Решение № 14171 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6786/2012 г.

Решение № 14171 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6786/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кирил Спасов Танчев от гр. София, срещу решение № 1111 от 1.03.2012 г., постановено по административно дело № 298 по описа за 2011 г. на Административен съд - гр. София, с което е отхвърлена жалбата на Кирил Спасов Танчев против писмо с изх. № 0800/0367 от 3.01.2011 г. на началника на отдел МДТ "Възраждане" при дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", Столична община, обективиращо отказ за коригиране размера на данъчна оценка, данък върху недвижими имоти и такса смет. В касационната жалба се извеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", Столична община, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна. Решението е недопустимо, тъй като като ответник по него не е конституиран органът, издател на акта - началникът на отдел МДТ "Възраждане" при дирекция "ПАМДТ" Столична община, а - Дирекция "ПАМДТ" Столична община. Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, а не по ДОПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта - в конкретния случай това е началникът на отдел МДТ "Възраждане" при Дирекция "ПАМДТ" Столична община. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, Административен съд София град е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. По делото са допуснати и други съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От данните по делото е видно, че с експертно решение № 0113/009 от 19.01.2004 г. на ТЕЛК - София град, на жалбоподателя е призната 100 % трайно намалена работоспособност, с чужда помощ, пожизнено с дата на инвалидизиране 1.08.2003 г. С молба от 30.02.2010 г. до кмета на Столична община Кирил Танчев е поискал да му се коригира данъчната оценка на имота, данъка върху имота и таксата за битови отпадъци. С писмо с изх. № 0800/0367/3.01.2011 г. началникът на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" Столична община е отказал да удовлетвори молбата на Танчев. Органът е мотивирал своя отказ със следните обстоятелства: дължимия данък недвижим имот от касатора вече е намален в размер на 75 %, съгласно чл. 25, ал. 2 ЗМДТ; размерът на данъчната оценка - 48 095,40 лв. е определен съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, като е съобразен с вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването; в случай че жилището не се ползва, следва първо имота да се декларира като неосновно жилище по реда на чл. 14, ал. 2 ЗМДТ, да се подаде декларация по чл. 27, ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община в срок от 01 ноември до 31 декември на предходната година, че имотът няма да се ползва през цялата година; подалите декларация се освобождават от такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, но заплащат такса за услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депа и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Недоволен от така постановеното писмо, Танчев е подал жалба в АС - София град. По така направеното оспорване е било образувано административно дело № 298/2011 г. на посочения съд. С молба от 23.02.2011 г. Танчев е поискал от съда да му бъде назначен служебно адвокат поради липса на достатъчно финансови средства, пари за живеене, лекарства и др. Към молбата е приложил декларация за материално и гражданско състояние и експертно решение № 0113 от 009/19.01.2004 г., с което му е определена 100 % трайна намалена работоспособност, с чужда помощ, пожизнено. С разпореждане от 25.02.2011 г., написано на ръка, съдия-докладчикът по делото е оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 2 АПК, съгласно която съдът служебно събира доказателства. В разпореждането не е посочено, че същото подлежи на обжалване, нито е посочен срока в който може да се обжалва. По делото е приложена разписка, получена от Танчев лично на 25.03.2011 г., в която е записано, че се връчва съобщение за оставяне без движение на подадената от касатора жалба, както и че в 7-дневен срок следва да отстрани нередовностите - в противен случай производството ще бъде прекратено. В разписката е отбелязано, че е приложен препис от разпореждане от 25.02.2011 г. В разписката липсва отбелязване, че разпореждането подлежи на обжалване. Изложените обстоятелства налагат извод, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен, че искането му за получаване на правна помощ по съдебното производство пред АССГ е оставено без уважение, не е бил уведомен, че отказът подлежи на обжалване. На практика Танчев не е разбрал, че съдът се е произнесъл по неговото искане и съответно не е обжалвал този отказ преди приключване на съдебното производство. Постановеният от съда отказ по чл. 25, ал. 1 ЗПП е неправилен и немотивиран. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗПП по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани обстоятелства. По силата на чл. 24 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима; 3. в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 предвижда, че отказът за предоставяне на правна помощ се мотивира. Т. е. съдът може да откаже да предостави правна помощ или когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната има средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, или когато въпреки предпоставките на чл. 23, ал. 4 ЗПП съдът прецени, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима; както и в случаите на търговски дела и данъчни дела. Липсата на фактическа и правна сложност на делото не е сред предвидените в закона предпоставки, даващи възможност на съда да откаже предоставянето на правна помощ. От приложените доказателства се установява още, че заболяванията на касатора не позволяват явяването му в съда, респ. в съдебно заседание. Съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се е произнесъл по същество по правния спор, без връчи надлежно отказа си за предоставяне на правна помощ, и без да даде възможност на жалбоподателя да обжалва този отказ по съответния ред, както и като е постановил отказ за предоставяне на правна помощ при наличието на предпоставките по чл. 23, ал. 4 ЗПП. Допуснатите от съда нарушения са съществени, защото са накърнили сериозно правото на участие на жалбоподателя в съдебното производство, възпрепятствали са възможността му да се запознае с назначената и изслушана съдебно - счетоводна експертиза, да зададе въпроси на вещото лице, евентуално да оспори заключението по експертизата и да поиска назначаването на повторна или допълнителна такава. В конкретния случай са били осъществени предпоставките, визирани в чл. 23, ал. 4 ЗПП за предоставяне на правна помощ, а така също не е било налице някое от изключенията, регламентирани в чл. 24, т. 1 - 3 ЗПП. От друга страна административната преписка не е представена в цялост. По делото липсва актът, с който е определен размерът на данък недвижими имоти, както и такса битови отпадъци, дължими от касатора. Не става ясно как съдът е преценил, че данъкът е намален със 75 %, като по делото няма данни какъв е точният размер на определения данък. Неизискването и неприлагането по делото на административната преписка в цялост представлява също съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед изложеното по-горе обжалванато решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав с участието на надлежните страни по административното правоотношение - началникът на отдел МДТ "Възраждане" при дирекция "ПАМДТ" Столична община и адресата на акта, който го е оспорил, като при новото разглеждане на делото съдът предостави безплатна правна помощ на жалбоподателя като и назначи адвокат, определен по реда на 25 и следващите от ЗПП, преповтори всички процесуални действия с участието на страните, изслуша повторно вещото лице и изиска актът, с който е определен размера на данък недвижим имот и такса битови отпадъци, дължими от касатора. Водим от горното, Върховният административен съд - състав на седмо отделение,