Решение № 8427 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4325/2015 г.

Решение № 8427 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4325/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Пътна полиция" към Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ против решение № 1074/26.02.2015 г., постановено по адм. дело № 8783/2014 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменена негова заповед рег. № 1711/01.11.2013 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Александър Руменов Георгиев от град София оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред АССГ е била заповед рег. № 1711/01.11.2013 г. на началника на отдел "Пътна полиция" към Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Александър Георгиев, изпълняващ длъжността младши автоконтрольор II степен в отдел "Пътна полиция" - СДВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на служебните задължения, изразяващо се в това, че служителят на 15.09.2013 г. около 10.30 часа е пазарувал в супермаркет в град София и при посягане в задния джоб за портфейла си е установил както неговата липса, така и липсата на служебната си карта, която съхранявал в задния си джоб, завързана с конец и закопчана с безопасна игла за дънките му. Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 22, ал. 1 от Инструкция № Iз-815/25.03.2011 г. за вида, условията, реда за издаване, ползване, подмяна, отчет, съхранение и унищожаване на служебни карти, други карти и пропуски в МВР и е приел, че с действията си младши автоконтрольор Георгиев е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи, съставомерно на чл. 227, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР (отм.), за което се налага дисциплинарно наказание "порицание". АССГ е приел за установени посочените в заповедта фактически обстоятелства, но е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, поради допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.)наказаният служител не бил изслушан от дисциплинарнонаказващият орган, нито са му били взети писмени обяснения, както и поради нарушение на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.), тъй като заповедта не съдържа задължителните реквизити относно извършителя, нарушението и доказателствата, които го установяват, както и правното основание за наложеното наказание. Поради това АССГ е отменил оспорената пред него заповед. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Необосновани са правните изводи на първоинстанционния съд за неспазване разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.), съгласно която преди налагане на дисциплинарното наказание, дисциплинарнонаказващият орган е длъжен да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от приложените към административната преписка докладна записка от 16.09.2013 г. и допълнителни възражения от 28.10.2013 г., подписани лично от Георгиев и приети от административния орган, същият е изложил подробно фактите относно кражбата на служебната му карта, начина на съхраняването й, както и обстоятелствата, при които е открил нейната липса. Така дадените възражения имат характер на писмени обяснения, като същите за взети предвид от наказващия орган и от друга страна от съдържанието им е видно, че държавният служител е имал точна представа относно извършеното от него нарушение. Субективната му преценка дали това е нарушение или независещо от него събитие е ирелевантно относно квалификацията на нарушението на служебната дисциплина. Не налице и приетото от АССГ нарушаване на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.), която норма предвижда, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание следва да съдържа: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Доказателствата по делото сочат, че всички посочени изисквания са изпълнени от дисциплинарнонаказващия орган. Безспорно е било установено по делото, като фактите не се оспорват и от самия държавен служител, че Георгиев на 15.09.2013 г. около 10.30 часа е пазарувал в супермаркет в град София и при посягане в задния джоб за портфейл е установил както неговата липса, така и липсата на служебната си карта, която съхранявал в задния си джоб, завързана с конец и закопчана с безопасна игла за дънките му. Този начин на съхранение на служебната карта е в противоречие с правилата, визирани в разпоредените му в чл. 22, ал. 1 от Инструкция № Iз-815/25.03.2011 г. за вида, условията и реда за издаване, ползване, подмяна, отчет, съхранение и унищожаване на служебни карти, други карти и пропуски в МВР задължения, служителите да съхраняват зачислените им служебни карти и пропуски по начин, недопускащ тяхното загубване, открадване, повреждане или унищожаване, като в чл. 22, ал. 4, изр. второ от същата инструкция е регламентиран редът за носене на служебните карти, като изрично е посочено, че същите се носят отделно от портфейли, други карти и лични документи. На посочената дата и час по време на почивка Георгиев е пазарувал, като е носел служебната си карта и полицейски знак в джоба на дънките си. Касационният ответник е длъжен да носи служебната си картата и полицейски знак отделно от портфейли, други карти и лични документи, като полага необходимата грижа за съхранението им. Следователно, неправилен е изводът на съда, че така описаното деяние не е достатъчно да обоснове извод за неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи, представляващо нарушение на служебната дисциплина, за което законът предвижда налагането на наказание "порицание". С оглед на гореизложеното, изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона е неправилен. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна, като постановена при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящият състав следва да постанови друго по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на Александър Руменов Георгиев срещу заповед рег. № 1711/01.11.2013 г. на началника на отдел "Пътна полиция" към Столична дирекция на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца. Разноски от касационния жалбоподател не са претендирани и пред двете съдебни инстанции, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,