Решение № 515 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8387/2017 г.

Решение № 515 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8387/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по чл. 208 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", представлявана от изпълнителен директор, против решение № 45 от 22.05.2017 г., постановено по адм. дело № 79/2017 г. по описа на Административен съд Габрово, в частта с която е осъден да заплати на Ю. Стоянов мораторна лихва от датата на причиняването на вредата /15.08.2012 г./ до датата на завеждане на исковата молба /14.03.2017 г./ - 69, 91 лв., както и лихвата за забава след датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба Ю. Стоянов, чрез адв. П. Стефанов взима становище за неоснователност по жалбата. Претендира разноски съгласно ДПЗС. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е уважил исковата молба на Ю. Стоянов, против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в която е предявена претенция за сумата 150 лв., представляваща имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № 27-0000032 от 29.02.2012 година на началник ОО "КД-ДАИ" гр. Габрово. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че е налице отменено по съответния ред наказателно постановление, както и са налице представени доказателства за направени по делото разноски, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат, поради което е счел предявената претенция за доказана и основателна. За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства. Приел е, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претенцията на ищеца е за възстановяване на вреди, настъпили в резултат от отменено по установения в закона ред Наказателно постановление. Съдът е приел, че след като направените от ищеца в хода на административно наказателното производство разноски не подлежат на възстановяване по приложимия процесуален ред за съдебно оспорване на НП, възможността да се да претендират тези суми е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е безспорно установено, че с наказателно постановление НП № 27-0000032 от 29.02.2012 година на началник ОО "КД-ДАИ" гр. Габрово, на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП. По повод подадена от лицето срещу горепосоченото НП жалба, пред районен съд Габрово е образувано НАХД № 362/2012 г., приключило с влязло в законна сила на 15.08.2012 г. Решение № 472 от 05.07.2012 година, с което оспорения акт е отменен изцяло като незаконосъобразен. За защитата си по образуваното и водено пред съда дело, свързано с обжалването на наказателното постановление, ищеца е ангажирал адвокат, като по делото са представени доказателства за надлежно упълномощаване и сключен договор за правна защита и съдействие с дата 15.03.2012 договорено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, изплатен в брой при сключването му. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т. е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от Ю. Стоянов и се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателно постановление НП № 27-0000032 от 29.02.2012 година на началник ОО "КД-ДАИ" гр. Габрово. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. Правилно са преценени и присъждането на лихва върху обезщетението, както и лихва за забава. Решението е съобразено и с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, според което при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което е отменен административният акт. При липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при наличието на безспорни данни за правилно приложения на материалния закон, следва атакуваното пред касационната инстанция решение да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да се квалифицира като неоснователна. С оглед изгода на делото на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски съгласно ДПЗС № 8130/23.06.2017 г. в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение