Решение № 1613 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2011 г.

Решение № 1613 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационни жалби съответно на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП и на Садула Вели Садула от с. Козлец, обл. Хасково, против Решение № 224 от 15.02.2011 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1600 по описа за 2010 г., съответно в частта му, с която по жалба на Садула Вели Садула е отменен Ревизионен акт (РА) № 261000101/3.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 485/9.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице допълнително е начислен ДДС в размер на 14 307,55 лв. и лихви за данъчни периоди м. 09 и 10.2005 г. и в тази, с която жалбата на РЛ против РА в останалата му обжалвана част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП се твърди, че решението в отменителната му част е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви и противоречиви такива относно това защо данъчната основа е определена по данните от "Агростатистика" за среден добив и средни продажни цени на капия. Съдът не е посочил и момента, от който РЛ е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба Садула Вели Садула от с. Козлец, чрез адв. Младенов, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че решението в останалата му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод относно липса на процесуални нарушения на реда по чл. 122 и сл. ДОПК при облагане по аналог; противоречиви мотиви по прилагането на материалния закон и необоснованост на решението, тъй като съдът е приел, че РЛ е използвало по-голяма площ обработваеми земи от действително обработваните - в тази връзка: не са обсъдени обстоятелствата, че по застрахователните полици (взети предвид при определяне на размера на площите) са застраховани и земи на съседи и роднини на РЛ, а една от полиците не е и подписана от жалбоподателя, не е съобразено и удостоверението на ОД "Земеделие", удостоверяващо действителния размер на обработваните площи съответно 17,8; 12,7 и 12,7 дка съответно за 2004, 2005 и 2006 г.; съдът изобщо не е обсъдил приетото без оспорване заключение, подкрепящо тезата на жалбоподателя, за липса на облагаем оборот за задължителна регистрация; съдът не съобразил, че доходите на РЛ са получени в режим на съпружеска имуществена общност. Иска се отмяна на решението в тази част и отмяна на РА в посочената част или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, с който на РЛ за данъчни периоди през 2004 - 2006 г. е начислен ДДС в размер на 25 552,54 лв. и са начислени лихви в размер на 13 342,77 лв. Безспорно е било, че РЛ е било регистрирано като физическо лице - земеделски производител за посочените данъчни периоди. Посочената дейност е осъществявана върху наети земеделски земи. От нея лицето е получавало доходи от производство и продажба на червена капия в непреработен вид, но не е подавало годишни данъчни декларации по чл. 41 ЗОДФЛ(отм.). При ревизията са представени договори за доставка на посочената земеделска продукция, данни за получени субсидии от ДФ"Земеделие", договори за наем на земеделска земя и договори за застраховане на земеделски култури при ЗД "Евроинс" АД. Всяко от тези доказателства съдържа данни за различен размер ползвана от ревизираното лице площ на земеделски земи. Установена е липса на първични приходни/ разходни документи относно производството и реализацията на продукцията. Органите по приходите приели, че са налице условия на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК - не подаване на декларация, когато задължението се определя по декларация; данни за укрити приходи или доходи; липса на документи, установяващи основата за облагане с данъци. Ревизиращите приели, че за 2004, 2005 и 2006 г. РЛ е обработвало съответно 50,30; 50,00 и 80,00 дка (съгласно застрахователните договори). Определили размера на облагаемия оборот като са умножили тези обработваеми площи по средния добив от декар и средната продажна цена, получени при съпоставка на продажни цени за капия на други производители в района и са решили, че към 31.10.2004 г. облагаемият оборот е в размер на 71 788,59 лв. и до 14.11.2004 г. РЛ е следвало да подаде декларация за регистрация по ЗДДС и тъй като това не е станало, на осн. чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 09 и 10. 2005 г. и м. 09 и 10.2006 г. са определени процесните задължения. За да потвърди частично РА, първоинстанционният съд е приел, че при ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като тя е проведена по общия ред и са неотносими оплакванията за нарушения на реда по чл. 122 и сл. ДОПК; неоснователно е поддържаното от жалбоподателя, че доходите от продажба на селскостопанска продукция са получени в режим на СИО и това не е отчетено при определяне на данъчната основа. Съдът е потвърдил констатациите на ОП, че декларираните от самото ревизирано лице застраховани площи (по застр. договори с посочената застрахователна компания) са реално обработваните от него - 50 и 80 дка съотв. за 2005 и 2006 г. Приел е, от една страна, че данъчната основа е определена правилно по реда на чл. 122 ДОПК, при липса на първични счетоводни документи за извършените продажби, но от друга страна - следва да се вземе предвид удостовереното от МЗХ, отдел"Агростатистика" относно данните за среден добив на декар на пипер. Така, вместо приетите при ревизията стойности от 2 470,95 лв., 2056 и 2 438,35 кг/дка, съответно за 2004, 2005 и 2006 г., съдът е приел удостоверените от посочения документ 958, 1234 и 1436,4 кг/дка и като е намалил съответно данъчните основи е отменил частично определените задължения. Касационните жалби са процесуално допустими, а по същество - жалбата на данъчната дирекция е неоснователна, а тази на ревизираното лице е основателна, поради следното: Процесната ревизия за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице