Решение № 429 от 14.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 427/2010 г.

Решение № 429 от 14.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 427/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Р. Р. А. срещу въззивно решение № 89 от 5.05.2010 г. по внохд № 133/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 34 от 8.03.2010 г. по нохд № 126/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1,3 НПК. Оспорва се квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК "по особено жесток начин". Иска деянието да бъде преквалифицирано като извършено по чл. 115 НК. Поддържа се също така, че присъдата е неоснователно висока. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си намира жалбата за неоснователна, тъй като законът е правилно приложен, а наказанието е справедливо. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Р. Р. А. за ВИНОВЕН в това, че на 25.10.2009 г. в с. Розино, обл. Пловдивска с особена жестокост, умишлено е умъртвил Зарифе А. М., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. последно вр. с чл. 115 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е неоснователна: Решението е законосъобразно и правилно. Изводът на предходните инстанции за деяние извършено при условията на чл. 116, ал. 1, т. 6 пр. последно съответства на обективните данни по делото. Установено е от фактическа страна, че на инкриминираната дата и място, след употреба на алкохол, подсъдимият е нанесъл многократно удари с автомобилна гума с джанта по главата на пострадалата. Като причина за това негово поведение, подсъдимият е обяснил нежеланието на пострадалата да припише на семейството му къщата в която живеели, нейна собственост. Установено е също така, че подсъдимият често е посягал, както върху семейството си, така и върху пострадалата- негова тъща, за което му поведение имало взети мерки по Закона за защита от домашно насилие, а през м. февруари 2009 г. по реда на този закон бил отстранен от къщата на пострадалата Зарифе М. и заживял във вила намираща се в покрайнините на с. Розино. Там бил посещаван от съпругата си, която въпреки наложените мерки, не се противопоставяла той да посещава общия им дом. Подсъдимият признава деянието, но поддържа, че не е действал с особена жестокост. Доводът е обсъден от въззивния съд по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, който не го е приел и е изложил съображения за това. Мотивите са съответни на доказателствата и се споделят от касационния състав. Изводът, че деянието е съставомерно по възведената правна квалификация, а не съставлява престъпление по чл. 115 НК почива на съвкупния доказателствен материал по делото-събран, проверен и анализиран съгласно разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 НПК. Съгласно съдебната практика, едно деяние е извършено с особена жестокост следва от начина на неговото осъществяване и проявеното отношение на дееца към жертвата. Правилно е прието от съдилищата, че за правната квалификация "особена жестокост" от значение са фактическите обстоятелства свързани с умъртвяването на жертвата, броят, силата, мястото на нанесените удари, използваното средство, както и отношението на подсъдимия към пострадалата. В случая е установено, че обект на посегателство е възрастна 79 годишна жена, безпричинно станала жертва на агресията на подсъдимия, който й нанесъл множество концентрирани, предимно в дясната половина на главата удари с автомобилна гума с метална джанта и сила достатъчна да причини тежки увреждания, довели до неминуемата смърт на жертвата. Възражението, че данните за изпадане в безсъзнание на пострадалата още след първите нанесени удари, изключва признака особена жестокост е неоснователно. Обстоятелството, че пострадалата не е била в състояние да изпитва и изживява последиците на последващите удари, сочи единствено за липса на съставомерност на деянието като извършено"по особено мъчителен начин", каквото обвинение обаче няма предявено. Броят на ударите върху възрастната жена, продължили и след падането й на пода, при това без каквато й да е причина, сочи не само на обикновена агресия, но и на ярост, които обективни данни водят до формулиране на квалифициращия признак" особена жестокост". Фактическите обстоятелства сочат, че подсъдимият е нанесъл ожесточено и интензивно множество удара по главата на възрастната жена. Последната била с лошо зрение, и била седнала на диван в тъмното, поради липса на осветление, помещение. Първите един-два удара подсъдимият й нанесъл в седнало положение, от които тя паднала на лявата си страна и изпаднала в безсъзнание. Това сочи на особената сила, с която 38 годишния подсъдим е нанасял ударите предимно с металната част на гумата в областта на главата. Вещите лица са установили, че на пострадалата са били нанесени не по-малко от 7-8 удара по главата и тялото, в резултат на които е получила тежка черепно мозъчна травма, довела до бързата й смърт. За поведението на подсъдимия, което е от значение за приетата квалификация, следва да се отчете заключението на съдебно психиатричната и психологическа експертиза. Подсъдимият е бил с концентрация на алкохол 2,16 промила, в състояние на обикновено алкохолно опиване, но в което ставал безпричинно агресивен. От показанията на св. Абдула-син на подсъдимия е установено, че прибирайки се към дома на пострадалата, подсъдимият викал и отправял закани към нея. Нещо по-вече, свидетелят е чул заканата на подсъдимия, че тази вечер имал намерение да заколи някого. Възражението относно размера на наказанието, също е обсъдено от въззивния съд. Преценката за наказание в атакувания размер е правилна. Обсъдени са смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, безпричинното посегателство върху живота на пострадалата, системната злоупотреба с алкохол довела до промяна на личността му, чистото съдебно минало, както и признанията които е направил. За убийство по чл. 116, ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдилищата са определили наказание по първата алтернатива от 18 години, което наказание не е явно несправедливо. Това е така, защото наказанието е определено в пределите на закона, съответства на тежестта на деянието, обществената опасност на подсъдимия и всички обстоятелства от значение за неговото индивидуализиране по чл. 54 НК. Същото е съобразено и с целите визирани в чл. 36 НК насочени, както към генералната, така и личната превенция на извършителя. Основание за намаляване на наказанието не е налице. В този смисъл, като е потвърдил присъдата и в санкционната й част, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По изложените мотиви, тъй като не са налице основания за изменяване на съдебния акт, решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение