Решение № 662 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8279/2008 г.

Решение № 662 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8279/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ) във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК. Образувано е по жалба на Абдул Хади Джалал, гражданин на Афганистан, против Решение № 256/28.05.2008 г. на председателя на ДАб при Министерския съвет. Изложени са оплаквания, че административният орган незаконосъобразно е отказал да приложи разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 ЗУБ и е неоснователна. С обжалваното решение, председателят на ДАБ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и 9 ЗУБ е постановил откази спрямо жалбоподателя за предоставянето му на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е приел, че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателя не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по отношение на личността му, тъй като такива твърдения не е направил. Заявените от него обстоятелства от живота му сочат на извода, че жалбоподателят желае да живее в някоя от държавите на Европейския съюз, като тази е и целта на подаването на молба за закрила в България. Решението е законосъобразно, издадено от компетентен орган в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Видно от проведеното интервю жалбоподателят е напуснал Афганистан през 2002 г. и отишъл в Норвегия, където подал молба за статут на бежанец. Пребивавал там с разрешение за работа до 2005 г., а през 2006 г. сключил религиозен брак с норвежката гражданка Харман Дана Рауф, от кюрдски произход. През 2006 г. жалбоподателят заедно със съпругата си напуска Норвегия и заминават в Иран, където в гр. Техеран на 23.01.2006 г. сключват официален граждански брак и подава молба за виза в посолството на Норвегия в Иран. Отношенията му със съпругата му се влошили, тя се завърнала в Норвегия, а той отпътувал за Афганистан, без да дочака издаването на визата. Няколко месеца по-късно през м. юли 2007 г. легално с входна българска виза влиза в България. При провеждане на интервютата не сочи конкретен повод за отпътуването си, нито за пристигането си в България. Обяснява, че по-голямата част от живота му е преминал в Пакистан, Турция, Гърция и Норвегия. Не желае да живее в Афганистан, тъй като е свикнал с европейския начин на живот. Не бил задържан, арестуван, преследван или заплашван от властите или други агенти на властта. Законосъобразни са изводите на административния орган, че за жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на закрила. В неговите интервюта жалбоподателят изрично заявява, че не е преследван от местните власти и единствената причина да напусне Афганистан е желанието му да живее в държава от Европейския съюз, тъй като не възприема живота в Афганистан. Твърдения за обществено-политическата обстановка в Афганистан жалбоподателят не е изразявал, поради което не са обсъждани факти, свързани с държавата му на произход. При преценка на свързаните с личното положение на чужденеца относими факти се налага изводът, че поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, искането му за предоставяне на статут на закрила е неоснователно. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение