Решение № 305 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2014 г.

Решение № 305 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) Образувано е по жалба на Стоян Дончев Стоянов от гр. Пазарджик, срещу заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-2573/28.10.2013 г., с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и поради придобиване право на пенсия, е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, както и че не е съобразена с целта на закона - наличие на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, поради което моли нейната отмяна. Представя писмени бележки. Претендира направени съдебни разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи (министърът), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото и след преценка на възраженията и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваната заповед, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, е прекратено служебното правоотношение на Стоянов. Жалбоподателят е бил назначен за първи път на длъжност "следовател при ОУ на МВР - Пазарджик" в системата на МВР на 04.01.1984 г. със заповед на министъра на вътрешните работи и главния прокурор № К-5526/27.12.1983 г. и акт за встъпване в длъжност, считано от 04.01.1984 г. Жалбоподателят е заемал тази длъжност до 01.06.1991 г., когато е уволнен. На заеманата от него длъжност 4следовател в системата на МВР" Стоянов е прослужил 7 години, 4 месеца и 27 дена. Със заповед рег. № К-82/13.01.1998 г. на министъра, считано от 26.01.1998 г. Стоянов е назначен на длъжността " главен юрисконсулт" в РДВР -Пазарджик . Жалбоподателят е служил в системата на МВР до датата издаване на обжалваната заповед - 29.10.2013 г. От 26.01.1998 г. до датата на прекратяване на служебното му правоотношение същият е прослужил в системата на МВР 15 г. 9 месеца и 3 дни. Или общо осигурителният му стаж в системата на МВР е 23 г. и 2 месеца, а общият му осигурителен стаж съответно е 32 г. и 4 месеца. Директорът на ОДМВР - Пазарджик е направил предложение рег. № 43503/09.10.2013 г. до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи, да бъде прекратено служебното правоотношение на Стоянов, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В предложението е посочено, а и от приложената справка за осигурителен стаж рег. № 43449/09.10.2013 г. (л. 24) е видно, че жалбоподателят към датата на предложението и справката, е прослужил като държавен служител в системата на МВР 23 години, 1 месец и 9 дни. Има общ осигурителен стаж от 32 години, 3 месеца и 26 дни. В съответствие с предложението, с обжалваната МЗ, министърът като орган по назначаването, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е прекратил служебното правоотношение на Стоянов като държавен служител в МВР. Установената от настоящата инстанция и описана по-горе фактическа обстановка води до следните правни изводи: Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Актът е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение от орган по чл. 268а ППЗМВР, до органа по назначаването, съдържащо съображения относно осигурителния стаж на служителя в системата МВР. Поради това съдът приема, че са спазени административнопроизводствените правила и в частност - изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Доводът в тази насока, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й е неоснователен. В същата е вписано, че се издава "...поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването", което е напълно достатъчно според изискванията на закона. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (в последната, актуална към издаване на МЗ редакция) от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО, "Държавните служители по ЗМВР 01001.2012 г., придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР". От събраните по делото доказателства /удостоверения л. 56 и л. 57 от материалите по настоящото дело, акт за встъпване и акт за напускане л. 58, справка за осигурителен стаж л. 24 от материалите по дело № 16220/2013 г. по описа на ВАС/, е видно, че Стоянов има необходимия осигурителен стаж, вкл. и необходимия такъв в системата на МВР, поради което е придобил и право на пенсия. С цитираната при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР, т. е. минимум 18 години. По делото е установено, че към 09.10.2013 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 23 години, 1 месец и 9 дни и има общ осигурителен стаж 32 години, 3 месеца и 26 дни. По този начин той е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО. След като Стоянов има изискващия се общ осигурителен стаж, вкл. и прослужен в системата на МВР, е налице законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание по инициатива на органа по назначаване. От анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органът по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност, обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Доводите, развити от Стоянов за допуснати нарушения на материалния закон са неоснователни. Цитираният като нарушен чл. 168 от ЗМВР е общ текст, за разлика от нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13, поради което втората има приоритет пред първата. Касаторът твърди, че с оспорената заповед органът го е дискриминирал, тъй като в системата на Министерството на вътрешните работи има много служители, които са придобили право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО, но не са освободени от длъжност. Първо не всяко неравно третиране е дискриминация. Дискриминация е само онова неравно третиране, което е основано на визираните в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) признаци. Второ лицето, което твърди, че спрямо него е осъществен акт на неравно третиране трябва да докаже рrima facie дискриминация, т. е. трябва да докаже факти и обстоятелства, които преценени в своята съвкупност създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради някой от защитените признаци. Такива факти и доказателства касаторът не сочи и не ангажира. Формалното и общо твърдение, че в системата на Министерството на вътрешните работи има и други служители, които са придобили право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО, но не са уволнени, не е исканото от чл. 9 ЗЗД пълно и главно доказване, което да обоснове прехвърлянето на доказателствената тежест на ответника. От друга страна от посочените разпоредби на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, във връзка с чл. 69 от КСО е видно, че служебното правоотношение на жалбоподателя не е прекратено поради достигане или недостигане на определена възраст, а поради придобиване на право на пенсия, поради което не е налице признакът "възраст", по който жалбоподателят твърди, че е извършена дискриминация. Не са представени доказателства за неравно третиране на касатора и по някой от другите признаци на чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 8, ал. 2 АПК и чл. 168, т. 5 ЗМВР, тъй като не са посочени, нито са ангажирани доказателства за конкретни сходни случаи, които при същите условия са третирани по-благоприятно, в сравнение с касатора. Представената по делото справка /л. 53 от материалите по адм. дело № 16220/2013 г. по описа на съда/ не установява никакви конкретни факти и обстоятелства, от които да бъде направен извод за наличие на сходни случаи, които са третирани по-благоприятно в сравнение със Стоян Стоянов. От нея не става ясно, на колко от лицата, отговарящи на условията за пенсионирани е прекратено служебното правоотношение поради придобито право на пенсия и колко от тях продължават да работят в системата на МВР. Неоснователни са и твърденията за допуснати нарушения на чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Конституцията на Република България, чл. 26 от Международния пакт за граждански и политически права, чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека, чл. 2 от Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите, чл. 15 ЗНА, както и на чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО, чл. 168, т. 1 - 3 ЗМВР и на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Видно от доказателствата по делото обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, включително и с цитираните по-горе разпоредби. Не са налице и твърдяните от жалбоподателя допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е мотивирана и издадена при спазване на предвидената в закона процедура. При издаването и не е нарушено правото на защита на служителя. Заповедта е връчена на служителя съобразно изискванията на закона. При издаването на акта не са допуснати нарушения на чл. 26, ал. 1 АПК, чл. 34 АПК, чл. 59, ал. 1 във вр. ал. 2, т. 4 АПК. Жалбоподателят е могъл да изложи своите възражения и доводи пред съда, което същият е направил в жалбата си и в писмените си бележки. Изложените от него възражения и доводи обаче не водят до извод, различен от извода, до който е достигнал и административният орган, а именно за наличие на предпоставките по чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО и чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя поради придобито право на пенсия. Обжалваната заповед е издадена в съответствие с преследваната от закона цел и при съобразяване с разпоредбата на чл. 6 АПК. Изложените по-горе съображения водят до извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с оглед на което жалбата на Стоянов следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора по настоящото дело то се явява основателно. Следва на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските хонорари, Стоянов да бъде осъден да заплати на МВР сумата 300,00 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение