационната инстанция писмено доказателство, а именно Заповед № 02/08.01.1997 г., временният синдик на "Строймашинженеринг" е упълномощил лицето Щ. Щерев, в качеството му на директор на предприятието, в срок до 30.01.1997 г., да представи изчислени и заплатени трудови възнаграждения на персонала, както и да събира, съхранява всички разплащателни ведомости, досиета и документи, касаещи дейността на "Строймашинженеринг", да издава обр. № 30, УП-2 и оформя трудовите книжки. С оглед наведените възражения в касационната жалба, съдът подчертава, че временният синдик Г. Христов е наредил, на основание чл. 640 от ТЗ, във връзка с откритото производство по несъстоятелност на дружеството на Щ. Щерев извършването на определени действия в качеството му на директор. Именно в това си качество, г-н Щерев е подал жалба до управителя на ТП на НОИ, рег. № 94 щ-19-1-1 от 07.01.2015 г., в която съобщава, че служители на НОИ отказват необосновано да приемат ведомости на ДФ "Строймашинженеринг", заличена на 11.09.2012 г. Съгласно писмо на управителя на НОИ изх. № 94 щ-19-1#2 от 30.01.2015 г., адресирано до директора на ДФ "Строймашинженеринг", се съобщава, че неправилно не е приета документацията на фирмата от страна на НОИ - София, предвид на липсата на законово основание за това. С разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от КСО (ред. в ДВ бр. 22 от 24.03.2015 г.), която е била действаща към датата на подаване на заявлението на Г. Донов на 15.12.2016 г., законодателят е въвел изискването при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости да се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Безспорно в случая е, че ДФ "Строймаинженеринг" е имала качеството на осигурител по отношение на жалбоподателя за спорния период от време от 1993 г. до 1995 г. Прекратяването на дейността на дружеството - осигурител без правоприемник е юридическият факт от хипотезиса на чл. 5, ал. 10 от КСО, пораждащ задължението за предаване на разплащателните ведомости в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. С Инструкция № 5 от 30 юни 2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник (загл. изм. - ДВ, бр. 107 от 2013 г.), се уреждат редът и условията за предаването, приемането, изземването, обработването, съхраняването и използването на разплащателните ведомости на осигурители, които са прекратили дейността си без правоприемник. По силата на чл. 3 от Инструкцията ( Изм. бр. 52 от 2016 г., в сила от 08.07.2016 г.), разплащателни ведомости на прекратени осигурители, които нямат правоприемник, не могат да се унищожават. Лицата, които държат или знаят местонахождението на такива документи, уведомяват съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за тях (ред. на чл. 3 от Инструкцията, изм. ДВ бр. 52 от 2016 г.). По този начин, против правилата и създадените норми в това отношение, е отказана приемо- предавателна процедура, инициирана със заявление- декларация от 17.02.2015 г. от И. Данаилова, като упълномощено лице, представляващо ДФ "Строймашинженеринг"/СМИ "Строймашремонт", обективирана в Писмо № 94 Щ-19-1#6 от 09.03.2015 г. на директорите на Дирекции "Правна" и "Осигурителен архив", в което е посочено, че Щерев/предвид наличното нотариално заверено пълномощно от 17.02.2015 г. / няма и не може да има пълномощия да представлява предприятие, което не съществува в правния мир към датата на подаване на заявлението. Касационната инстанция подчертава, че НОИ е следвало да приема остатъка от разплащателните ведомости, изходящи от предприятието по силата на чл. 3 от Инструкцията. Недобросъвестното и противоправно поведение на касатора и позоваването му на липсващи ведомости за предприятието, които да дадат информация за трудовата дейност и осигуряването на лицето, не могат да се тълкуват във вреда на осигуреното лице. Въпреки проведеното производство по чл. 193 от ГПК, в което е установено, че подписите в УП-2 и УП-30 от 10.01.1996 г. не са положени от ръководителя, първоинстанционният съд правилно е посочил, че те съдържат и друг подпис, както и печат, и тяхната истинност не е дискредитирана с оглед неизясняването от страна на административния орган на въпроса: съхраняват ли се изходящи дневници на предприятието и вписани ли са в тях цитираните документи. Това е така, тъй като липсват данни каква е била правно-организационната форма на предприятието през 1997 г. / с оглед откритото производство по несъстоятелност/ и най- вече кой е подписвал документите в качеството на "ръководител". Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че в хода на първоинстанционното съдебно производство е прието като доказателство копие на трудовата книжка на Г. Донов. Предназначението на трудовата книжка според чл. 347 от Кодекса на труда (относно записа за полаган труд в периода 22.01.1993 г. – 31.12.1995 г.) е, че тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. В нея се вписва съдържанието по чл. 349 КТ, което е информация за елементите на трудовото правоотношение. Този официален документ установява фактите в него и те могат да бъдат приети за недействителни само след оспорване на този документ. В съдебното производство такова оспорване по реда на чл. 193 ГПК не е било извършено от представителя на административния орган, поради това следва да се приеме, че срокът, като елемент от трудовото правоотношение на жалбоподателя е този, посочен в трудова книжка № 1141 от 20.06.1974 г. В подкрепа на горните изводи е и нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, според която установяването на осигурителния стаж се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. В завереното фотокопие по делото пред първата инстанция, работодателят ДФ "Строймашинженеринг" е отразил с думи и цифри изслужено време на длъжност "кранист в леярен цех" за посочения по-горе период и съответните трудови възнаграждения, които са променяни регулярно. Така вписаните обстоятелства са доказателство, че през този период трудовото правоотношение не е било прекратявано. На осн. чл. чл. 181, ал. 1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В случая съдът намира, че ответникът –директор на ТП на НОИ - Пазарджик е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК по отношение на частните документи, представляващи разчетно – платежни ведомости, представени от жалбоподателя. Като такива за него те имат достоверна дата от деня, в който съдържанието е възпроизведено в официален документ. Такъв официален документ е приложената по делото трудова книжка на името на жалбоподателя в частта относно записа на лист 178 от нея и относно факта, че е работил в ДФ "Строймашинженеринг" през спорните периоди от време, на длъжност "кранист в леярен цех". При наличните данни по делото, т. нар. "спорен" стаж, незаконосъобразно не е бил приет от пенсионния орган, както правилно е приел и съдът. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Като официални документи, те се ползват с материална доказателствена сила и административният орган е длъжен да зачете отразения в тях осигурителен стаж. А в случая спорният стаж на Донов е отразен в надлежно съставена и заверена трудова книжка. С касационната жалба не се представят доказателства, свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да заплати сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение