Решение № 12696 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12137/2012 г.

Решение № 12696 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12137/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците чрез юриск. Кулинова против решение № 4509 от 01.08.2012 г., постановено по адм. дело № 5873/2012 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение със законните последици. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касаторът се представлява от юриск. Славова, която поддържа жалбата и излага подробни съображения по същество за неправилност на съдебното решение. Ответникът, Амар Басим Абдулджабар, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Недялкова, която оспорва жалбата, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отменил по жалба на Амар Басим Абдулджабар, гражданин на Ирак, действащ със съгласието на майка си Тагрид Разуки Уахиб решение № 371 от 28.05.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Административният орган бил нарушил правилото на чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, тъй като не бил изпълнил задължението си да изясни всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход и с трети държави. Въпреки, че сроковете, в които органите на ДАБ следва да издават решенията си по този закон след последното, проведено с чужденеца интервю, са инструктивни, фактът на неспазването на тези срокове според съда води до неправилност на самите решения като немотивирани поради несъобразяването им с личното положение на молителя към момента на издаване на акта, съотнесено към реалната обстановка в държавата му по произход. Неправилно административният орган бил приел бежанската история на молителя за противоречива и необоснована предвид противоречията между изнесените от него в интервюто му факти и тези, съдържащи се в бежанския разказ на неговите родители. Според АССГ същата е логична и последователна, а в тежест на интервюиращия орган е да изглади евентуалните противоречия, провеждайки следващо интервю. Горните пропуски в действията на административния орган били довели според съда до постановяване на акт, противоречащ на материалния закон, в това число и на разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение намира, че обжалваното решение е необосновано и противоречи на материалноправните разпоредби. Незаконосъобразни са изводите на АССГ за допуснати от председателя на ДАБ нарушения на процедурата и на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, довели до незаконосъобразност на административния акт. Правилно съдът е приел, че въпрос на преценка по целесъобразност е дали интервюиращият орган ще проведе едно, две или повече интервюта с търсещия закрила чужденец. Неправилен се явява изводът му, обаче, че административният орган не бил изяснил всички факти и обстоятелства, касаещи личната бежанска история на чужденеца, въпреки вмененото му от закона задължение за това. От представените по делото доказателства е видно, че с Амар Абдулджабар са проведени две интервюта: на 05.10.2011 г. и на 09.11.2011 г. И в двете интервюта същият изнася едни и същи факти: той лично не е бил заплашван, не знаел и за твърдяните от него заплахи към баща му, докато не напуснал Ирак; той, братята и сестрите му не са искали отпътуват, защото са живеели добре, но са последвали родителите си. Родителите изтъкнали на децата си като причина за напускане на родината липсата на бъдеще за тях в Ирак. Едва в Турция Амар разбрал от майка си за заплахите срещу баща му, като заплахите били отправени от неизвестни лица по телефона и целели баща му да напусне работа. С оглед изнесеното от молителя и, съобразявайки твърденията на родителите му за мотивите им да напуснат Ирак, административният орган правилно е приел, бежанската история на семейството на непълнолетния Амар Абдулджабар за напускане на Ирак поради сериозни лични заплахи за здравето и живота им, се явява недостоверна. Твърденията за заплахи към бащата на Абдулджабар в качеството му на държавен служител, без уточнена честота, съдържание и от неизвестни лица по телефона, звучат неправдоподобно и не установяват пораждането на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и / или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Неправилно АССГ е приел, че решението на председателя на ДАБ е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, поради което неправилно е отменил същото и в тази му част, връщайки преписката на административния орган за ново произнасяне и по искането за предоставяне хуманитарен статут на молителя. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. При отсъствие на факти, установяващи предвидените в закона основания за предоставяне на хуманитарен статут, административният орган законосъобразно е отказал този вид закрила. Решението на председателя на ДАБ е съобразено с разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ като законосъобразно административният орган, изхождайки от събраните в преписката доказателства, е приел, че за Амар Абдулджабар не са налице условията за предоставяне на закрила по този законов текст. Административният акт е съобразен и с тълкуването на транспонираната с чл. 9 от ЗУБ разпоредба на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/207 г. на разширен състав на Съда на Европейския съюз. Административният орган е анализирал обстановката в Ирак, базирайки се на справка № 1379/15.03.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд", въз основа на която е приел, че политическата ситуация в държавата по произход на чужденеца, въпреки наличието на спорадични актове на насилие от отделни терористи и бунтовнически групи, се характеризира с общо намаление на терористичната дейност и значително намаление общия брой на нападенията с убити случайни жертви. Изрично е подчертано, че за района на гр. Вавилон, откъдето са Амар Абдулджабар и семейството му, не е открита конкретна информация за наличие на въоръжени нападения. Касационната инстанция не споделя развитите от АССГ в тази насока доводи за несъобразяване личната бежанска история на чужденеца с актуалното положение в Ирак предвид обстоятелството, че административният акт бил постановен много след проведеното интервю и 2 месеца след последната писмена справка за политическата обстановка в Ирак. От данните за ситуацията в Ирак към датата на постановяване на административния акт, както и към настоящия момент/ явяващи се общоизвестни факти, ненуждаещи се от доказване/ не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават отделни актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съществени удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Затова, съобразно общото положение в страната, не може да се приеме, че всяко лице, което се завърне в Ирак, би било изложено на риск от тежки посегателства само поради присъствието му на територията на тази държава. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С оглед гореизложеното решението на АССГ, с което е отменен отказа на административния орган за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Амар Басим Абдулджабар и преписката е върната за ново разглеждане, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него касационната инстанция следва да постанови друго решение, с което да отхвърли подадената жалба срещу законосъобразния административен акт. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение