Решение № 9954 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15564/2018 г.

Решение № 9954 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15564/2018 г., VII о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. Лопес от [населено място], подадена чрез упълномощения адв. А. Максимова, срещу решение № 5815/15.10.2018 г., постановено по административно дело № 4047/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1183/11.03.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2, б. "а" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от младши инспектор, 03 група, 02 сектор в Отдел "ПП" към СДВР, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ "временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността" по отношение на лек автомобил, марка "Мерцедес", регистрационен [рег. номер на МПС], негова собственост. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – младши инспектор в 03 група, 02 сектор на отдел "Пътна полиция" при СДВР, В. Вергилов - в съдебно заседание оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество намира следното: На 11.03.2018 г. контролен орган при проверка установява, че лек автомобил, марка "Мерцедес", регистрационен [рег. номер на МПС], е с фолио на предни странични стъкла, с което е ограничена видимостта на водача – нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДвП, за което на собственика – А. Лопес, е съставен акт за установяване на нарушение № 189261. Актът е връчен на Лопес. При направена справка в ОДЧ е установено, че водачът не е заплатил в срок наложената му глоба с фиш № К/1291398 от 26.07.2016 г., връчен на 17.01.2017 г. На датата на установяване на административното нарушение по чл. 105 ЗДвП и съставянето на АУАН – бл. № К/1291398, са иззети СУМПС № [номер], контролен талон № [номер] и СРМПС № [номер]. На същата дата е издадена и процесната заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП, с която на Лопес му е наложена принудителна административна мярка "временно спиране от движение на пътно превозно средство" по отношение на лек автомобил, марка "Мерцедес", регистрационен [рег. номер на МПС], като е прието, че предните страничните стъкла на автомобила са облепени с тъмно фолио, с което е намалена прозрачността им в нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДвП и е нарушено качеството им при натрошаване, което е техническа неизправност по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в", предложение 3 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) във вр. с Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В хода на съдебното производство органът представя: заповед № 8121 з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 ЗДвП Столичната дирекция на вътрешните работи е определена за служба за контрол и заповед № 513 з-1618 от 26.02.2018 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 172, ал. 2 ЗДвП са определи да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. "б" и т. 6 ЗДвП полицейски органи по чл. 142, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи. За законосъобразността на принудителната административна мярка е важно да се установи обективно осъществено ли е правонарушение. Законодателят, с оглед на функцията на административните органи – да прилагат административна принуда под формата на административно наказание или мярка, е възложил на административните органи и задължението да констатират административните нарушения. Констатирането на административното нарушение законодателят изисква да бъде извършено във формата на специален документ – акт за установяване на административно нарушение. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 ЗДвП, които сочи, че редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в акта. Видно от горното довода на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест и правилно е ценил установената в закон доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение. Съгласно чл. 105, ал. 1 ЗДвП забранено е ограничаването на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Алинея 3 сочи, че намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата мисия за Европа на Организацията на обединените нации (Правило № 43). За да се установи съдържанието на правната норма е необходимо да се отчете целта на въведената от законодателя забрана и смисъла на употребените от него понятие в закона. Всяко изискване към моторното превозно средство законодателят прави с оглед на посочената в чл. 1, ал. 2 ЗДвП цел – да запази живота и здравето на участниците в движението, да улесни тяхното предвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства – чл. 139, ал. 1 ЗДвП. А съгласно чл. 9 ППЗДвП разрешава се движението само на пътни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените. Следователно, тълкувана в контекста на целта на закона и на изискванията към превозните средства, забраната на чл. 105, ал. 1 ЗДвП цели да гарантира установената от производителите и от нормативните актове видимост на водача през стъклата на моторното превозно средство и свойствата на стъклата, които са преценени при точно установен от производителя начин на ползване. Видимост, за целите на Закона за движението по пътищата, е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че превозното средство само по себе си трябва да създава възможно най-благоприятните условия на водача за неговата видимост. Законът за движението по пътищата борави с понятията "ограничена видимост" и "намалена видимост" - § 6, т. 55 и 56. Дадените от законодателя специални дефиниции на употребите в закона понятия сочат, че за целите на този закон законодателят разграничава двете понятия, като разграничителният критерий е характера на причината, водеща до видимост, различна от изискваната. При намалена видимост, видно от дефиницията, става въпрос за физични явления – здрач, мъгла, валеж, задименост, докато при ограничената видимост става въпрос за материални обекти, които влияят на видимостта – стръмнини, завои, други препятствия. Очевидно е, че тези понятия са относими за фактори, които са външни за моторното превозно средство. В хипотезата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП законодателят има предвид фактори, които са на/в самото превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. В този случай той не е разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, а с оглед на обективните възможностите за въздействие върху стъклата, които водят до намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и да е начин, в т. ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо от начина, по който е постигнато. Следователно, до ограничаване на видимостта се стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата. В акта за установяване на административно нарушение органът сочи, че на предните странични стъкла на автомобила е поставено фолио, което ограничава видимостта на водача към пътя. В оспорената заповед органът сочи, че страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е намалена прозрачността им и е нарушено качеството им при натрошаване. Касаторът твърди, че двата акта визират различна фактическа обстановка. Видно от съдържанието на двата акта, и в двата безспорно е прието, че на предните странични стъкла на автомобила на касатора е поставено фолио. Видно е също, че според органа това фолио ограничава видимостта. Дали поставеното фолио намалява прозрачността на стъклата и до какъв процент е факт, релевантен за административнонаказателната отговорност на собственика на автомобила с оглед на конкретно приетите в акта елементи на административното нарушение. За целите на принудителната мярка е достатъчно, че при контролната проверка компетентният орган е установил наличие на фолио върху предните странични стъкла на автомобила, което автоматично прави автомобила технически неизправен по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" ППЗДвП, тъй като формално не отговаря на изискванията на стандартизационните документи. Законодателят не е посочил кои са стандартизиращите документи, но от факта, че в чл. 9 ППЗДвП сочи, че се разрешава движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на изискванията на правилника и на наредбите по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3 ЗДвП, следва, че именно в тези актове (респективно актове, към които те препращат) са и съответните стандарти. Тогава, когато едно моторно превозно средство е със залепено на стъклата фолио то обективно не отговаря на изискванията на производителя, защото фолиото не е сложено от производителя, а от собственика на превозното средство. Ако собственик на моторно превозно средство желае да постави определени допълнения на стъклото, то негова е доказателствената тежест да докаже, че тези отклонения са в съответствие със стандартизационните документи. Ако касаторът беше извършил предварително съответните измервания и към момента на проверката разполагаше с документ, доказващ прозрачност на стъклата съгласно изискуемите стандарти органът не би имал основание да приеме ограничаване на видимостта. Но тогава, когато към момента на контролната проверка, обективно върху предните странични стъкла на автомобила се намира допълнително поставено фолио то този факт сам по себе си е достатъчен, за да приеме органа наличие на хипотезата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП. Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП цели да преустанови правонарушението, а в случая, към датата на прилагана на мярката обективно предните странични стъкла на автомобила на касатора са били облепени с фолио и касаторът не е доказал към този момент, че това фолио е съобразено с изискванията на Правило № 43. В касационната жалба се твърди нарушение на административнопроизводствените правила - обстоятелството, че акта за установяване на административно нарушение и заповедта за налагане на принудителна административна мярка са издадени на една дата 11.03.2018 г., поради което жалбоподателят е бил лишен от правото на възражение. Тридневният срок за възражения е приложим в административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановление, а не и в административното производство по налагане на принудителна административна мярка. Производството по налагане на принудителната административна мярка е административно, осъществяващо се по правилата на АПК. Видно от изложеното съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е подвел фактите към релевантната правна норма. С оглед на това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение