Решение № 8132 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9734/2017 г.

Решение № 8132 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9734/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационната жалба на Ш. Н., гражданка на Афганистан, против решение № 555 от 20.07.2017 г., постановено по адм. дело № 710/2017 г. от Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата на касаторката против решение № 10134 от 22.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б.. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е съобразил положението на жените в Афганистан, тяхната неравнопоставеност с мъжете и рискът от преследване, основан на етническата принадлежност на касатора към малцинствената група таджики в страната. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Ч. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила. Моли, да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. като съдът е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Излага, че в хода на административното производство не се установяват изискуемите по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на лицето на бежански или хуманитарен статут. Сочи, че търсещата закрила е признала, че целта й е по - спокоен живот за нея и семейството й, което не е предпоставка за предоставяне на закрила по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Смята, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания приема, че е подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба Ш. Н., гражданка на Афганистан, против № 10134 от 22.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателката на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен административен орган. Същият отговарял и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението били посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденката било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. При проведеното интервю не се установявало спрямо жалбоподателката да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В случая били заявени конкретни обстоятелства, от които не може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група на жалбоподателката. Заявлението, че жените в Афганистан са уязвима група, без да са изложени конкретни твърдения относно собственото положение на търсещата закрила и как лично е засегната от статута на жените в Афганистан, също не може да се приеме за основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като молителката не изтъкнала каквито и да било доводи в тази насока, същата не сочела наличието на каквито и да било действия срещу личността й само поради факта, че е жена. Основно в изложената пред органа бежанска история, жалбоподателката споделяла липсата на добри възможности за развитие в страната си по произход, съчетано с търсен от нея по-спокоен живот за нея и семейството й, като мотив да напусне същата. Впоследствие с жалбата срещу решението развивала доводи за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и по специално на принадлежността й към определена социална група, тъй като е жена и предвид етническата й принадлежност, но бежанската история на чужденката не съдържала твърдения за осъществено каквото и да било преследване по отношение на нея поради етническата й принадлежност, раса, политически възгледи или принадлежност към определена социална група. Нямало обективирани данни и затова жалбоподателката да е чл. на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут, нито да били заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на нея не били налице и условията на чл. 8, ал. 9 и на чл. 9, ал. 8 и ал. 9 от ЗУБ. Правилна била преценката на органа и за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не се твърдели от оспорващата и не се установявало в държавата й по произход същата да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т. 1 и т. 2 от посочената законова разпоредба. Не били налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът се е позовал на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Приел е за правилна преценката на административния орган за страната по произход, направена въз основа на информацията, обективирана в справка вх. № МД-1431/02.12.2016 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно актуалното положение в Афганистан, от която е констатирал, че действително в страната има конфликти и въоръжени сблъсъци, но нивото на насилие не е безогледно по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Съдът е споделил преценката на административния орган, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като се е позовал и на представената пред него справка, в която е приел, че не се съдържат данни за безогледни проблеми, свързани с нарушаване на човешките права и за осъществявана в страната терористична дейност. Данните по справката не разкривали наличието на безогледно насилие на територията на страната. Отразявало се наличие на отделни проблеми, свързани с правата на човека, но не и наличието на такива които да правят невъзможно съществуването на гражданите в спокойна среда. Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че, от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от АС Х. обосновано е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от нея причини да напусне страната си правилно не са кредитирани като преследване поради някое от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания.. Законът изисква опасението да е основателно, т. е. трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи чужденката, за да се приеме, че тази заплаха е реална спрямо нея. Същото се отнася и до сочената като причина за предоставяне на статут принадлежност към определена социална група, тъй като касаторката е жена и етническата й принадлежност - таджик. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са изложени конкретни твърдения как лично е засегната от тези обстоятелства. Липсата на каквито и да било твърдения за преследвания и/ или заплахи лично към кандидатката за закрила, не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на Х. административен съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на чужденката. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно положението в И. Р. А., актуална към 05.04.2018 г. се установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, същата е в процес на стабилизиране. От страна на правителството са предприети действия по прочистване от терористи на най-застрашените провинции, както и е отправена покана до талибаните за безусловни мирни преговори и очертаването на рамка за мир. На този призив талибаните все още не са отговорили официално, но на 14.02.2018 г. са публикували отворено писмо до американския народ, в което призовават за прекратяване на войната чрез диалог между тях и американското правителство. Организацията на талибаните в момента била разпокъсана и фрагментирана, като в справката подробно са описани отделните нейни части, както и районите на влиянието им. Наблюдавал се и по-голям икономически растеж през последните години, който се дължи на подобренията в сигурността, политическата стабилност и продължителни високи нива на потоците от помощи. Според съветника по въпросите на сигурността в международното сътрудничество за развитие, конфликтът в Афганистан бил с нисък интензитет - ситуацията ескалирала спорадично и в отделни провинции имало единични инциденти. Предвид изложеното не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Преценката на съда е направена въз основа на установената по делото фактическа обстановка, а правните изводи в съдебното решение са съответни на приложимия материален закон. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,