по ЗДДС за данъчни периоди 15.11.2004 - 31.12.2006 г. е проведена по реда на чл. 112 - 120 от ДОПК (общия ред), а не по реда на чл. 122 и сл. от същия кодекс. Това означава, че фактическите констатации в РА не се ползват с презумптивна доказателствена сила и тежест на органите по приходите е било доказването на твърдяните от тях обстоятелства: за наличие на облагаем оборот над 50 000 лв. към 31.10.2004 г., както и размера на данъчните основи по продажбите на земеделска продукция (формирани, при липса на първични счетоводни документи за продажбите, в зависимост от размера на обработваната от ревизираното лице площ, годишния добив на продукция от декар и продажната цена на стоката). В тази връзка, неправилно първоинстанционният съд е приел, че спор по фактите не е налице, тъй като страните са имали различни становища относно размера на обработваната земя, годишния добив от декар и продажната цена на продукцията. Процесният РА е издаден след издаването на влязъл в сила ревизионен акт № 260900048/13.04.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Хасково, след ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и ЗОДФЛ (отм.), за данъчни периоди 1.01.2002 - 31.12.2006. С този предходен РА е констатирано получаването на доходи от продажбата на земеделска продукция, но данъчни задължения не са определени, тъй като този вид доходи са необлагаеми по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. В хода на това предходно ревизионно производство са събирани доказателства, приобщени с Протокол от 24.02.2010 г. в хода на процесната ревизия, за което няма процесуална пречка, съгласно чл. 50, ал. 4 ДОПК. Ревизираното лице е дало писмени обяснения, че не разполага с никакви първични документи относно производството и реализацията на червена капия за процесните периоди. В хода на предходната ревизия е дало обяснения от 17.11.2008 г., приобщени с посочения Протокол, съгласно които за 2004, 2005 и 2006 г. е обработвало съответно 17,800; 12,700 и 12,700 дка земя, при среден добив от декар съответно 2 300, 2 300 и 2 600 кг/дка и средна продажна цена 0,83; 1,16 и 0,96 лв/кг. При същия размер декларирани площи за съответните години, ревизираното лице е получило целеви субсидии от ДФ"Земеделие" за червена копия. Съгласно представените при ревизията договори за наем на земеделска земя, ползваната от лицето такава е в размери съответно 35,80; 30,50 и 12,70 за всяка година. В декларациите по чл. 124 ДОПК, представени при ревизията по ЗДДФЛ, РЛ е декларирало приходи от реализацията на червена капия за 2004, 2005 и 2006 г. съответно 32 017, 32 408 и 29 944 лв. При тези факти, необосновано органите по приходите, а и първоинстанционният съд, са приели, че обработваната от ревизираното лице земеделска земя е в размерите, посочени от сключените от ревизираното лице застрахователни договори със ЗК "Евроинс"АД. Този извод се разколебава окончателно от представените в касационното производство, представени и пред първоинстанционния съд, декларации на Асен Костадинов - директор на Генерална Агенция гр. Хасково към ЗК"Евроинс"АД, съгласно които застрахователните полици са били сключени от ревизираното лице, но за земеделски земи, които след проверка на място е установено, че се обработват от него и от лицето Мехмед Мехмедали Мехмедали. Преценени в съвкупност с представените наемни договори и доказателствата за получените от ревизираното лице субсидии от ДФ"Земеделие", посочените доказателства обосновават извод, че органите по приходите не са доказали при пълно и пряко доказване, че ревизираното лице е обработвало съответно 50 и 80 дка земя през 2005 и 2006 г. Впрочем, за 2004 г. не е представена застрахователна полица, т. е. липсва каквото и да е доказателство за обработвана от РЛ земя в по-голям размер от наетата, а именно тази година е от значение за определяне на облагаемия оборот към 31.10.2004 г., който е станал фактическо основание за извод за правно основание за задължителна регистрация по ЗДДС (отм.) и за начисляване на ДДС върху извършените в последствие продажби. Изцяло неправилно, при това, съдът е приел, че облагаемият оборот, от значение за задължителна регистрация и процесните данъчни основи са коректно определени по реда на чл. 122 ДОПК, при липса на първични счетоводни документи за извършените продажби. Както се посочи, а е констатирано и от самият първоинстанционен съд, процесната ревизия не е по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Иначе правилно, съдът е приел, че официалното удостоверяване на средния годишен добив на декар на сладък червен пипер, извършено от МЗХ, отдел "Агростатистика", следва да се вземе предвид при изчисляването както на посочения оборот, така и на данъчните основи, защото, макар съдът да не е изложил мотиви в тази насока, това удостоверяване е на официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Съгласно приетото без оспорване заключение на вещото лице Мария Димова, т. 2 от него, при данни за обработваема площ по договорите за наем и среден добив по години на база официални данни от "Агростатистика" на МЗХ, реализираният от ревизираното лице оборот съответно 28 466,01 лв., 43 658,92 лв. и 17 512,59 лв. не го е задължавал да се регистрира по ЗДДС (отм.). Предвид изложеното, съдебното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице и в частта му, с която то е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение, следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови решение по същество, с което по жалбата РА в частта му, с която за посочени данъчни периоди е начислен ДДС в размер на 11 245,01 лв. и съответни лихви бъде отменен. В останалата част, съдебното решение като правилно по резултата си следва да остане в сила. При този изход на процеса на жалбоподателя Садула Вели Садула следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 325 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,