Решение № 4083 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8175/2013 г.

Решение № 4083 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8175/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 121 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Кирил Иванов Кацаров от гр. Сандански, срещу решение № 1467/4.03.2013 г., постановено по адм. д. № 5571/2012 г. по описа на Административния съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Кацаров срещу заповед № 3141/10.05.2012 г., издадена от директора на Агенция "Митници" (АМ), с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Недоволен от решението, Кацаров го обжалва. Твърди неправилността му поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго решение, по съществото на спора, с което се отмени заповедта на директора на АМ. Ответникът - директорът на АМ, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Кацаров против обжалваната от него заповед на директора на АМ за дисциплинарното му наказване с наказание "уволнение" на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. За да постанови този резултат, АССГ след подробно обсъждане на обжалваната заповед и събраните доказателства по делото, е стигнал до обоснован извод, че тя е издадена от компетентен орган, спазена е установената форма на акта, както и действащите материалноправни разпоредби и административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, след което е разгледал оспорената заповед по същество. Прието е, че Кацаров е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл - не е изпълнил служебните си задължения и не е спазил разпоредбите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), довело до ангажиране на дисциплинарна му отговорност и налагане на дисциплинарно наказание. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. Доводът за необоснованост на обжалваното решение е деклариран, но немотивиран и неконкретизиран. В касационната жалба и писмените бележки на Кацаров, представени по време на съдебното заседание на 12.03.2014 г., липсва посочване кой фактически извод на съда на кое събрано по делото доказателства противоречи. По посочената причина, за настоящия състав на ВАС е невъзможно да се произнесе по така наведения довод за необоснованост. Доводът за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон се развива в няколко насоки: Кацаров твърди, че в посочените в обжалваната от него заповед не се сочи кое свое конкретно задължение не е изпълнил той. Липсата на обоснована констатация по въпроса от страна на АССГ, представлявала нарушение на материалния закон. Доводът е неоснователен. ВАС не възприема като правилни доводите, развити в писмените бележки за липса на нарушения на т. 5 и т. 10 от Вътрешните правила за организация на дейността и документооборота при изземването, задържането, съхранението, реализацията, унищожаването и предаването на задържани, отнети и изоставени в полза на държавата стоки (Вътрешните правила). Посочените от касатора обстоятелства, които според него водят до невъзможност да извърши той нарушение на посочените текстове, не се споделят от ВАС. По делото има достатъчно данни, от които безспорно се установява, че на 25.11.2011 г. е направен опит за внос в Република България на голямо количество облекла от марките "Армани", "Долче и Габана", "Прада", "Дискуаред", "Бърбъри", "Гучи", "Монклер" и "Хюго Бос", без съгласието на притежателя на изключителното право да ползва в търговската дейност тези марки. Стоката е задържана в Митническо бюро Кулата, а превозното средство с което е превозвана тя, е поставено под охрана. По сигнал от Митницата, е образувано досъдебно производство (ДП) № 150/2011 г. по описа на Сектор "Борба с организираната престъпност" (БОП) - Благоевград. След щателна митническа проверка на стоките, е издадено Постановление за отговорното им пазене, което на 29.11.2011 г. е предадено от служител на Сектор БОП на касатора. Въпреки задълженията си по т. 5 и т. 10 от Вътрешните правила, Кацаров не е изпратил за регистриране постановлението в деловодството на Митница Югозападна, не е уведомил началника на Митницата и материално-отговорното лице Г. Соленков за приемане на вещите и организиране на тяхното отговорно пазене. Това е дало възможност на следващия ден лице, представило се за служител на МВР, да срещне, говори и убеди Кацаров, че от Сектор БОП ще изнесат част от задържаната стока, което и станало със знанието и съгласието на касатора. Същият се разпоредил, след изнасянето на стоките, да се постави нова митническа пломба на контейнера. Това му поведение съставлява и нарушение на чл. 6, ал. 1 от КПСДА. Тези факти по несъмнен начин сочат, че благодарение нарушенията на посочените норми от Вътрешните правила, с поведението си Кацаров не е изпълнил служебните си задължения и е създал възможност да се извърши кражба на веществени доказателства. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Твърдението, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичането на преклузивния двумесечен срок е необосновано и невярно. В ЗДСл няма легално определение на понятието "откриване на нарушението". Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове "...за неуредените случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи". "Подобен случай" се урежда от чл. 223, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи. Както е посочил и АССГ, дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато при дисциплинарнонаказващия орган са постъпили материалите от дисциплинарното производство.ВАС счита, че изводите на АССГ за това, че начална дата на посочения срок е 10.04.2013 г. е незаконосъобразен. Предвид приключването на дисциплинарното производство и последното извършено действие по него, за такава дата следва да се приеме датата 7.05.2012 г., когато от Кацаров е поискано писмено обяснение с Протокол за изслушване № 78 и той е дал Обяснение № 0401/144. Заповедта, както се каза е издадена на 10.05.2012 г., т.е. при спазване на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че наказаният е осъществил с поведението си от обективна и субективна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По делото е направено искане от процесуалния представител на директора на АМ да им се присъди юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи, същото се явява основателно. Съгласно чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските хонорари, издадена от Висшия адвокатски съвет, следва да бъде осъден Кацаров да заплати на АМ сумата от 150,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на пето отделение