Решение № 6 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2013 г.
ВАСIII отделение02.01.2014 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 6079 от 13.11.2012 г. по адм. дело № 9304 по описа за 2012 г. на Административния съд - София-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА нищожността на решение № 639 от 30.08.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. ВРЪЩА преписката, образувана по молба за закрила вх. № 1226 от 20.09.2011 г. от Ханали Самане Аббас лично за себе си и като майка и законен представител на София Мохаммад Сафари Могадам, на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по прилагането на материалния закон, дадени с влязлото в сила решение № 3013 от 05.06.2012 г., постановено по адм. дело № 3330 по описа за 2012 г. на Административния съд - София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, чрез процесуалния й представител - юрисконсулт Вяра Станкова, срещу решение № 6079 от 13.11.2012 г. по адм. дело № 9304 по описа за 2012 г. на Административния съд - София-град (АССГ), първо отделение, девети състав, с което е отменено решение № 639 от 30.08.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците относно отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Ханали Самане Аббас - гражданка на Иран, лично и в качеството й на законен представител на малолетното й дете София Мохаммад Сафари Могадам. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че е неправилно и необосновано твърдението на съдебния състав на АССГ, че административният орган не е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение, като не се е произнесъл относно принципа на забрана за връщане ("non refoulement"). Иска отмяна на решението и решаване на делото по същество. Ответникът - Ханали Самане Аббас - гражданка на Иран, лично и в качеството си на законен представител на малолетното си дете София Мохаммад Сафари Могадам, чрез процесуалния си представител - адв. Радославова, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. В подкрепа на становището си представя по опис 9 броя писмени доказателства, които са свързани с бежанската история на съпруга на касаторката. Твърди, че са неразривно свързани с нейната бежанска история, и моли да бъдат разгледани. Моли съда да отхвърли касационната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалбата. Изразява становище, че не са събрани данни по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ), които да обосноват предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Няма данни спрямо касаторката да са извършени актове заради расова принадлежност, религия, националност, принадлежност към определена група или поради политическо мнение или убеждение. Не е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен и международен конфликт. Следва да се отмени първоинстанционното решение и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата на Ханали Самане Аббас. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. На 20.09.2011 г. Ханали Самане Аббас - гражданка на Иран, придружавана от малолетното си дете София Мохаммад Сафари Могадам, е подала молба за закрила с вх. № 1226 от 20.09.2011 г. След приключването на административно производство по чл. 8 и 9 от ЗУБ председателят на ДАБ се е произнесъл с решение № 204 от 20.03.2012 г., с което е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Кандидатката е обжалвала административния акт и с решение № 3013 от 05.06.2012 г., постановено от АССГ - първо отделение, 18-и състав, по адм. дело № 3330 от 2012 г., решението е отменено и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на АССГ не е обжалвано и е влязло в сила. Отправена е покана за провеждане на интервю с рег. № УП-5093 от 04.07.2012 г. до Ханали Самане Аббас, с което е започнало ново административно производство по чл. 8 и 9 от ЗУБ. С решение № 639 от 30.08.2012 г., издадено от председателя на ДАБ, отново е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденката и малолетното й дете. Административният орган е констатирал, че посочените от молителката мотиви са лични и не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Ханали Самане Аббас обжалва повторния отказ на председателя на ДАБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по ЗУБ пред Административния съд - София-град. С обжалваното решение № 6079 от 13.11.2012 по адм. дело 9304 от 2012 г. на АССГ съдът е отменил решение № 639 от 30.08.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България предвид допуснати съществени нарушения и постановяването му в противоречие с дадените указания с решение № 3013 от 05.06.2012 г. на АССГ. Съдът е приел, че административният орган не се е произнесъл в предвидения в чл. 90, ал. 2 от ЗУБ 14-дневен срок и не е изпълнил дадените в отменителното решение на АССГ указания в посока изследване на въпроса за спазване на принципа "забрана за връщане", залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Административното решение е издадено при допуснато нарушение на приложимия материален закон - чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, вменяващо задължение на председателя на ДАБ да прецени всички относими факти и обстоятелства, свързани с личното положение на молителя. Административният орган не се е мотивирал относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане). Поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неизпълнение на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съдът е отменил повторно решението на председателя на ДАБ и е върнал преписката на административния орган с указания за събиране на доказателства за положението на молителката в страната й на произход. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото и при съобразяване доводите на страните, намира, че в решението си съдът правилно е констатирал допуснатите от административния орган нарушения, но крайната му преценка за неправилност на акта не съответства на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Несъобразяването със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона води до нищожност на постановения повторно административен акт. Оспореното пред Административния съд - София-град, решение на председателя на ДАБ е издадено след повторно извършени процесуални действия в хода на административното производство на основание влязло в сила решение № 3013 от 05.06.2012 г. по дело 3330 от 2012 г. на АССГ. Административният орган е обвързан от мотивите и указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, поради което е бил задължен да постанови административен акт в съответствие с указанията на АССГ. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административния съд - София-град, е неправилно и следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде решено по същество, като се обяви за нищожен оспорваният административен акт, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,