Решение № 306 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12497/2018 г.

Решение № 306 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12497/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на ГППИМП "М. Б." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Х. Б." .№..., кабинет 12, подадено чрез управителя Н. Б., за отмяна на влязло в сила Решение № 180/24.11.2016 г., постановено по административно дело № 94/2016 г. по описа на Административен съд – С. и на Решение № 8644/26.06.2018 г., постановено по административно дело № 1787/2017 г. на Върховния административен съд, с което първоинстанционното решение е оставено в сила. Претендира се отмяната на съдебните решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – С., поради наличие на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, като се твърди, че е открито ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при разглеждането му не било известно на молителя. На проведеното открито съдебно заседание по делото, ГППИМП "М. Б." ООД се представлява от адвокат Ж. Димова, която поддържа искането за отмяна и моли да бъде уважено по съображения, развити пред съдебния състав и в писмена защита. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. От ответника, Директора на РЗОК - С., чрез упълномощен представител старши юрисконсулт Х. Денчева е постъпило писмено становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на искането, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в искането, представеното писмено доказателство и събраните в хода на редовното съдебно производство доказателства, достигна до следните правни изводи: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК и от страна по делото, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска е неблагоприятен, но разгледано по същество е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на ГППИМП "М. Б." ООД срещу Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание с изх. № 29-05-20/09.03.2016 г. на Директора на РЗОК – С., с която на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, дружеството е поканено да заплати сума в размер на 6 218, 30 лева. След касационна проверка на това решение, същото е оставено в сила от Върховният административен съд, шесто отделение. В искането за отмяна се твърди, че е налице новооткрито писмено доказателство, което е от съществено значение за изхода на делото, което при разглеждане на делото не могло да бъде известно на лечебното заведение – жалбоподател, а именно - Заповед № РД-09-823/12.12.2014 г. С тази заповед Директорът на РЗОК – С. д-р А. В. е възложил на Д. С. на длъжност "заместник директор" на касата, да осъществява правомощията по издаване на наказателни постановления и функциите на административно наказващ орган за периоди, в които отсъства поради ползване на отпуск. Настоящият съдебен състав счита, че това доказателство не представлява ново писмено доказателство по смисъла на закона. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма сочи непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази непълнота следва да произхожда от причина, независеща от съда или страната, тоест да не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност, проявена от страната. Нови доказателства по смисъла на разпоредбата са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Задължителна предпоставка за приложението на тази норма е новото писмено доказателство да е от съществено значение за делото, тоест ако е било предоставено на вниманието на съда, съдебният акт вероятно би бил с различно съдържание. В конкретния случай не са налице посочените по-горе законоустановени предпоставки за да се определи соченият документ като ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Документът не е новооткрит, тъй като е представен в хода на касационното производство и е обсъден от Върховния административен съд, шесто отделение. Освен това страната не е била възпрепятствана да се снабди със соченото от нея доказателство, след като го е представила в хода на редовното съдебно производство. На следващо място, този документ не е от съществено значение за изхода на спора. Въпросът за компетентността на издателя е изследван от съда, който е изложил мотиви за това. Не е било спорно обстоятелството, че процесната покана е била издадена от заместник директора на РЗОК – С., при условията на заместване поради отсъствие на титуляра към момента на издаването й. Както първоинстанционният съд, така и Върховният административен съд са коментирали компетентността на органа, издал акта, след което са приели, че е издаден при валидно упражнено правомощие на заместника, произтичащо от обективната невъзможност на директора на РЗОК да упражнява правомощията си и по силата на изрична правна норма /чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, съгласно която директорът на РЗОК при осъществяване на дейността се подпомага от заместник-директор, който замества директора при отсъствие/. В този случай не е била необходима нарочна заповед за заместване, като твърдяното "ново доказателство" - Заповед № РД-09-823/12.12.2014 г., не е относимо към правния спор, въпреки посочването му в печата, положен под подписа на издателя на поканата. По изложените съображения, които сочат на отсъствие на хипотезата по чл. 239, т. 1 АПК, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Административен съд – С., оставено в сила от Върховния административен съд, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, в полза на РЗОК – С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия