Решение № 5692 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3815/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор Ревизии и проверки-3 при ТД на НАП Средни данъкоплатци и осигурители против Решение 5328/17.02.2025г. постановено по адм.д.1818/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 0654/23.01.2024г. издаден от С. Георгиева на длъжност началник сектор Ревизии и проверки-3, ТД на НАП Средни данъкоплатци и осигурители. В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на първоинстанционното решение в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за немотивираност на административния акт, довело до издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Излагат се подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което подадената жалба да бъде отхвърлена. Касационната жалба се поддържа чрез упълномощен юрисконсулт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, като се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът АРТ-2000 ООД, чрез упълномощен адвокат, в представени по делото отговор и писмено становище, както и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 0654/23.01.2024г. издаден от С. Георгиева на длъжност началник на сектор Ревизии и проверки-3 при ТД на НАП Средни данъкоплатци и осигурители, с който на основание чл.166 от ДОПК, вр. чл.26б, ал.5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП) по отношение на АРТ-2000 ООД е установено публично държавно вземане в размер на 355 296,09 лв., ведно с лихви в размер на 110 249,74 лв. Адмистративният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, оправомощен със Заповед З-ЦУ-2294/03.11.2023г. и Заповед З-ЦУ-84/11.01.2024г. на Изпълнителния директор на НАП въз основа на чл.10, ал.1, т.1, т.2, т.5 и т.18 от Закона за НАП и чл.26б от ЗМДВИППП и Решение на МС 947 от 18.12.2020г. Според първоинстанционният съд АУПДВ е издаден в предвидената от закона писмена форма, но не отговаря на изискванията на чл.59 ал.2, т.4 от АПК, доколкото на първо място в акта не е посочено нормативното основание прието за основание за възстановяване на получената сума за подкрепа. На следващо място съдът е приел, че от съдържанието на оспорения акт не става ясно сумата, която подлежи на възстановяване на основание чл.26б, ал.5 от ЗМДВИППП, как е квалифицирана от органът като неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми или като неправомерно получена или неправомерно усвоена сума. В този смисъл е приел, че в акта не се съдържат фактически основания за издаването му, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност, тъй като не съдът трябва да подведе установените факти към релевантната правна норма, а да провери сторил ли е това законосъобразно административният орган. По отношение на установената според административния орган свързаност между кандидата и дружествата АРТ ТРЕЙД ЕАД, ВИКТОРИЯ РИНГ ЕООД, ПЕТРОВ-КОМЕРС 98 ООД и АЛПЕН ЕООД, административният съд е приел, че в акта не е посочена конкретната свързаност по чл.4, ал.5, т.1-т.4 от Закона за малките и средните предприятия, както и коя от хипотезите на третия елемент на фактическия състав на чл.4, ал.8 ЗМСП е приета за осъществена - дали става въпрос за дейността на предприятията или за част от нея, както и дали се има предвид съответен пазар или вертикално свързан пазар. В допълнение е посочeно, че в акта липсват каквито и да е мотиви относно начислените лихви, като са посочени единствено суми, дати и общо дължима лихва. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда за издаване на акта в нарушение на изискването за мотивираност на административните актове. Съгласно разпоредбата на чл. 26б, ал.1 от ЗМДВИППП, на микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са започнали/възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността. Средствата по предходното изречение се предоставят за всеки от месеците до отпадане на съответното основание за преустановяване на дейността, като за непълен месец безвъзмездните средства се предоставят пропорционално на дните от месеца. По силата на ал.2, изр.1 на чл. 26б, ал.1 от ЗМДВИППП, средствата по ал. 1 се предоставят на микро, малки и средни предприятия, отговарящи на критерии и по ред, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката. Разпоредбата на чл. 26б, ал.5 от ЗМДВИППП (посочена като правно основание за издаване на оспорения акт) предвижда неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми да се възстановяват ведно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им. Вземанията за възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Обжалването на актовете не спира изпълнението им. В случая, както правилно е установил административния съд, нито в акта за установяване на публично държавно вземане, нито в останалите документи по преписката се съдържат мотиви за това средствата, подлежащи на възстановяване неправомерно получени ли са или представляват недължимо платени или надплатени суми. В оспорения административен акт е посочено, че същия е издаден след извършване на проверка за установяване коректността на данните в декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от ЗМСП, подадена от АРТ 2000 ООД с формуляр за кандидатстване по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2-2095 и/или BG16RFOP002-2.097 или BG16 RFOP002-2.101 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки чрез прилагане на схема за подпомагане от НАП на ОПИК 2014 - 2020". Административният орган е приел, че за дружеството не е налице основание за подпомагане, тъй като същото е недопустим кандидат за финансиране поради обстоятелството, че дружеството в качеството му на свързано предприятие с "АРТ ТРЕЙД" ЕАД, ПЕТРОВ КОМЕРС 98 ООД, "ВИКТОРИЯ РИНГ" ЕООД и "АЛПЕН" ЕООД и предприятие партньор с "КОНСОРЦИУМ ЗИТА" АД, не е със статус на микро-, малко или средно предприятие. Според чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия (в приложимата редакция) категорията малки и средни предприятия включва предприятията, които имат: средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души, и годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв. Съгласно чл.4, ал.1 ЗМСП, при изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали e предприятие партньор по смисъла на ал. 3, или е свързано предприятие по смисъла на ал. 5. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от Закона за малките и средни предприятия предвижда, че свързани предприятия са предприятията, между които съществува някое от следните отношения: 1.едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие; 2.едното предприятие има право да назначава или освобождава повече от половината от членовете на изпълнителния, управителния или надзорния орган на другото предприятие; 3.едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях, или на клауза в неговия устав, учредителен договор или друг учредителен акт; 4.предприятие, което е акционер, съдружник или член в друго предприятие, контролира самостоятелно повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на това предприятие по силата на споразумение с други акционери, съдружници или членове". Според чл.4, ал.3 ЗМСП, предприятия партньори са предприятията, които не са свързани предприятия по смисъла на ал. 5 и между които съществува следното отношение: едно от предприятията притежава самостоятелно или заедно с едно или повече свързани предприятия от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго предприятие. В случая, както правилно е приел първоинстанционния съд, в оспорения АУПДВ не е посочена коя от изброените хипотези за свързаност по чл.4, ал5, т.1-4 ЗМСП е налице (с изключение на установената свързаност на "АРТ 2000" ООД с "АРТ ТРЕЙД" ЕАД). Формално органът се е позовал на разпоредбата на ал. 8 на чл.4 ЗМСП, според която: предприятия, осъществяващи помежду си някое от отношенията по ал. 5, чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари. Липсват, обаче, каквито и да е мотиви за това как и чрез кое лице/лица са осъществени отношенията, обосноваващи свързаност между предприятията, както и на същия съответен или на вертикално свързан пазар е извършвана дейността. Подвеждането на установените факти под приложимите правни норми е задължение на административния орган. Недопустимо е съдът да замества органа при мотивиране на административния акт, а липсата им препятства съда да провери законосъобразността на оспорената заповед. Доводите в касационната жалба не водят до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Изложеното мотивира крайния извод на настоящия касационен състав, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 27 926 .20 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Предвид предоставената защита, материалният интерес и правната и фактическата сложност на делото, същото не е прекомерно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение