Решение № 5909 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7375/2020 г.

Решение № 5909 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7375/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез старши юрисконсулт Ш., срещу решение № 330 от 27.02.2020 г., постановено по адм. дело № 99/2020 г. по описа на Административен съд – Варна с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна му, като бъде постановено ново решение, с което да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Ответната страна – "Милки Груп Био" ЕАД, чрез процесуален представител Ж. в писмен отговор изразява становище за неоснователност по касационната жалба. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Варна е осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД, сумата от 2040 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение по АНД № 2760/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и КАНД № 2584/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, в резултат на отмяната на Наказателно постановление № 368/2018/2019 г. на заместник-директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници", на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 10.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски по делото в размер на 385 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 368/2018/2019 г. от 15.05.2019 г. на заместник-директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници" на ищцовото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 10 790, 15 лева за нарушение по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, от Закона за митниците. Същото е обжалвано и с Решение № 1586 от 15.08.2019 г., постановено по АНД № 2760/2019 г. по описа на Районен съд – Варна е отменено. Съдебният акт е обжалван и с Решение № 2225 от 19.11.2019 г., постановено по КАНД № 2584/2019 г. по описа на Административен съд Варна е оставено в сила. От доказателствата по делото е установено, че в производството по оспорване на НП, дружеството е заплатило на адв. С. Ж. сумата от общо 2040 лева (по 1020 лева за всяка инстанция), съгласно представени договори за правна помощ. С оглед на установените факти съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по отношение на претендираните имуществени вреди. При обсъждане на размера на дължимото обезщетение съдът се е съобразил с материалния интерес по делото, както и с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и го е определил за справедлив. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за спора доказателства и е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди в посочения от съда размер. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. В настоящия случай е доказано от ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд – Варна и Административен съд – Варна е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност – чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор и с оглед приложението на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от специалния закон – ЗОДОВ – претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 360 лв. съгласно представения ДПЗС от 18.01.2021 г. и представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, които не се явяват прекомерни съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Аглика Адамова: Считам, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на материалния закон, което обуславя частичната му отмяна. В случая размерът на обезщетението за имуществени вреди, представляващ заплатено адвокатско възнаграждение е съобразен с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата му редакция, но не е съобразен с чл. 36, ал. 2 ЗА. За да се илюстрира непропорционалността на посочената подзаконова правна уредба, е достатъчно да се посочи, че Наредбата предвижда еднакъв размер на адвокатското възнаграждение по административно-наказателни дела относно имуществена санкция от 10790, 15 лв и по данъчни дела относно ДДС за довнасяне в същия размер. Сложността на двата типа дела, а от там и обемът и сложността на работата на адвоката по тях обаче съществено се различават. Дори и минималният размер на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото техните размери следва да съответстват на два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 2.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Съображения в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги." Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. В конкретния случай адвокатското възнаграждение е уговорено и платено за представителство по първоинстанционно и касационно производство, за всяка от двете инстанции по 1020 лв. Съвкупната преценка на вида и обема на извършените процесуални действия, сложността на спора и размера на наложената санкция обуславят присъждане на обезщетение в по-нисък размер за всяка от инстанциите и следваше да бъде редуцирано на 1400 лв общо с ДДС. Съдия: /Аглика Адамова/