Решение № 6864 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12125/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Ф. Г. ЕООД, чрез адв. Х. Райчева като процесуален представител, против Решение 7039 от 07.08.2024 г., постановено по адм. дело 2553/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Сочат се основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Оспорва се компетентността на кмета на община Родопи като издател на процесната заповед с твърдения, че строежът предмет на премахване, е от трета категория. Отричат се като недоказани предпоставките по чл.225, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по съществото на спора за уважаване на предявената жалба или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски. Ответната страна кметът на Община Родопи, чрез пълномощника си по делото адв. З. Недева, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е заповед 1025 от 31.08.2022 г. на кмета на община Родопи, с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ Част от Нов Корпус 2" за разширение на Предприятие за производство на биологичен сайдер и други ферментирали напитки от биологични плодове с прилежащи дегустационна зала, складови помещения и административни офиси", а именно: Етажа от кота +9,00м. до кота +12,00м. със ЗП около 959,55кв.м.; Изградени стоманобетонни колони и шайби върху кота +12,00м. с височина 2,80м., изградени в УПИ 18.1386 - производстена, обществено обслужваща и търговска дейност, масив 18, местност Живака , землище на [населено място] /ПИ с идентификатор 03304.18,1386 по КК на [населено място]/ от собственика на строежа Ф. Г. ЕООД, ЕИК: 203488197, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Родопи, област Пловдив, м."Живака" 18Б. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че строежът, предмет на оспорената заповед е надлежно индивидуализиран в същата и правилно квалифициран като такъв от четвърта категория, извършен е без изискващите се строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, включително на заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са и е даден отговор на доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства и въз основа на тях са изведени правилни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Неоснователно е наведеното касационно основание по чл.209, т.3, изр. първо АПК нарушение на материалния закон, както и за липсата на компетентност на кмета на община Родопи. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Оспореният административен акт е проверен от съда на всички основания по чл.146, т.1-5 АПК, а констатациите за законосъобразност на същия са обосновани от събраните доказателства и са съответни на приложимите нормативни разпоредби. Правилни са изводите, че процесната заповед е издадена от компетентен орган. В производството по чл.225а ЗУТ законността и категорията на строежа подлежат на самостоятелна преценка от административния орган, която се основава на вида и параметрите на фактически изградения обект. Правилно в заповедта строежът е определен като принадлежащ към IV-та категория по чл. 137, ал. 1, т. 4, б. б ЗУТ и чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, която квалификация е възприета от първостепенния съд. Според класификацията на чл.137, ал.1 ЗУТ и съобразно нормата на чл.137, ал.1, т.4, б. б и б. в ЗУТ четвърта категория са жилищни и смесени сгради със средно застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв. м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители; производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет от 50 до 100 работни места и съоръженията към тях. Видно издадените за процесния строеж разрешение за строеж 318/ 19.07.2021 г. на главния архитект на Община Родопи при разгърната застроена площ от около 959,55м2 за всеки от двата етажа т.е., повече от ясно е, че се касае за строеж ІV категория. Като такъв строежът е определен в издадените строителни книжа, във всички констативни актове и протоколи, съставени във връзка с проверките на общинската администрация, а така също и в становището на главния архитект на община Родопи от 23.08.2022 г., касаещи незаконността на процесния строеж, разпореден за премахване. Обосновано е прието от съда, че от заключението на вещото лице Р. се установява, че частта от строежа, която е разпоредена за премахване, се извършва без инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, тъй като излиза извън обхвата на издадените съгласно строителното разрешение и инвестиционни проекти параметри. Правилно е установено, че в УПИ 18.1386 - производствена, обществено обслужваща и търговска дейност, масив 18, местност Живака , землище на [населено място] е изграден Нов Корпус 2 с монолитна стоманобетонова конструкция с колони и шайби и безгредови плочи. Строежът е с коти 0,00м. +3,00м и +6,00м по проект два етажа, а извън проекта - на кота +9,00м, на котя +12.00м, изпълнена сграда с монолитна стоманобетонова конструкция с колони и шайби и безгредови плочи, както и че над последно изградения етаж са изпълнени тухлени фасадни и преградни зидове / и конструктивни елементи - колони и шайби с височина 2,80м. над последната плоча/. Видно от одобрения идеен инвестиционен проект по част Архитектура, одобрен на 30.03.2021г. е разрешена сграда с плосък покрив с височина 6.95м. В идейния конструктивен проект са представени и одобрени кофражен и армировачен план на фундаметните плочи и кофражен план на типова плоча. Според експертизата, че за да се осъществи строежът, е необходимо да има одобрени армировъчни планове на междуетажните плочи, т.е. за всяка една от котите, които в случая липсват. Поради това съдът правилно е приел, че е налице нарушение на нормата на чл.142 ал.2 от ЗУТ, която предвижда когато разрешението за строеж е издадено въз основа на идеен инвестиционен проект, в хода на строителството се одобряват следващите фази на проектиране. Така не се установява изготвените конструктивни проекти да са съгласувани архитектурно за покрив на кота +9.35м. и кота + 12.55м. Тези нива не са част от одобрените проекти, за които е издадено строителното разрешение. Поради това осъществените на строежа вертикални елементи (колони и шайби), разположени над последната кота на сградата +12,00м са недопустими, защото не са предвидени в одобрения проект и другите строителни книжа и същите следва да се премахнат. Установява се и от експертизата, освен събраните в хода на административната преписка доказателства, че на място са изпълнени стоманобетонни колони, шайби, плочи на един частично подземен и четири надземни етажа. Над последния етаж са изпълнени колони и шайби и кофраж, подпрян с метални опори за стоманобетонна плоча на кота +15,00м. С други думи за изграждането над третия надземен етаж няма одобрен проект за промяна по време на строителството, а изпълнената на място кота корниз от +15м е недопустима по действащия ПУП за устройствена зона Смф. Освен това надстрояването на Корпус 1 и нов Корпус 2 надвишават допустимия Кинт 2,5. Обосновано е прието от съда, че с извършеното строителство са допуснати съществени отклонения от одобрения проект и издаденото строително разрешение, а също така и в противоречие с действащия ПУП. За съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект законът приема тези отклонения, които нарушават предвижданията на действащия ПУП, променят строителната конструкция, а също така променят вида на конструктивните елементи и/или на натоварванията чл.154, ал.2, т.1, т.5 и т.6 ЗУТ. Съгласно чл.154, ал.4 ЗУТ- След издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 са недопустими. Такива отклонения се допускат преди реализирането им, а в случая не е спорно, че строителството вече е факт. При промяна на инвестиционните намерения след издаване на PC се допускат само несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. От своя страна екзекутивна документация се изработва след фактическото завършване на строежа и отразява несъществените отклонения от одобрените проекти чл.175 ЗУТ. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за нарушаване с издадената заповед на принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК. В правомощията на органите по контрол на строителството не съществува друга възможност освен да разпоредят премахването на установен незаконен строеж, който не е търпим. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Ето защо, настоящата инстанция намира, че не е нарушен принципът на съразмерност и заповедта отговаря на целта на закона, така както е приел и решаващият съд, тъй като тази цел е именно нетърпимост спрямо установените незаконни строежи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. От страните се претендират разноски, които предвид изхода от делото следва да се присъдят на ответника. Същите се констатираха в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение, предвид представените договор за правна помощ и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,