Решение № 10420 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14544/2012 г.

Решение № 10420 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14544/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Тана Георгиева Христева против решение № 2077/05.10.2012 г., постановено по адм. д. № 814/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № 241003086/02.12.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 99/02.02.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), с който са определени задължения на жалбоподателката както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 15355 лв. и лихва 11077.12 лв.; за 2005 - 12 656.17 лв. и лихва 7570.98 лв. Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 2077/05.10.2012 г., постановено по адм. д. № 814/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на Тана Георгиева Христева против РА № 241003086/02.12.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 99/02.02.2011 г. на ДД "ОУИ", с който са определени задължения както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 15355 лв. и лихва 11077.12 лв.; за 2005 - 12 656.17 лв. и лихва 7570.98 лв. При ревизията е констатирано, че декларираните от ревизираното лице доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние - основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по посочения особен ред. Определянето на данъчната основа е извършено при прилагане на принципа на паричния поток, като основата е определена като разлика между получените приходи и извършените разходи. Ревизираното лице е декларирало, че няма доходи от трудови правоотношения, не е осъществявало дейност като едноличен търговец, не е упражнявало свободна професия, няма доходи от отдаване на имущество под наем, няма и доходи от участието си като съдружник в събирателното дружество. В хода на ревизията не са представени данни за произхода на средствата по предоставения заем в размер на 230 000 лв. от страна на заемодателя Арабаджиев. Въз основа на тези данни от приходната администрация е прието, че заемодателят не е разполагал със средствата, които се твърди да се предоставени на заемателя, поради което и не се приема като достоверен източник на доходи твърдяната сума за ревизираното лице. Първоинстанционният съд е приел, че след преценка на ангажираните доказателствата - писмени и гласни такива, фактическите констатации на ревизиращите органи, са основани на пълен и подробен анализ на всички възможни, събрани в хода на ревизията доказателства. Прието е, че при така установените в хода на ревизията доказателства за липсата на доходи на заемодателя, е невъзможно да се приеме, че правоотношенията между жалбоподателката и заемодателят Арабаджиев са възникнали и са се осъществили така, както това е посочено в представения договор за заем. Установено е, че сам по себе си този договор не е достатъчен, за да обоснове извод в настоящото административно производство, че заявеният от Тана Христева доход е добит по декларираните от нея основания и начин. Въз основа на тези констатации, първоинстанционният съд е приел, че заемодателя В. Арабаджиев не е притежавал въпросните средства и следователно РА следва да бъде потвърден изцяло по основание и размер, така както е изчислен от приходната администрация. Така постановеното решение е правилно. Административен съд - гр. Пловдив, правилно е обсъдил всички доказателства представени в административното и съдебно производства и въз основа на тях е направил обоснован извод, че издаденият ревизионен акт е правилен и законосъобразен. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните в хода на ревизията доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това се носи от ревизираното лица. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, смята, че в хода на административното и съдебно производство пред първа инстанция събраните доказателства не могат да опровергаят тезата на органите на приходната администрация, потвърдена от Административен съд - Пловдив, за наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните доказателства и въз основа на това е постановил неправилен и незаконосъобразен акт. На първо място, трябва да се вземе предвид обстоятелството, че ревизираното лице не е подавало годишни данъчни декларации (ГДД) за периода 2004 - 2008 г. Установено е, че през 2004 г., жалбоподателката е внасяла пари в СД "Риф-08-Тодоров, Христева и сие", в което е съдружник, като е посочила, че средствата са получени от заем, предоставен от Владимир Арабаджиев. Основният спорен момент по делото е дали наистина са получени заеми от посоченото лице, и дали той е разполагал с налични средства в описания размер към датата на предоставянето на заема. Настоящият състав на ВАС, смята, че първоинстанционният съд правилно е преценил представените доказателства - договор за наем от 06.05.1995 г., служебни бележки от Издателство Хермес от 11.04.1994 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.05.1997 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.10.2003 г. и Протокол за разпит от 07.05.2003 г. и ГДД за 2009 г. на В. Арабаджиев, в която е посочено, че е предоставен заем на жалбоподателката в размер на 230000 лв. през 2004 г. Въз основа на тези доказателства, не може да се направи обосновано предположение, че лицето е разполагало със сума в размер на 230000 лв., която да предостави в заем. Представените служебни бележки за доходи от издателство Хермес са от един далечен период (1993 - 1994), от което не може да се приеме, че В. Арабаджиев е разполагал с тези суми през 2004 г. Независимо, че заемодателя е посочил сумата в данъчната си декларация за 2009 г., то това не води до извода, че същата сума е реално предадена на жалбоподателката. Също така представените вносни бележки от 01.11.2002 г. от ЦКБ - клон София за нареждането на суми към "Булконс" АД - в несъстоятелност както и Фактура № 5000126/04.11.2002 г., № 5000125/04.11.2002 г. и № 5000133/05.11.2002 г. не потвърждават по категоричен начин, че Владимир Арабаджиев е разполагал с тези суми. В тази връзка е и изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза (СЧЕ), която не е кредитирана от съда. В заключението на вещото лице са представени варианти на доходите на заемодателя изчислени съобразно най-благоприятния курс на БНБ към 01.01.2004 г., като в най-добрият вариант те са разполагали с сумата от 91 874,79 лв. през 2004 г. Правилно, първоинстанционният съд не е кредитирал изготвената СЧЕ, поради факта, че при изчисляването вещото лице не е включило разходите извършени от лицето за въпросните периоди. На следващо място, обосновани са изводите на първоинстанционният съд относно достоверността на показанията на разпитания свидетел по делото - Тодор Тодоров. От свидетелските показания, не може да стане ясно какви точно суми са получени от заемодателя и кога точно са върнати обратно. При тази фактическа установеност АС - Пловдив е преценил, че има разминавания между издадената разписка от В. Арабаджиев за върната сума в размер на 90000 лв. и относно показанията на свидетеля, че сумата е върната на два пъти - 30000 лв. и 60000 лв., като и в двата случая са издавани счетоводни документи. Обосновани са изводите на съда относно достоверността на свидетелските показания на Тодор Тодоров като се вземе в предвид обстоятелството, че същият е съдружник и дългогодишен приятел на жалбоподателката. Върховен административен съд, Осмо отделение, споделя мотивите на първоинстанционният съд относно представените по делото разходни касови ордери, които жалбоподателката твърди, че доказват наличието на средства у заемодателя В. Арабаджиев. Правилно АдС - Пловдив е отхвърлил това доказателство като е приел, че в представените РКО за сумите от 155530 лв. и 245700 лв. е отразено плащането по кои фактури се извършва с тях - а именно фактури за плащане към "Булконс" АД. В тази насока са и показанията на св. Костова, която е посочила, че издадените РКО са във връзка с плащане към "Булконс" АД, и е невъзможно да има връщане на сумите по тях. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВАС, смята, че първоинстанционният съд е обсъдил всички налични доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на което е достигнал до обоснован извод относно законосъобразността на издадения РА. Върховен административен съд, Осмо отделение, приема, че предвид всичко изложено, не са доказани касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,