Решение № 15130 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15847/2013 г.

Решение № 15130 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15847/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "ЕЛВИ-1" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. "Независимост" № 27, подадена чрез процесуалния му представител адв. Терзиева, против конкретно посочените части от решение № 444/12.08.2013 г. на Административен съд - гр. Велико Търново /АСВТ/, постановено по адм. д. № 799/2012 г., с които е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 041103021/2.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 413/3.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на същото в обжалваните части, както и в частта му на присъдените в полза на ответника разноски, и присъждане на разноски в полза на дружеството за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Калчев по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, разгледана по същество - частично основателна, поради следните съображения:

РА, предмет на съдебен контрол пред ВТАС, е издаден след проведена ревизия на "ЕЛВИ-1" ЕООД по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради констатирано от ревизиращия екип обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4, предл. второ ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане. Според ЗВР тя обхваща задължения за корпоративен данък за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2010 г. и задължения за ДДС за периода 1.01.2006 г. - 31.03.2011 г. Административният съд е приел, че е налице основанието за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК и е потвърдил РА като издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните и материалните разпоредби в следните негови части: I. По ЗКПО: установено задължение за корпоративен данък за 2006 г. в размер на 3 750 лв. и лихва 2 212.02 лв.; корпоративен данък за 2007 г. в размер на 551 лв. и лихва 348.36 лв.; корпоративен данък за 2010 г. в размер на 30 509.02 лв. и лихва 3 151.63 лв.; II. По ЗДДС: определени задължения за ДДС и лихви във връзка с отказано право на припадане по фактури от "Си Ем Те" ЕООД, "Ем Си Ем Груп" ООД, "Транс Континентал" ООД, "Глобъл Транс Лоджистик" ООД, "Легио" ЕООД и "Резида" ЕООД; начислен ДДС за ВОД с получатели DONIRA S. R. L., Румъния и BIRI S. R. L., Румъния; начислен ДДС във връзка с установена липса на стоки; отказано право на данъчен кредит в размер на 470.99 лв. за извършен внос на стоки от Китай.

Според констатациите в Ревизионния доклад /РД/ след проверка на счетоводните документи на дружеството на място, където се води неговото счетоводство от ЕТ "Баланс Н - Николай Станев", ревизиращият екип е установил, че не се води аналитична счетоводна отчетност на сметка 304 "Стоки", поради което е невъзможно да се установи надценката на отделните артикули, както и какви стоки по каква отчетна стойност е следвало да бъдат изписани като разход. Освен това е установено несъответствие на крайното салдо на счетоводна сметка 304 "Стоки" към 31.12.09 г. и началното салдо на тази сметка от 1.01.2010 г. Това е дало основание да се приеме, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4, предл. второ ДОПК, а именно, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане. На ДЗЛ е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК за това, че основата за облагане с ДДС и корпоративен данък ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ДОПК ред. Вещото лице по назначената ССЕ потвърждава, че е налице сочената от органа по приходите нередовност на счетоводството, поради липсата на аналитична отчетност на сметка 304 "Стоки", което е пречка да установи отчетната стойност на продадените стоки, а несъответствието между крайното салдо на тази сметка към 31.12.2009 г. и началното салдо на 1.01.2010 г. показва, че е нарушен един от основните счетоводни принципи, а именно за независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс. Освен това в хода на ревизията е констатирано, че в представената оборотна ведомост на дружеството към 31.12.2009 г. фигурира сметка 493 "Разчети със собственика", която е с крайно кредитно салдо в размер на 305 000 лв. В оборотната ведомост за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г. не фигурира сметка 493. В оборотната ведомост за 2009 г. не фигурира сметка 151 "Получени краткосрочни заеми". Такава се появява в оборотната ведомост за 2010 г. с кредитно начално салдо в размер на 197 877.30 лв., което не съвпада по размер с крайното кредитно салдо по сметка 493. Изводът на вещото лице по назначената ССЕ е, че това също представлява нарушение на посочения по-горе принцип, регламентиран в чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за счетоводството /ЗСч./ за независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс, изискващ данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период да съвпадат с данните от края на предходния отчетен период.

Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, според която органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от изброените обстоятелства, показва, че някое от изброените в ал. 1 обстоятелства следва да е налице по отношение на съответния, регламентиран в материалния закон данъчен период, за който се определя основата за облагане с пряк или косвен данък. В случая безспорно са установени допуснати нарушения на счетоводното законодателство, свързани с неспазване на основен счетоводен принцип, регламентиран в чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за счетоводството /ЗСч./ за независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс, изискващ данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период да съвпадат с данните от края на предходния отчетен период. Тези нарушения обаче не са били пречка за установяване на данъчната основа за всички данъчни период с пряк или косвен данък, както е видно от изложените в Ревизионния доклад /РД/ фактически и правни основания. Показателен е фактът, че за определянето на данъчната основа не са използвани обстоятелства по ал. 2 на чл. 122 ДОПК, относими за лицето, а данни от неговото счетоводство. Независимо от това, посоченото обстоятелство според настоящия съдебен състав на обуславя незаконосъобразност на РА изцяло само на това основание, каквито са доводите на касатора. В частите от РА, в които основата за облагане не е определена по аналог, а съобразно изискванията на материалните закони, обаче фактическите констатации от него не следва да се считат за верни до доказване на противното съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК.

В частта по ЗКПО:

За 2006 г. в хода на ревизията е установено, че по сметка 102 "Допълнителен /запасен/ капитал" е осчетоводена получена сума от собственика в размер на 25 000 лв., внесени в касата с ПКО № 15/15.07.06 г. с основание "вноска". Органът по приходите е приел, че съгласно подадената от управителя на дружеството декларация по чл. 124 ДОПК, ал. 3 ДОПК, тази сума представлява безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на дружеството. Потвърждение на този факт е безспорно установеното, че към датата на РД и РА не са представени документи, установяващи връщането й изцяло или частично. Според заключението на вещото лице няма връщане и към датата на изготвяне на заключението по ССЕ /8.05.2013 г./. Органът по приходите е приел, че е налице основанието на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) вр. чл. 27, ал. 2, т. 2 ЗСч и т. 4.4. от Общите разпоредби на националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия /НСФОМСП/ за преобразуване на ФР с посочената сума в посока на увеличение. Според т. 4.4. от Общите разпоредби на НСФОМСП, когато е налице намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, предприятието следва да признае приход в счетоводните си регистри и да го докладва във финансовия отчет.

За 2010 г.

Установено е в хода на ревизията и от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, че през 2008 г. от сметка 102 "Допълнителен /запасен/ капитал"са прехвърлени по сметка 493 "Разчети със собственика" 55 000 лв. По кредита на сметка 493 през същата година са отразени още 50 000 лв. на основание ПКО № 29/1.09.08 г. и 100 000 лв. на основание ПКО № 37/1.11.08 г. През 2009 г. по кредита на сметка 493 са отразени 100 000 лв. на основание ПКО № 16/30.03.09 г. Като основание за внасянето на сумите в касата на предприятието в ПКО е посочено само "вноска". Към 31.12.2009 г. салдото по дебита на сметка 102 е 72 828.58 лв. Сумата е намерила отражение в пасива на счетоводния баланс за 2009 г. като други резерви в размер на 73 хил. лв. Крайното салдо на счетоводна сметка 493 към 31.12.2009 г. е в размер на 305 000 лв. Счетоводна сметка 493 не е налична в сметкоплана на дружеството за 2010 г. В него се появява сметка 151 "Получени краткосрочни заеми" с начално салдо към 01.01.2010 г. в размер на 197 177.30 лв., което не съответства на крайното салдо на сметка 493 от 305 000 лв. Изложеното е дало основание на ревизиращият екип да приеме, че се касае за опростен заем без условие по смисъла на СС 20, който съгласно чл. 5.1. от същия стандарт се отчита като приход. Приходът има характер на извънреден, защото не е придобит от обичайна дейност по смисъла на § 1, т. 11 от ЗСч. На основание чл. 78 ЗКПО е увеличен ФР със сумата от 305 000 лв.

Първоинстанционният съд е приел за законосъобразни така извършените с РА увеличения на ФР. Посочил е, че по делото не са представени доказателства, годни да докажат предоставянето на сумите от собственика на капитала като заем, който следва да му бъде върнат след изтичането на срок от пет години. В ПКО това обстоятелство не е посочено. Не се доказва по категоричен начин връщането на тези суми. Жалбоподателят не може да се позовава на счетоводните си записвания именно поради констатираната нередовност на неговото счетоводство по аргумент на чл. 51 ДОПК. Представените по-късно протоколи от проведени общи събрания, съдържащи решения по чл. 134 от ТЗ за предоставяне на сумите за срок от пет години, са частни документи, удостоверяващи изгодни за лицето факти, и не се ползват с доказателствена сила. Освен това, изложеното в тях не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства.

Според категоричното заключение на вещото лице по назначената ССЕ основният счетоводен принцип, регламентиран в чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗСч, за предимство на съдържанието пред формата, изискващ сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма, налага когато предоставените парични средства от собственика са със задължение за връщането им, сумите счетоводно да се отчетат по дебита на сметка 501 "Каса" срещу кредит на сметка от група 49 "Разни дебитори и кредитори". Това счетоводно записване трябва да е документално обосновано, т. е. да има решение на едноличния собственик на капитала по реда, регламентиран в ТЗ, да се внесат парични вноски със задължение на дружеството да ги върне след определен срок, ПКО за внасяне на сумите на посоченото основание с името на вносителя, които да са налице към момента на счетоводните записвания. Ако вноските са направени при условие, че подлежат на връщане, независимо от това дали са осчетоводени по сметка 102 или сметка 493, то те представляват заеми, които не влияят на ФР и не представляват приход. Ако са предоставени без да е налице задължение на дружеството да ги върне, т. е. предоставени са безвъзмездно или собственикът се е отказал да му бъдат връщани, то тогава подлежат на облагане, тъй като участват във ФР.

Правилно и законосъобразно е приетото от съда, че до изготвянето на РД на 11.01.2012 г. от страна на ревизираното ДЗЛ не са били представени ПКО, с които са внесени сумите в касата на дружеството и решения на основание чл. 134 ТЗ за допълнителни парични вноски за определен срок, а в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК е декларирано от управителя на дружеството, че той в качеството си на едноличен собственик на капитала е направил вноските с цел безвъзмездно финансиране. Самото внасяне на сумите в касата на предприятието от едноличния собственик на капитала не е оспорено от органа по приходите, издал РА. От негова страна е прието, че те са внесени безвъзмездно /за 2006 г./ или представляват опростен заем /за 2010 г./. В ПКО не е посочено, че вноските се правят при условие, че след определен срок подлежат на връщане. Декларацията на управителя е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за лицето факти, респ. извънсъдебно признание за тези факти, поради което се ползва с доказателствена сила за разлика от решенията на ОС по чл. 134 ТЗ, които са представени след връчването на РД. Доколкото е безспорно установено, че сумата от 25 000 лв., внесена през 2006 г., не е върната към м. май 2013 г., а и в касационното производство доказателства за връщането й не са представени, то според настоящата касационно инстанция изводите на административния съд за законосъобразност на преобразуването на ФР за 2006 г. с тази сума и определянето на задължение за довнасяне на корпоративен данък в размер на 3 567.93 лв. и лихва 2212.02 лв. са правилни.

По отношение на сумата от 305 000 лв. видно от мотивите в РД и решението на решаващия орган, потвърждаващо РА, не се оспорва документалната обоснованост на счетоводното отразяване на същата по сметка 493 "Разчети със собственика" като предоставен заем. Посочено е, че сметка 493 не фигурира в сметкоплана на дружеството за 2010 г., а новопоявилата се сметка 151 "Получени краткосрочни заеми" е с начално салдо към 1.01.2010 г. в размер на 197 177.30 лв., което не съответства на крайното салдо на сметка 493, което е 305 000 лв. Това е дало основание на органа по приходите да приеме, че е налице опростен заем без условие. С жалбата по административен ред обаче са представени документи, установяващи връщането на част от тази сума в размер на 173 286.54 лв., а именно - нареждане/разписка от 7.07.2010 г. от ОББ за изтеглена сума от сметката на дружеството в размер на 22 000 евро и нареждане/разписка от 27.07.2010 г. от ОББ за изтеглена сума от сметката на дружеството в размер на 66 000 евро, извлечение по сметката на дружеството в ОББ за м. юли 2010 г., приходни ордери за внасяне на сумата в касата на дружеството, разходен ордер № 348/7.07.2010 г. за платена сума на Елена Симеонова за възстановяване на сума по ползван заем в размер на 22 000 евро и разходен ордер № 360/29.07.2010 г. за платена сума на Елена Симеонова за възстановяване на сума по ползван заем в размер на 66 600 евро. Не би могло да се приеме, че това са новосъздадени за целите на оспорването на РА документи, доколкото осчетоводяването на тези плащания е констатирано в заключението на вещото лице. То е посочило в своето заключение, че сметка 151 "Получени краткосрочни заеми" е с кредитно начално салдо към 1.01.2010 г. 197 877.30 лв. Дебитните обороти за 2010 г. са в размер на 173 286.54 лв. и крайно салдо - 24 590.76 лв. /разлика между 197 877.30 лв. и 173 286.54 лв./, което отразява именно изплащането на левовата равностойност на сумите, посочени в РКО. Отделно от това в оборотната ведомост за 2010 г. са вписани посочените суми, представляващи начално салдо, дебит и крайно салдо. По същия начин в отчета за паричните потоци по прекия метод за 2010 г. с код 61553 "Парични потоци, свързани с получени или предоставени заеми" е отразена сумата от 173 хил. като плащане. Отново според констатациите на вещото лице по назначената ССЕ внесените суми от собственика на капитала са тези, които то е описало по дати до 2009 г. вкл. и които са отразени по сметка 493 в размер на 305 000 лв. През 2010 г. няма внасяни други парични вноски. Независимо от констатираното несъответствие между крайното салдо на сметка 493 към 31.12.2009 г. и началното салдо на сметка 151 към 1.01.2010 г., което жалбоподателят обяснява с грешка поради промяна в начина на водене на счетоводството и използване на съответна счетоводна програма, както и с предоставени стоки по опис вместо връщане на заем, то безсъмнено, с посочените по-горе РКО е възстановена част от предоставената в заем сума от собственика от 305 000 лв., доколкото салдото на сметка 102 остава непроменено. При тези констатации не може да се приеме за правилен и обоснован изводът на органа по приходите и съда, че сумата от 305 000 лв. е опростена към 1.01.2010 г. и не подлежи на връщане, поради което представлява подлежащ на облагане приход. С оглед на изложеното, незаконосъобразно според настоящия касационен състав е определено с РА задължение на ДЗЛ за довнасяне на корпоративен данък за 2010 г. в размер на 30 241.61 лв. и лихва 3 151.63 лв. във връзка с извършено преобразуване на ФР и увеличение със сумата от 305 000 лв.

За 2007 г. на основание чл. 77 ЗКПО е преобразуван ФР със сумата от 3 155 лв. по фактура 972/14.08.07 г., издадена от "Марбро турс" ООД с предмет доставка на самолетни билети до Китай, отчетени по сметка 602 "Разходи за външни услуги". Административният съд е изложил подробни мотиви за това защо приема, че разходът не е документално обоснован и защо представените доказателства не установяват той да е свързан с дейността на дружеството, поради което не следва да бъде признат и на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Изводите на съда се потвърждават и от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, че за да бъде документално обоснован този разход и за да се приеме, че е свързан с дейността на дружеството, е било необходимо да се представят изискващите се съгласно Наредбата за служебните командировки в чужбина документи, приложима съгласно § 3 от ПЗР освен за лицата, които се намират в служебни или трудови правоотношения с ведомствата и предприятията, и за лицата на изборни длъжности и лицата в органи за управление и контрол. Такива документи в т. ч. заповед за командировка няма представени. Допълнителен аргумент е установеното и потвърдено и от самия управител Симеонова, че разход за дружеството всъщност не е налице, тъй като китайската фирма е възстановила разхода за самолетни билети на дружеството. Неоснователен е доводът на касатора, че ако не бъде признат този разход, то на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО не следва да бъде признат и реализираният приход, произтичащ от направения разход, който е в същия размер. При недоказаност на факта, че разходът е свързан с дейността на дружеството няма как да се приеме, че във връзка с него е отчетен приход. Осъщественият по-късно внос на китайски стоки не е доказателство за това, тъй като не може да се направи обоснован извод за обвързаността между този внос и пътуването на управителя до Китай. Поради изложеното, решението на ВТАС в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

В частта по ЗДДС:

1. Правилно и законосъобразно е решението на административния съд в частта му, в която е потвърден РА относно начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размер на 20 036.19 лв. и начислени лихви за забава. В хода на ревизията са извършени инвентаризации на търговските обекти на ревизираното дружество и са съставени 6 броя протоколи за установени наличности на стоки по вид, количество и продажни цени. Като сбор от наличностите по описите е констатирана наличност на стоки по пазарни цени на обща стойност 232 264 лв. На базата на използваната от самото дружество средна надценка от 89.4 % според оборотната ведомост е определена обща отчетна стойност на наличните стоки без влиянието на надценката и без ДДС в размер на 102 192.89 лв. Според оборотната ведомост към 31.07.2011 г. по счетоводни данни ДЗЛ притежава стоки на обща стойност 98 843.75 лв. С оглед липсата на аналитична отчетност в счетоводството на жалбоподателя по вид, количество и стойност на стоките, което както беше посочено по-горе, е пречка да установи с точност отчетната стойност и конкретно наличните и липсващи стоки е извършено стойностно сравнение между наличните стоки по отчетна стойност, определена по описания начин, и стойността на стоките, които следва да са налични по счетоводни данни. Определено е, че отчетната стойност на наличните стоки към 1.08.2011 г. следва да е общо в размер на 202 373.82 лв. /98 843.45 лв. по оборотна ведомост към 31.07.2011 г. и 103 530.37 лв. невключена наличност към 1.01.2010 г. с оглед констатираното разминаване между крайното салдо на сметка 304 към 31.12.2009 г. и 1.01.2010 г./ Установените като налични при инвентаризацията стоки са на стойност 102 192.89 лв. Констатирана е липса на стоки по отчетна стойност към 1.01.08 г. в размер на 100 180.93 лв. Констатирано е също така в хода на ревизията, че "Елви 1" ЕООД е ползвало право на пълен данъчен кредит за закупуваните от него стоки. Съдът подробно е обсъдил възражението на жалбоподателя за това, че той самият е представил свои инвентаризационни описи, които не са взети предвид. Правилно е посочил, както и ревизионният екип в констатациите на РД, че същите не могат да бъдат използвани, тъй като стоките са посочени с диапазони цени /до съответна сума на цената/, както и защото липсва отразяване на резултатите в сравнителна ведомост и подписи на ръководителя. За този данъчен период основата за облагане с ДДС на законосъобразно е определена по реда на чл. 122, ал. 2, т. 16 ДОПК във връзка с констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като нередовностите на воденето от дружеството счетоводство, свързани с липсата на аналитична отчетност е пречка за точното определяне отчетната стойност на стоките, както и конкретно на наличните и липсващи стоки по вид и количество, както и цена на придобиване. Според оборимата презумпция, установена в чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации относно липсващите стоки, както и за това, че е ползван данъчен кредит, според отчетните регистри, се считат за верни, доколкото доказателства, установяващи противното, не са представени от жалбоподателя.

1. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 9 594. 44 лв. по фактури, издадени от "Си Ем Те" ЕООД, "Ем Си Ем Груп" ООД, "Транс Континентал" ООД, "Глобъл Транс Лоджистик" ООД, "Легио" ЕООД и "Резида" ЕООД, всичките с предмет доставка на дрехи.

2.1. По фактурите, издадени от "Си Ем Те" ЕООД, в данъчните периоди м. февруари, м. ноември и м. декември 2006 г., правото на данъчен кредит в общ размер 2 568.47 лв. е отказано на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), тъй като е установено, че към датите на издаването на фактурите доставчикът не е регистрирано по ЗДДС лице. Освен това, искането за представяне на доказателства е връчено на доставчика по реда на чл. 32 ДОПК. Не са представени поисканите документи, установяващи извършването на доставката, свързани със счетоводната отчетност във връзка с доставката и доказателства за предходните доставки. Поради това правото на приспадане на данъчен кредит е отказано и на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.).

2.2. По фактурите, издадени от "Ем Си Ем Груп" ООД през м. януари 2008 г., правото на приспадане не е признато на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като също са издадени от нерегистриран доставчик. Във връзка с връчено искане по реда на чл. 32 ДОПК не са представени писмени обяснения и документи, установяващи, че доставчикът е разполагал със стоките и ги е предал на получателя.

2.3. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 256.70 лв. по фактура № 223/23.02.09 г., издадена от "Транс Континентал" ООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС с мотиви за това, че не са представени документи за извършен транспорт, което е съществено за доказването на факта на предаване на стоките. Липсва и приемо-предавателен протокол. Представените от дружеството - доставчик документи са преценени като недостатъчни, за да докажат реалността на доставката.

2.4. Със същите мотиви и на същото правно основание е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Глобъл Транс Лоджистик" ООД в данъчните периоди м. май и м. юли и м. август 2009 г., в размер на 2 570.04 лв.; по фактурата, издадени от "Легио" ЕООД през м. март 2010 г., в размер на 513.40 лв. и по две фактури, издадени от "Резида" ЕООД през м. април и м. септември 2009 г., в размер на 2 618.83 лв.

Административният съд е приел за законосъобразен отказът на органа по приходите да признае правото на приспадане на жалбоподателя по така издадените му фактури. Посочил е, че при липсата на доказателства за предаване на стоките, съхранение, изписване от складовете и транспорт, реалността на доставките не е установена. В съдебното производство от страна на жалбоподателя е ангажирана само ССЕ, която е имала за задача да извърши проверка в счетоводството на жалбоподателя. Проверка в счетоводствата на доставчиците не е извършвана. Вещото лице е установило, че стоките по фактурите са заприходени стойностно по сметка 304 "Стоки" и е извършено плащане с изключение на фактурата, издадена от "Легио" ЕООД. Наличието на фактури при жалбоподателя и счетоводното им отразяване в неговото счетоводство според съда не гарантират изпълнението на стопанските операции. Настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на съда по отношение на фактурите, издадени от първите двама доставчици - "Си Ем Те" ЕООД и "Ем Си Ем Груп" ООД с уточнението, че по отношение на регистрацията на втория доставчик, доколкото процесният период е м. януари 2008 г. следва да бъде съобразено решението на СЕС по дело С-438/09 Dankowski, според което данъчнозадълженото лице има право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчнозадължено лице, което не е регистрирано за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки съдържат цялата изискуема информация по и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на издателя на фактурите и на естеството на предоставените услуги.

Останалите доставчици обаче са представили поисканите им от органите по приходите документи и писмени обяснения, с които потвърждават извършването на доставките в полза на жалбоподателя и издаването на фактурите. Някои от тях конкретно са посочили лицата и фирмите, които ги обслужват счетоводно, и къде може да бъдат проверени счетоводните им документи. Представени са извлечения от счетоводни сметки, в т. ч. сметка 304 "Стоки", сметки 501 и 702, свидетелства за регистрирани ФУ във връзка с твърденията си, че са получили плащане и са отчели приходи; доказателства за това, че разполагат със складове /договори за наем/ и платени наемни вноски. Представени са митнически декларации за внос на стоките и инвойс фактури, а от "Резида" ЕООД фактури от предходен доставчик "Легио" ЕООД. Не е имало никакъв проблем за органа по приходите, ако оспорва счетоводното отразяване на фактурите при доставчиците, да провери счетоводните им документи. Това обаче не е направено. В РД се коментира единствено обстоятелството, че според дадените от доставчиците писмени обяснения стоките са предадени в складовете и са транспортирани с транспорт на получателя и за негова сметка, а по отношение на жалбоподателя е установено, че не разполага със собствени или наети автомобили. С оглед обема на стоките те не биха могли да бъдат транспортирани със собствения на управителя лек автомобил. Само поради липсата на доказателства, установяващи начина на транспортирането на стоките от складовете на доставчиците до търговските обекти на жалбоподателя, според настоящия съдебен състав, не следва да се откаже правото на приспадане на данъка. Независимо от констатираното от вещото лице осчетоводяване на плащането към фактурата, издадена от "Легио" ЕООД, от страна на това дружество е представен отчет, според който за плащането е издаден фискален бон. С оглед на изложеното, обжалваното решение на ВТАС като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит "Транс Континентал" ООД, "Глобъл Транс Лоджистик" ООД, "Легио" ЕООД и "Резида" ЕООД и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в тази част.

1. Неоснователна е касационната жалба в частта й, в която се обжалва решението на ВТАС, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА относно допълнително начислен ДДС във връзка с непризнати ВОД и отказан данъчен кредит в размер на 470.99 лв. по ЕАД № 07BG005100Н-47111/29.11.07 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗДДС.

За доказване предаването/транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка във връзка с ВОД в изпълнение изискването на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС по фактура № 355/25.06.2010 г. и проформа инвойс № 1/9.06.2010 г. с получател DONIRA S. R. L., Румъния жалбоподателят представя транспортен документ - международна товарителница с превозвач "Венера Транс" ООД. Този транспортен документ не удостоверява, че стоките са получени на територията на Румъния, на първо място, тъй като в клетка 24 липсва печат на дружеството, подпис на лице, което го представлява, дата и място на получаване. Тази клетка е празна. На второ място, превозвачът "Венера Транс" ООД чрез процесуалния си представител Ралица Василева Генова отрича да е извършвало транспортна услуга България - Румъния по ЧМР с изпращач "ЕЛВИ-1" ЕООД. Обяснява, че автомобилите на дружеството са оборудвани с GPS системи за проследяване и след направена справка е установено, че в периода 22.06.2010 г. - 5.07.2010 г. те не са напускали гаража. При тези данни органът по приходите е оспорил автентичността на подписа в товарителницата за превозвач. Открито е производство по оспорване, но от страна на жалбоподателя същата не е доказана. Правилно не са кредитирани от съда представените от жалбоподателя копия от квитанции за платени пътни такси в Румъния и България, тъй като жалбоподателят не е представил оригиналите и превод на едната квитанция от румънски на български език, въпреки че е бил задължен от съда. Копието от квитанцията за платени пътни такси в Р. България, както и копието от фактура за платени пътни такси в Румъния не съдържат подписи на лицата, които са ги съставили, респ. получили сумите. Според процесуалния представител на жалбоподателя това не са целите документи. Въпреки поетото задължение да бъдат представени в цялост, това също не е направено. Допълнителен аргумент е липсата на валидна регистрация по ДДС на получателя.

За доказване на предаването/транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка във връзка с ВОД в изпълнение изискването на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС по фактура № 1000000001/16.08.2010 г. и проформа инвойс № 2/09.08.2010 г. с получател BIRI S. R. L., Румъния, жалбоподателят представя транспортен документ - международна товарителница с превозвач Stanciu Cornel, а е положен печат в кл. 23 за превозвач на BROTI MEO S. R. L. В товарителницата като получател на стоката е посочено DONIRA S. R. L. и е положен печат в кл. кл. 24 за получател на DONIRA S. R. L., въпреки че според фактура № 1000000001/16.08.2010 г. и проформа инвойс № 2/9.08.2010 г. получател е BIRI S. R. L. Представеното споразумение не обяснява това несъответствие между получателя по фактурите и получателя по ЧМР, тъй като проформа инвойс № 2/09.08.2010 г. е с дата преди датата на споразумението и в нея също получател е BIRI S. R. L. Допълнителен аргумент е липсата на регистрация по ДДС на двамата получатели.

По отношение на ЕАД № 07BG005100Н-47111/29.11.07 г. е установено, че не е разрешено вдигането на всички стоки, тъй като стоките по позиция 11/265 бр. дънки/ и стоките по позиция 5/263 бр. пуловери/ са задържани. Не се оспорва от страна на жалбоподателя, а това се установява и от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, че дружеството е упражнило право на приспадане на ДДС за този данъчен период в размер на 4 185.55 лв., който е пълният размер на ДДС за всички стоки, включително задържаните. Част от стоките са освободени по-късно и за тях вносът е оформен с нова ЕАД 07BG005100Н-49184/12.12.07 г. с начислен ДДС в размер на 189.27 лв., за който данък дружеството също е упражнило право на приспадане, според заключението на ССЕ. Правилно е прието от съда, че за задържаните стоки не е осъществен внос по смисъла на чл. 16 ЗДДС, поради което не е налице основанието по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗДДС за признаване правото за приспадането му.

При този изход на делото на жалбоподателя за първоинстанционното производство следва да се присъдят допълнително разноски в размер на 1 287.30 лв., а за касационното производство - 1 626.60 лв. На ответника съобразно отхвърлената част от жалбата на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете касационни инстанции следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение