Решение № 4217 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5880/2017 г.

Решение № 4217 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5880/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С., срещу решение № 2187 от 3.04.2017 г., постановено по адм. дело № 558/2017 г. по описа на Административен съд С. град/АССГ/. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22222516000257-091-001/30.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 2243/20.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., с който на "ДЛВ" ЕООД са установени задължения по ЗДДС, главница в размер на 69 133.35 лв. и лихви за забава в размер на 12 584.12 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "Нарострой" ЕООД за данъчни периоди месец септември, октомври и ноември на 2014 г., с предмет на доставките "наем на строителна техника". Касаторът твърди, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закона и актът е необоснован. Налице са всички основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Пороците на решението се изразяват в следното: неправилно определяне на правните и доказателствено релевантни за решаване на спора факти; изместване на правния спор от реалността на облагаемите доставки, по която изпълнител е издателят на фактурите към последяващата доставка и игнориране на обективни факти и доказателства за тях, на които се основава ревизионния акт и несъобразяване с доказателствената сила на частните писмени доказателства, която законът им придава. Възразява се срещу извода на първоинстанционния съд, че щом е удостоверено получаването на предмета на доставката и е налице основание между доставчика и получателя, то следва да се приеме за установен положителния факт на осъществена доставка. Според касатора, констатациите в ревизионния акт не са опровергани от ревизираното лице, тъй като не е проявило никаква процесуална активност и не е поискало назначаване на експертиза или събиране на гласни доказателства. Неправилна е извършената преценка на доказателствата от страна на АССГ, като не е съобразено констатираното в хода на ревизията обстоятелство, че дружествата не са разполагали със строителна техника, а и в хода на съдебното дирене не е установено наличието на такава. Въз основа на това се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер определен по чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът - "ДЛВ" ЕООД, чрез процесуалния си представител в отговор по касационната жалба и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и намира, че същата за неоснователна. Всички доказателства по делото са обсъдени прецизно и в тяхната съвкупност от решаващият състав на АССГ, като правилно е прието, че са достатъчни, за да бъде направен извод за наличие на реална доставка. Ревизираното лице е извършило пълно доказване на всички факти върху, които е изградило защитната си теза. Не се претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Не са налице поддържаните от касатора отменителни основавания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото допустими доказателства, правилно е установил относимитие към правния спор факти и към тях е приложил съответните материално правни разпоредби. Задълбоченият анализ на съда е позволил да се направи категоричен извод за реалност на осъществените доставки. Липсата на доказателства за собственост на строителните машини и техническата и кадрова обезпеченост на предходните доставчици не са основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-22222516000257-091-001 от 30.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 69 133.35 лв., за данъчни периоди месец септември 2014 г., месец октомври 2014 г. и месец ноември 2014 г. по фактури издадени от "Нарострой" ЕООД, в едно с лихви за забава общо в размер на 12 584.12 лв., потвърден с решение № 2243/20.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, спазена е формата по чл. 120 от ДОПК, като не са установени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяната му. При осъществената проверка от АССГ, относно правилното приложение на материалния закон е приел, че при наличието на материално правните предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит отказът на приходната администрация е незаконосъобразен. Решаващият състав на първоинстанционният съд е приел, че събраните в хода на ревизионното и съдебно производство, преценени в тяхната съвкупност установяват реално осъществена доставка на услуга - "наем на строителна техника". За да обоснове този извод съдът е посочил, че за установяване реалността на доставката на услуги са представени фактури № 1000000056/19.09.2014 г., № 10000000126/19.10.2014 г., № 1000000194/20.11.2014 г., към тях са приложени договор за наем на строителна техника и приемо-предавателни протоколи. Установено е плащане по банков път на наемната цена, а строителната техника е индивидуализирана. Процесните фактури са осчетоводени от ревизираното лице, а освен това са включени и в дневниците за продажби за съответните периоди на доставчика "Нарострой" ЕООД. Доставчикът е представил договори за наем със "Универсал трейд" ЕООД и "Троскот" ЕООД заедно с фактури относно тези договори. Не са възприети като относими към реалността на доставките констатациите на органите по приходите, че "Универсал трейд" ЕООД и "Троскот" ЕООД не разполагат със собствена или наета строителна техника, която могат да отдадат под наем. АССГ е посочил, че тези обстоятелства не могат да бъдат самостоятелно основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит, като се е позовал на приложима практика на СЕС - решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Не са възприети, като основателни и твърденията на ревизиращите органи, че "ДЛВ" ЕООД разполага със собствена техника, с която е изпълнил задълженията си по договора с "М. М. И." ЕАД. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При осъществената касационна проверка на оспорения съдебен акт, не се установиха допуснати нарушения на съдопроизвоствените правила от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на решението. С разпореждане от 13.02.2017 г., първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните и е дал ясни указания кои факти и обстоятелства от кого следва да бъдат установени. Правилно е определен и предмета на спора, като е прието, че следва да се установи наличието на реална доставка по процесните фактури между ревизираното лице и "Нарострой"ЕООД. За изясняване на спорния между страните въпрос са събрани доказателства - договори за наем, фактури, приемо-предавателни протоколи и са обсъдени доказателствата на които се е позовала данъчната администрация, за да мотивира ревизионния акт. Не се констатира и неправилна преценка на доказателствата с оглед разпоредбата на чл. 180 от ГПК, така както твърди касатора. При постановяване на съдебното решение, съдебният състав е посочил въз основа на кои писмени доказателства прави своя извод за реалност на доставките и е мотивирал правните изводи направени въз основа на тях. Обсъдени са и констатациите направени в РА№ Р-22222516000257-091-001 от 30.08.2016 г., както и мотивите на решение № 2243/20.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", с което е обоснован извода за отказ на право на данъчен кредит. Както е посочено и в становището на участвалия по делото прокурор фактът, че по делото не е назначена счетоводна експертиза не е нарушение на съдопроизводствените правила. Изслушването на експертиза е само процесуален способ за установяване на конкретни факти, за които са необходими специални знания, но съдът няма задължение да назначава такава. Неоснователно е и твърдението на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникване правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите от регламенирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В настоящия случай, не е спорно по делото, че процесните фактури отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т. 1 ЗДДС, а реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 9, ал. 1, вр. чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, е доказана в процеса. Ревизираното лице е представило доказателства, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, от които се установява реалното осъществяване на фактурираните доставки. Затова законосъобразни са изводите на съда, че са били налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Обстоятелството, че всички приложени по делото доказателства, включително договори и приложения към тях, са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, не може да бъде само по себе си основание за отказ за признаване на право на данъчен кредит. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност. При положение, че се касае за документи без материална доказателствена сила, е необходимо те да са точни, конкретни, изчерпателни и да е налице пълно съответствие относно стопанските операции, отразени в тях, така че да може да бъде проследена по един несъмнен начин непрекъсваема верига от обстоятелства, водещи до единствено възможен извод за осъществяване на съответната доставка. В ревизионното производство не са събрани доказателства, а и пред АССГ не са представени такива в подкрепа на твърдението, че за да изпълни задълженията си по договора с "М. М. И." ЕАД, ревизираното лице е използвало собствена техника. В представените в ревизионната преписка обяснения представителя на фирмата е посочил, че има сключени договори с О. П., С. О. - райони И., С. и Кремиковци, "Стомана индъстри"АД и др. Наличието на тези договори предполагат използване на строителна техника, машини и съоръжения, тъй като са свърздани с поддържане, текущ ремонт на пътни съоражения, промишлени сгради и съоражения и др. За изпълнение на договора с "М. М. И." ЕАД, е била необходима допълнителна техника, която е наета. Твърденията, че осъществяването на услугата по договор от 25.06.2014 г. с "М. М. И." ЕАД е с техника собственост на ревизираното лице не са доказани, тъй като не е извършвано сравнение на наетата техника и тази, с която разполага дружеството. Само обстоятелството, че "ДЛВ"ЕООД разполага със собствена строителна и механизирана техника не е достатъчно, за да се направи извод, че тя е използвана при осъществяване на последващата услуга. По изложените съображения, решението на Административен съд С.-град не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на ответното дружество не следва да бъдат присъждани, тъй като не се претендират. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,