Решение № 162 от 22.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 417/2013 г.

Решение № 162 от 22.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 417/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Г. В. Шуменски и на частния обвинител и граждански ищец К. Й. Н. срещу присъда № 35/21.11.2012 г. по внохд № 344/12 г. на Кюстендилския окръжен съд. В жалбата на подсъдимия се мотивират оплаквания по трите касационни основания и се отправят алтернативни искания- за връщане на делото за ново разглеждане, за оправдаване на Шуменски или за определяне на наказанието при условията по чл. 55 от НК. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец Н. са изложени оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание и на присъденото обезщетение. Искането е за увеличаване размера на наказанието и уважаване на гражданската претенция в пълен размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: С атакуваната присъда Кюстендилският окръжен съд отменил присъда № 100/9.11.2011 г. по нохд № 883/2010 г. на Районен съд гр. Дупница и признал подсъдимия Г. Ш. за виновен в това, че на 19.04.2010 г. се заканил с убийство на К. Н. и тази закана е възбудила основателен страх у него за осъществяването й, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено по нохд № 1169/09 г. на РС-Дупница. Осъдил подсъдимия да заплати на Н. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 5000 лв. Оплакването на подсъдимия, че при постановяване на обжалваната присъда са нарушени основни принципи на наказателния процес- за разкриване на обективната истина и за формиране на вътрешното убеждение на база всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, от значение на делото е лишено от фактическо основание. Видно е от съдържанието на мотивите към присъдата, че Кюстендилският окръжен съд е подложил на внимателен и обстоен анализ всички доказателствени източници, посочил е кои от тях кредитира и защо и е изложил подробно фактите, които намира за безспорно установени. Като основен източник за фактическите изводи за случилото се съдът е ценил показанията на пострадалия Н., съпругата му Н., св. Ц., на полицейските служители К. и К. и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Поставил е акцент върху последователните, безпротиворечиви и логически издържани изявления на пострадалия, че е бил заплашен с убийство и веднага след това и физически нападнат от подсъдимия Щ., като е мотивирал решението си да им даде вяра, преценявайки ги за подкрепени и от показанията на съпругата му и от съседката Ц. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения и е обсъдил обясненията на подсъдимия и показанията на неговия внук св. Б., както и на съпругата му св. Ш. Изложил е убедителни аргументи защо счита за недостоверни твърденията на подсъдимия, че въобще не се е намирал в близост до дома на пострадалия, а е бил в гората да търси един от конете, които отглежда. Върховният касационен съд намира, че изводът относно авторството на подсъдимия е изведен на база събраните доказателства, които са интерпретирани добросъвестно и в тяхната логическа взаимовръзка, поради което възражението за изопачаване и превратно тълкуване на фактите е неоснователно. Съдът не е нарушил и разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, какъвто довод се прави в касационната жалба. Съдебният акт е изготвен при спазване на изискванията по чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 от НПК и съдържа отговор на всички въпроси, посочени в закона. От съдържанието на съдебния протокол от заседанието пред въззивния съд не се установява защитата да е развила конкретни доводи в подкрепа на тезата за неустановеност на авторството, на които съдът да не е дал отговор. Кюстендилският окръжен съд правилно е приложил материалния закон, квалифицирайки извършеното от подсъдимия като престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. Съображенията по правото са съобразени със закона и съдебната практика и се споделят от тази инстанция. По своето съдържание, отправените от подсъдимия заплахи с думите "сега ще те утепам и ще те отлежим", придружени и с предприемане на конкретно нападение към пострадалия, правилно са квалифицирани като закана за убийство по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК. Убедителна е и мотивировката за наличие на съставомерния признак "възбуждане на основателен страх" у пострадалия, като за извода си съдът правилно е съобразил времето, мястото и конкретната обстановка, при която са отправени заплахите. Възраженията в касационната жалба са мотивирани с цитати от съдебния акт, които са извадени от контекста на изложението и променят смисъла му, поради което касационният състав ги намира за некоректни и неоснователни. При определяне на наказанието Кюстендилският окръжен съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия Ш. обстоятелства. Оценил е като завишена личната обществена опасност на подсъдимия, предвид на минали осъждания, включително за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК спрямо същия пострадал. Не е пренебрегнал напредналата му възраст и трудова ангажираност. При значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът правилно е индивидуализирал наказанието в рамки, близки до минимума, предвиден в закона. Касационният съд не счита, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, а такива не са посочени и в жалбата на подсъдимия. В същото време, не е основателно и оплакването на частния обвинител за явна заниженост на наказанието. Това оплакване не е и мотивирано, поради което ВКС счита, че в определения размер от 6 месеца лишаване от свобода, наказанието е справедливо и съответно на целите по чл. 36 от НК. Бланкетно е и оплакването на частния обвинител за явна несправедливост на присъденото обезщетение. Съдът е изложил аргументите си относно наличието на причинени неимуществени вреди и необходимостта те да бъдат възмездени от подсъдимия. Приел е, че за упражнения психически тормоз върху личността на Н., довел до душевен дискомфорт справедливото обезщетение е в размер на 1000 лв. Срещу този извод липсват конкретни доводи, поради което касационният състав прие оплакването за неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение