Решение № 5460 от 7.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново, Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез упълномощения гл.юрк. М. Жиянова, срещу Решение 357/21.06.2021 г., постановено по адм. дело 41/2021 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменена негова заповед за налагане на ЕС ОЙЛ ЕООД на принудителна административна мярка (ПАМ) 10965/22.12.2020 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за бензиностанция, находяща се в [населено място], [улица]. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни мотиви за неправилност на извода на съда за неустановеност на нарушението. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба ЕС ОЙЛ ЕООД, гр. Плевен в представен писмен отговор, чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени цитираната погоре заповед за наложена ПАМ на ЕС ОЙЛ ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС неиздаване на фискална касова бележка в търговски обект бензиностанция, находяща се в [населено място], [улица], стопанисван към датата на проверката 15.12.2020 г. от ЕС ОЙЛ ЕООД. След анализ на представените с административната преписка доказателства и събраните в съдебното производство свидетелски показания, съдът е изложил подробни мотиви, че не са налице безспорни доказателства за извършено зареждане на две битови бутилки с газ и дали е извършено плащане за това. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът, във връзка с извършеното оспорване на отразеното в Протокол за извършена проверка сер. АА 0293704/15.12.2020 г., след подробен анализ на доказателствата, включително и след извършени очни ставки между свидетелите на двете страни и анализ на противоречията в показанията им, е стигнал до извод за оборване на съдържанието на този документ, поради което го е изключил от доказателствата по делото. Така извършената преценка от съда на представения официален документ не противоречи на закона, в какъвто смисъл са твърденията в касационната жалба. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл протоколът за извършената проверка представлява официален документ съставен е от надлежно оправомощени лица, в рамките на предоставената им компетентност и по установен от закона ред. Но той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК досежно извършените от органите по приходите действия че е издаден от тях, на посоченото време и място, че в обекта са констатирани описаните бензино- и газ колонки, че е констатирана разлика в разчетената касова наличност от 338,66 лв. и фактическата наличност от 35,70 лв. (т.е. изведени са пари от касата, без това да е било отразено), установените заети лица в обекта, и др. Тази материална доказателствена сила важи спрямо всички и може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на протокола като писмено доказателство, т.е. по реда на чл. 193 ГПК. Съдържащата се в протокола констатация за извършени нарушения представлява правен извод на проверяващите органи, а не е удостоверен факт и поради това е извън доказателствената сила на документа, определена по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Последното не означава, че тази констатация е лишена от доказателствено значение, а че няма пречка чрез оспорването на отразената в протокола констатация за извършено нарушение, да бъде установена друга фактическа обстановка, което и е сторено в първоинстанционното производство. При това положение, обоснован е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на извършеното нарушение. Само на това основание е дължима отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, тъй като не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС по отношение на обекта, за който е наложена ПАМ. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,