Решение № 13721 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1592/2012 г.

Решение № 13721 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1592/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 5578/7.12.2011 г., постановено по адм. дело № 7469/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 2001000311 от 29.06.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите, потвърден с решение № 1283/27.08.2010 г. на директора на същата дирекция за отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Викра 98" ЕООД в размер на 21 740,61 лв. за получени доставки по договор за закупуване на автомобил, марка "Ауди Q5 3.0 ТDI 4+1" по 10 бр. фактури, издадени от "Порше лизинг" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че автомобилът е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и затова на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 и ал. 2, т. 1 ЗДДС законосъобразно с ревизионния акт е отказан данъчния кредит. Касаторът се позовава и на единичната и тройна експертизи, които са категорични, че процесният автомобил е лек от момента, в който е произведен до момента на изготвяне на техническите експертизи. Според касатора единствено в особеното мнение на вещото лице инж. Евтимов се поддържа, че автомобилът е лек по документи, но то не е категорично, предвид изричната констатация, че същият не е комплектован за теглене на ремарке. В този смисъл в касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, което се позовава на особеното мнение на експерта инж. Евтимов и на регистрационния талон в КАТ и протокола за съответствие с "Технотест" АД, без обаче да се съобрази с другите доказателства - договор от 16.07.2009 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Викра 98" ЕООД срещу ревизионния акт. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Мирчева. Ответникът по касационната жалба "Викра 98" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Бойко Ботев я оспорва по подробни съображения, изложени в подробни писмен отговор и писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът бил приел, че автомобилът е бил произведен като товарен. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени ревизионният акт, с който на "Викра 98" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за закупуването на автомобил, марка "Ауди Q5 3.0 ТDI 4+1" Административен съд, София - град е приел въз основа на особеното мнение на експерта инж. Евтимов и на регистрационния талон в КАТ, както и протокола за съответствие с "Технотест" АД, че процесният автомобил е товарен, а не лек и затова незаконосъобразно приходните органи незаконосъобразно са отказали правото на приспадане на данъчен кредит за закупуване на този автомобил по 10 бр. фактури по договор за лизинг с "Порше Лизинг" ЕООД. Съдът не е възприел единичната техническа експертиза и тройната такава, които са се произнесли, че автомобилът е лек, тъй като няма възможност да тегли ремарке. За да приеме, че не кредитира експертизите с изключение на особеното мнение на вещото лице инж. Евтимов, съдът е акцентирал на обстоятелството, че в експертизите не е направена обосновка какви са разликите между техническите характеристики на автомобила, които го определят като товарен и действителните технически характеристики на същия, който е бил обект на оглед от експертите. Съдът се е позовал и на Рамковата директива 2007/46/ЕО за категоризация на автомобилите, както и на чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), според които автомобилите от категория N1 са предназначени за превоз на товари с техническа допустима максимална маса 3,5 тона. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че автомобилът е товарен и затова законосъобразно е ползвано от ревизираното дружество приспадане на данъчен кредит. по 10 бр. фактури, издадени от лизингодателя "Порше Лизинг" ЕООД. Обжалваното решение е неправилно. В § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС се съдържа легална дефиниция на понятието "лек автомобил" и това е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. В дефиницията е определено, че не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице, както и че при определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя. В регистрационният талон от КАТ изрично е посочено, че процесният автомобил е товарен. Същото е потвърдено от протокола за съответствие, издаден от "Технотест" - изпитвателна лаборатория, в който фигурира означението N1, което също обозначава категорията на автомобила като товарен, както по българския ЗДвП, така и по Рамковата директива 2007/46/ЕО. В същото време в протокола за съответствие, издаден от "Технотест" е отразено, че технически допустимата максимална маса на автомобила (Q1) е 2000 к. и то съответства на отразеното и в свидетелството за регистрация в КАТ на процесния автомобил. Поради обстоятелството, че приходните органи са приели, че автомобилът е лек, а не товарен, позовавайки се на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС са отказали правото на приспадане на данъчен кредит за закупуването му. Първоинстанционният съд по искане на дружеството - жалбоподател е допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза. В техническият доклад на производителя "Ауди" - Германия в графата клас автомобил е посочено N, N1G, което е означението за товарен автомобил съобразно категоризацията на автомобилите, както в българското законодателство, така и в общностното, посочено по-горе. Единичната експертиза на вещото лице инж. Ангел Маринов е дала заключение, че автомобилът е регистриран като товарен със собствена маса 1,94 тона и максимална маса от 2,85 тона. Въз основа на извършения от вещото лице оглед е дадено категорично заключение, че автомобилът макар и по документи да е записан като товарен не отговаря на характеристиките за такъв. Констатирано е също така в заключението, че автомобилът може да превозва товар в багажното отделение до 500 - 600 кг, но че това не го прави товарен автомобил. При разпита на вещото лице в съдебно заседание на 21.03.2011 г. той е заявил, че процесният автомобил не притежава усилена конструкция, както и че трябва отделна спирачна система и то пневматична, за да може да тегли ремарке от 2 или повече тона. Поради оспорване на това заключение от процесуалния представител на "Викра 98" ЕООД е назначена от съда нова единична автотехническа експертиза със същите задачи. Според вещото лице по тази експертиза автомобилът е произведен като лек с повишена проходимост и е предназначен за превоз на пътници, може да тегли и ремаркета, но няма монтиран теглич и затова не може да буксира ремаркета. За да може да тегли ремарке вещото лице е уточнило, че то трябва да има собствена спирачна система, отделна от тази на самия автомобил и свързването между двете следва да се извършва чрез пневматична система (със сгъстен въздух), но такава процесният автомобил не притежава. И този експерт, както експерта по първото заключение е категоричен, че автомобилът по документи е товарен, но при извършения оглед за нуждите на експертизата е установено, че съобразно действителните технически характеристики на същия, той е лек автомобил с висока проходимост. Отново след оспорване и на тази експертиза съдът е допуснал тройна съдебно-автотехническа експертиза отново със същите задачи. В тройната експертиза е участвало и вещото лице по втората единична експертиза инж. Николай Христов, който е дал особено мнение, както и особено мнение заедно с друго вещо лице от тройната експертиза инж. Ценко Вапцаров. Според тройната експертиза процесният автомобил може да превозва хора и товари, но не повече от 580 кг, както и да тегли ремарке без спирачна система до 750 кг и със спирачна система до 2400 кг. В особеното мнение на инж. Христов отново се поддържа становище, че автомобилът е лек, но може да бъде преоборудване в товарен след извършване на съответните конструктивни изменения. На практика е сформирано единно мнение по тройната експертиза от двама от експертите, които неправилно са озаглавили експертизата си като особено мнение. В случая е налице едно особено мнение, а останалите двама експерти са обединили становищата си като мнозинство в експертизата. Неправилно съдът не е отбелязал в съдебния си акт, че т. нар. "особено мнение" на двама от тримата експерти и неправилно съдът е възприел заключението на инж. Живко Евтимов, което обаче не е заключение на тройната експертиза, а негово особено мнение. Нещо повече, възприемайки това "заключение", което на практика е с характер на особено мнение, а мнозинството по нея е формирано от останалите двама експерти, които неправилно са озаглавили заключението си като особено мнение, съдът е допуснал сочените от касатора нарушения. Съдът се е позовал на становището на инж. Евтимов, който се е произнесъл, че автомобилът е товарен само по документи, а не е формирал правните си изводи въз основа на мнозинството на тройната експертиза, която е подкрепила двете единични експертизи. Вещото лице инж. Евтимов, на който се е позовал съд няма категорично становище, че автомобилът е товарен, а само е разгледал хипотетични възможности за такъв след съответните преустройства и конструктивни изменения. Това обаче не го прави товарен, тъй като преценката се извършва относно действителните технически параметри на автомобила, а не евентуалните бъдещи преустройства, които могат да го превърнат в товарен. Неправилно съдът като краен извод се е позовал на категорията на автомобила по документи, които на практика с експертизите са опровергани. Касае се за частни документи на фирмата-производител, които не се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална и на практика с назначените по делото експертизи са опровергани. Нито едно от вещите лица, извършили оглед на процесния автомобил не е заявило категорично, че той е товарен. Нещо повече, мнозинството от експертите са се произнесли, че автомобилът е товарен само по документи, но при огледа му по технически характеристики той е лек автомобил. Затова съдът неправилно е приел, че процесният автомобил е товарен и че е налице изключението по § 1, т. 18, изр. 2, предл. 1 от ДР на ЗДДС. В този смисъл незаконосъобразни са изводите на съда, че правилно дружеството е ползвало данъчен кредит на основание чл. 69 ЗДДС. Без значение за изхода на делото е фактът, че процесният автомобил е включен от дружеството като негов ДМА, след като не са налице всички законови предпоставки, регламентирани в ЗДДС за правото на приспадане на данъчен кредит. Налице е хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, поради което, макар да са налице формалните предпоставки за правото на данъчен кредит, такъв не се признава, тъй като безспорно е установено, че съобразно техническите характеристики на автомобила той не е товарен, както е по документи, а лек съобразно легалната дефиниция на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Позоваването на съда на решение по адм. дело № 2972/2011 г. на ВАС, VIII отделение е некоректно, тъй като касае различен казус по преустройство на автомобил от лек в товарен, какъвто не е настоящият случай. По делото няма твърдения за такова преустройство, а само хипотетично е прието от един от експертите, че е възможно такова преустройство, а не че такова е извършено. Неправилно процесуалният представител на ответника по касация е позоваването на решение по дело С-118/11 г. на СЕС в Люксембург, както и на решение по адм. дело № 3397/2011 г. на ВАС, I отделение, в което е налице позоваване на решението на СЕС, тъй като изрично е посочено, че се касае за преустройство от лек на товарен автомобил. При липса на спор между страните по цитираното дело, че автомобилът е товарен, основният спор е относно използването на автомобила за нуждите на икономическата дейност на дружеството, а не за лични нужди. В процесния случай този спор не е въведен, тъй като спорът по настоящия казус е относно категоризацията на автомобила - лек или товарен. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и са налице отменителните основания, визирани от касатора, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Викра 98" ЕООД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, предвид изложените по-горе мотиви. Предвид изхода на делото и направеното искане от касатора, следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 884,70 лв. и то на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. На ответника по касационната жалба не се дължат разноски с оглед изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,