Решение № 12723 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9523/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) против решение 20103/11.06.2025 г., постановено по адм. дело 12565/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта, с която по жалба на М. А. Х. е отменено Решение 12 132/21.11.2024 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, кореспондиращи с отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска решение да се отмени в оспорените части. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията си са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Не претендира разноски. Ответникът М. А. Х. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито заседание. Иска оспореното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение 12 132/21.11.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. Х., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирийската арабска република. С оглед на събраните доказателствен материал АССГ е приел, че първоинстанционната жалба е неоснователна в частта, с която се оспорва отказа от предоставяне на бежански статут, поради което я е отхвърлил. В останалата част административният съд е приел, че оспореното решение е частично неправилно по отношение на отказа на административния орган по молбата за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, поради което е отменил административния акт в тази част и е върнал преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът е анализирал представените справки и личната история на чужденеца и е приел, че въпреки промяната на управлението на Сирия, с оглед продължаващата несигурност в страната, и поради факта, че жалбоподателят е непридружен непълнолетен - лице от уязвима група по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ, в по-голяма степен отговаря на материалноправните предпоставки да получи закрила по чл. 9 ЗУБ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Не се споделят касационните оплаквания, че оспореното съдебно решение е необосновано. Напротив, съдът е съобразил събраните в рамките на административното и в съдебното производство доказателства и констатациите му са съответни на данните, които се съдържат в тези източници на информация. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Въпреки наведеното касационна оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила конкретни доводи в тази насока не се твърдят от касатора, поради което и с оглед забраната на разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне. Евентуални допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила пред административния орган също е недопустимо да бъдат обсъждани поради сезирането само с една касационна жалба само от тази страна в съдебния спор. Неоснователни са наведените твърдения на касатора за несъответствие между формираните изводите на решаващия съд и установените факти по делото. Съгласно чл. 6а ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като тази преценка се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗДт). В Конвенцията на ООН за правата на детето е закрепен принципа за висшия интерес на детето, който е от основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Най-добър интерес на детето е преценка на а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. От представения по делото социален доклад, на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, в заключителната част е посочено, че е в интерес на детето е да се отглежда в сигурна и спокойна среда, без да се притеснява за живота и здравето си, както и да получи статут в България и да остане в страната. Следователно правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че предвид несигурната обстановка в страната по произход, и с оглед качеството на жалбоподателя - непридружен непълнолетен, т.е. лице от уязвима група в негов най-висш интерес е да му се предостави хуманитарен статут. По изложените съображения и при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като действително, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение