Решение № 1316 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5858/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ-Добрич, чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 739/5.04.2024г. на Административен съд - Добрич по адм. дело 635/2023г. С него се отменя по жалба от Ж. С. А. Решение 58 от 06.10.2023г. на директора на ТП на НОИ- Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане [номер]/04.08.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Добрич. Поддържа се в касационна жалба, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Доводите са за неправилно тълкуване и прилагане от съда на разпоредбите на чл. 12 от Регламент /ЕО/ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на регламент /ЕО/ 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, като счита, че е налице хипотезата на т. 5 Всеки период, считан за приравнен съгласно законодателството на две или повече държави-членки, се отчита само от институцията на държавата членка, чието законодателство последно задължително се е прилагало спрямо съответното лице преди споменатия период. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и правилата относно касационната проверка констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Добрич е образувано по жалба от Ж. С. А. срещу цитираното решение 58 от 06.10.2023г. на директора на ТП на НОИ-Добрич. С него се отхвърля жалбата й срещу разпореждане [номер] от 04.08.2023г. на ръководител ПО при ТП на НОИ- Добрич. С последното е определен размер на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 20.09.2022г. Отчетен е осигурителен стаж до датата на инвалидизиране 3г. 10м. и 11, осигурителен стаж до датата на инвалидизиране за право на пенсия, положен в чужбина-7г., 4м., 00д, осигурителен стаж до датата на инвалидизиране за определяне размера на пенсията, положен в чужбина 7г., 1 м. 00д. По жалба срещу разпореждането с Решение 58 от 06.10.2023г. директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. Спорен е бил въпросът относно осигурителен стаж в Германия. Административният орган е установил безспорна фактическа обстановка между страните, а именно, че първоначално пенсията е била отпусната без да е имало потвърден немски стаж, като осигуряването в България започва на 09.05.2018г. След удостоверяване от Германския осигурителен институт се удостоверява, че жалбоподателката има положен стаж в Германия от 21.11.1999г. до 12.05.2016г. като последният период на осигурена заетост преди раждане на дете на 17.03.2016г. е 01.01.2015г. до 26.01.2016г. в Германия. Германският осигурителен институт е зачел приравнен период за бременност и раждане/отглеждане на дете по германското законодателство от 1.02.2016г. до 12.05.2016г. 3 месеца. По делото е представен преведен документ от Германския осигурителен институт, в който се посочва, че периодите от 01.05.2016г. 31.03.2019г. и от 01.05.2016г. до 06.01.2023г. не може да бъде запазен като период, който се взема предвид заради отглеждане на малко дете, тъй като това е невъзможно, защото през този период детето е отглеждано в чужбина. При тези данни Ж. С. А. има претенция да бъде зачетен като осигурителен период по българското законодателство периодът до 3 г. възраст на детето, която претенция се отхвърля с обжалваното решение на основание чл. 12, т. 5 от цитирания по горе регламент. Срещу решението на директора на ТП на НОИ Добрич е подадена жалба до Административен съд Добрич от Ж. А.. Претенцията е за отмяна на решението като незаконосъобразно и връщане на преписката на органа за зачитане на спорния осигурителен стаж като валиден такъв по българското законодателство при определяне размер на отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Спорен е въпросът от правна страна за зачитане на разликата в стажа, зачетен от Германския осигурителен институт за майчинство до навършване на 3г. възраст на детето, и следва ли да бъде зачетен и коя е компетентната институция. Административният орган е приложил разпоредбата на чл. 12, т. 5 от цитирания регламент, като съдът е приел, че е приложима в случая разпоредбата н чл. 12, §6 от същия Регламент ЕО/987/2009 Разпоредбата гласи, че в случай че не може точно да се определи времето, в което определени периоди на осигуряване или пребиваване са завършени съгласно законодателството на една държава-членка, се приема, че тези периоди не се припокриват с периоди на осигуряване или пребиваване, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, и те се отчитат, когато това е по благоприятно за съответното лице, и доколкото основателно да се вземат предвид. В настоящият случай е налице хипотеза, в която жалбоподателката е осигурявана в Германия преди раждането на детето, има осигурителни права, след което е променила мястото на пребиваване в Република България. По повод това обстоятелство на пребиваване извън Германия в Република България, Германският осигурителен институт не зачита осигурителен период за майчинство, именно по повод обстоятелството че лицето пребивава извън Германия. Всъщност Германският осигурителен институт не зачита периода след напускане на Германия за осигурителен период за отглеждане на дете. На следващо място НОИ приема, че вече има произнасяне от компетентна институция на Германия за този период, поради което отказва да го зачете по българското законодателство. Налице е тълкуване на нормите на регламента в нарушение на правата на Ж. С. А., като Германският осигурителен институт, отказва да зачете период след раждането и от своя страна НОИ отказва също да го зачете, поради произнасяне от компетентната по чл. 12, т. 5 от регламента институция, или е налице отказ от зачитане от две институции, след като е упражнено правото на свободно придвижване/пребиваване в рамките на Европейския съюз, като цитираният регламент е с цел координация на системите за социална сигурност. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 12, т. 6 от Регламент ЕО 987/2009г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. В случая няма съвпадащи периоди, периодът следва да бъде зачетен, което е благоприятно за Ж. А. и отказът от НОИ е незаконосъобразен, както правилно е приел съдът в мотивите към обжалваното решение, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение