Решение № 149 от 10.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 397/2013 г.

Решение № 149 от 10.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 397/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII - чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, по искане на осъдения П. Б. П. за възобновяване на нохд № 1630/2012 г. на РС-Русе по съображения, че не е доказано по несъмнен начин негово участие в престъплението по делото и за това, позовавайки се на правилата по Глава ХХI - Въззивно производство, сочи нови доказателства - свидетели, писмени доказателства; прави искания за експертизи, оспорва тезата на обвинението, която нарушава правото му на защита. Искането му е след отмяна на присъдата, делото да се върне на прокурора. Прокурорът е на становище, че искането на осъдения е неоснователно. След преценка на доводите и становищата на страните, предвид и материалите по делото ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила на 11.I.2013 г. присъда № 211/30.VIII.2012 г. по нохд 1630/2012 г. на РС-Русе П. Б. П. е признат за виновен за това, че на 2.IV.2011 г., в [населено място], при опасен рецидив, чрез използване на техническо средство, след предварителен сговор при немаловажен случай с М. Ю. Ш., отнел чужди движими вещи - 91 метра многожилен телефонен кабел ТПЖП 200х2х0,5м., на стойност 1 615,25 лв. от владението на [фирма] без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, чл. 54 и чл. 36 от НК е осъден на 9 (девет) години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо заведение от закрит тип. По въззивни жалби от подсъдимите, в т. ч. и П. Б. П. и защитата му, с решението от 11.I.2013 г. по внохд 766/2012 г. на ОС-Русе присъдата е изменена като наказанието на П. е намалено на 6 (шест) години. В останалата част присъдата е потвърдена. Очевидната правна неграмотност на осъдения П. Б. П. и стремежът му да избегне отговорност или да я намали до минимум са причина за настоящата "въззивна жалба", която се базира на правилата на въззивното производство. По този ред делото е разгледано без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и решението е постановено по вътрешно убеждение след всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за отговорността на П. Извършен е обективен анализ на доказателствата по делото и е посочено кои съдът (първата и въззивната инстанция) възприема за достоверни, кои - не и защо. Изводите са логични и изградени на установените факти в тяхната последователност и взаимна връзка. Решението не противоречи на закона - приетите за установени по несъмнен начин фактически обстоятелства обосновават извода, че П. е осъществил от обективна и субективна страна при опасен рецидив признаците на квалифицирана кражба по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5 от НК. Наложеното наказание, след намаляването му от въззивната инстанция не е явно несправедливо, защото липсва очевидното несъответствие между извършеното от дееца престъпление и наложеното му за това наказание. Нито завишената степен на обществена опасност на деянието и на тази на личността на дееца, нито пък смекчаващите обстоятелства дават основание за повече снизхождение към него. Искането на осъдения за събиране и проверка на нови доказателства, не подлежи на разглеждане от касационния съд, поради което и не се обсъжда в това производство. По тези съображения ВКС, I-во н. о. в настоящия състав