Решение № 2769 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6632/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 3421/12.04.2024г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело 2285/2023г. С него се отменя по жалба от изпълнителен директор и представляващ УМБАЛ Свети Георги ЕАД гр. Пловдив като незаконосъобразна Писмена покана РД-28-188 от 23.08.2023г. на Директора на РЗОК Пловдив за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 1404 лева, поради неизпълнение на изискването на чл. 357, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022г. и чл. 390, ал. 1 и ал. 2, т. 1 НРД за МД за 2020-2022г. Поддържа доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, без да сочат касационни отменителни основания по чл. 209 АПК, като от съдържанието на жалбата се извеждат като такива необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът, УМБАЛ Свети Георги ЕАД, чрез пълномощник адвокат взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба от дружеството срещу цитираната писмена покана. С Писмената покана, издадена в производство по реда на чл. 76а ЗЗО се постановява възстановяване на неоснователно получена сума при констатиране на повторна хоспитализация на ЗОЛ, което в хипотезата на чл. 357 от НРД за МД за 2020-2022г. е основание за възстановяване на изплатената сума. Така цитираното и използвано от административния орган фактическо и правно основание налага на първо място, да установи две повторни хоспитализации в рамките на период от един месец в едно или две лечебни заведения по една и съща клинична пътека. Целта на законовата разпоредба е да се заплаща медицинска помощ, която е извършена веднъж и качествено, поради което се заплаща само едната, а не повторно извършената, както е постъпил административния орган. Така посочена хипотезата на правната норма изисква установяване от административния орган, коя хоспитализация не е била необходима, кое е лечебното заведение, което следва да възстанови сумата като неоснователно получена и на следващо място, наложило ли се е от здравословното състояние повторна хоспитализация на ЗОЛ в рамките на месец по същата КП, което пък изключва възстановяване на сумата. Видно от приложената административна преписка административния орган се е задоволил с констатациите, че има повторна хоспитализация по КП 25 в рамките на месец за едно и също лице, което по същество е липса на мотиви за издаване на акта. На следващо място, от заключение на назначена съдебно медицинска експертиза е установено, че лечебният алгоритъм по КП 25 е бил изпълнен при хоспитализацията на ЗОЛ, поради което няма неизпълнение на етапи от него и не е налице хипотезата на чл. 390, ал. 2, т. 1 от ТРД за МД за 2020- 2022. Съдът при констатирано противоречие на използваните правни квалификации по чл. 357 и чл. 390 от НРД за МД за 2020-2022г. е извел правен извод за незаконосъобразност на издадената писмена покана поради което я е отменил. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че основанието по чл. 390 от НРД за МД за 2020-2022г. сочи на незавършена КП и е основание за възстановяване на суми като получени без основание, но в случая не се установява. По делото е установено, че повторната хоспитализация в УМБАЛ Свети Георги ЕАД Пловдив и при изпълнен алгоритъм на КП 25 и няма нарушения по него. Налице е обаче и друго нарушение, посочено по горе при издаване на писмените покани на соченото основание по чл. 357, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022г. при издаване на писмената покана, което е самостоятелно основание за отмяна на писмената покана като незаконосъобразна. Констатираната липса на мотиви от една страна за наличието на хипотезата на чл. 357 от НРД за МД за 2020-2022г. и непълните и неясните мотиви от друга, за наличие на хипотезата на чл. 390 от НРД за МД за 2020-2022г. са достатъчно фактическо и правно основание за отмяна на писмената покана като незаконосъобразна. При изложеното по горе решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са искани, поради което не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение