Решение № 3133 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2018 г.

Решение № 3133 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ж. Николова от [населено място] срещу решение № 64 от 18.06.2018 г., постановено по адм. д. № 50/2018 г. по описа на АС-Т.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Ж. Николова, не се явява, не се представлява, но депозира писмени бележки по същество/ съдържащи се в представена по делото "молба"/ с подробно развити в тях съображения за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, Община – Т., редовно призован, не изпраща представител, не депозира писмен отговор на жалбата и не представя писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е постановено, след като Решение № 87/18.11.2016 г по образуваното по исковата молба на Ж. Николова с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу община – Т. адм. д. № 21/2015 г. по описа на АС- Т. е отменено с Решение № 4081/29.03.2018 г. по адм. д. № 73/2017 г. по описа на ВАС, трето отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Т. при спазване указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона. С исковата си претенция Ж. Николова иска община Т. да бъде осъдена да й възстанови като обезщетение платените от нея 488. 56 лв, съставляващи такса за детска градина за предучилищна подготовка в периода 15.09.2012 г. – 31.05.2014 г., каквато не се дължи съгласно разпоредбите на 20, ал. 1 от Закона за народната просвета /ЗНП/- отм. и чл. 30, ал. 2 от ППЗНП/ в действалата за претендирания период тяхна редакция/. Макар за част от исковия период да е действала разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община Т., предвиждаща начисляване на такава такса, същата разпоредба на първо място е била отменена с влязло в сила съдебно решение, а отделно от това не следвало да се прилага на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА като противоречаща на цитираните по горе текстове от ЗНП (отм.); и ППЗНП (отм.); , които са от по-висок ранг. Ищцата квалифицира претендираната от нея сума като имуществена вреда, причинена й от незаконосъобразни действия на община – Т., която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт- отменения текст от общинската наредба и незаконосъобразните действия на общинските органи по прилагане на новата разпоредба на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община – Т. / в сила от 14.04.2014 г. /, която не следва да се прилага с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА. С допълнителна молба от 17.05.2018 Ж. Николова е заявила, че, въпреки дадените й от съда указания да уточни за какъв вид социална услуга е плащала таксата в исковия период – само за предучилищна подготовка -" обучение" или и за "възпитание " и "отглеждане", същата е в невъзможност да направи подобна разбивка, тъй като изискваната от нея месечна такса е поискана от нея общо за посещаване на детската градина, без да е правено подобно разграничение. С обжалваното решение АС- Т. е отхвърлил предявения от Ж. Николова в качеството й на родител на Р. Н. иск срещу община - Т. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 488, 56 лв, съставляващи събрана такса за предучилищна подготовка на детето Р., причинени й от отмяната като незаконосъобразен на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община Т. за периода от 15.09.2012 г. до 31.05.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Т., след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че периодът на претендираните от страна на ищцата вреди следва да бъде разделен на три подпериода съобразно действалите нормативни актове за исковия период, а именно: от 15.09.2012 до 19.12.2013 г. / действала е отменената разпоредба на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община Т. /, от 19.12.2013 г. до 14.04.2014 г. / не е действала норма за събиране на месечна такса от родителите на деца в предучилищна възраст за посещение в ЦДГ и ОДЗ на територията на община Т./ и от 14.04.2014 г. до м. 05. 2014 г. / когато е действала новата норма на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от общинската наредба, предвиждаща в случаите на задължителното предучилищно обучение в общинските детски градини да се заплаща такса за хранене в размер на 1. 40 лв на месец/. За първия период –15.09.2012 до 19.12.2013 г. -АС-Т. е приел, че ищцата претендира вреди от отменен като незаконосъобразен нормативен административен акт- разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от общинската наредба. Съдът е заключил, че доколкото отмяната на НАА действа занапред / чл. 195, ал. 1 от АПК/, а съдебното решение, с което е отменена процесната разпоредба от общинската наредба е влязло в сила на 19.12.2013 г., то за този подпериод исковата претенция е неоснователна поради липсата на първата от изискуемите по закон материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт, от който се претендират вредите. За втория период – 19.12.2013 г. до 14.04.2014 г. - не е действала разпоредба в общинска наредба, предвиждаща събиране на такса за предучилищно обучение в общинските детски градини. АС- Т. е приел исковата претенция за този период за допустима, но неоснователна, тъй като в справката за платените на ЗДГ" Ч. шапчица"- Т. от ищцата суми не е отбелязано, че са платени за обучение – от една страна, а от друга – при посещението в детската градина, освен обучението като социална грижа, децата получават и друг вид социална грижа – "възпитание" и "отглеждане", като последната обхваща и разходи за храна. Твърдението, че претендираната сума е платена само за предучилищно обучение, а не и за другите видове услуги, включително и за храна, остава недоказано, въпреки дадените в този смисъл на ищцата указания с Определение № 111/03.05.2018 г. За третия период – от 14.04.2014 г. до 31.05.2014 г. съдът е констатирал, че действа чл. 25, ал. 2, т. 1, нова б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община – Т., съгласно която при предучилищно обучение на деца в детски градини, родителите заплащат не такса за обучение, а такса за храна – по 1. 40 лв за присъствен ден. Съдът е заключил, че за този подпериод не се доказва по какъв начин е формиран размерът на платената от ищцата такса и дали в платените за м. април и май 2014 г. суми се съдържа плащане за социалната услуга "обучение". За този трети подпериод съдът е приел, че искът е неоснователен поради недоказаност на втората от кумулативно изискуемите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди – реално настъпила за ищцата вреда от вида на твърдяната. Приемайки исковата претенция за главницата за неоснователна, АС-Т. е приел за неоснователна и акцесорната претенция за присъждане на лихви върху претендираната като главница сума. Решението на АС- Т. е правилно. Обосновано и прецизно административният съд е разделил исковия период, за който ищцата претендира обезщетение за имуществени вреди, на три подпериода, изхождайки от това за коя част от този исков период е действала отменената като незаконосъобразна по съдебен ред разпоредба на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне на местните такси и услуги на територията на община Т., за коя част от периода същата не е действала и за коя част от същия период е била в сила новоприета разпоредба от същата общинска разпоредба, предвиждаща изрично заплащането на такса за храна на присъствен ден, включително и при посещаване на задължителната предучилищна фаза. Неоснователни са развитите от касационния жалбоподател доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради обстоятелството, че в нито един от удостоверителните документи ответникът не бил доказал, че събраните от него такси са платени за друг вид социални услуги – възпитание" и " отглеждане", а не само за услугата" предучилищна подготовка и образование". В производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ищецът, а не ответникът, носи тежестта за пълно и главно доказване на исковата си претенция, т. е. не община –Т. следва да доказва, че платените от ищцата такси са за три различни вида социални услуги, а ищцата е тази, която следва да докаже, че претендираната от нея сума за целия исков период е платена само за социалната услуга " обучение", а не и за останалите две социални услуги – възпитание и отглеждане. Видно от представените по делото служебни бележки и от твърдението на самата ищца, същата не е в състояние да докаже твърдението си, че платената сума от 488, 56 лв съставлява такса само за предучилищна подготовка на детето Р. в рамките на исковия период. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС-В. Т. за неоснователност на исковата претенция за всеки един от обособените от съда три подпериода в рамките на общия исков период, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение