Решение № 254 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4377/2008 г.

Решение № 254 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4377/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 от ГПК. Образувано по молба на М. Ц. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховният касационен съд № 1* от 16.01.2008 г. по гр. д. № 155/2006 г., отменящо частично решение на Габровски окръжен съд по гр. д. № 108/2004 г. След отмяната Върховният касационен съд е признал за установено по иска на молителката К. против П. М. Ч., че М. Ц. К. е собственик на 1/3 ид. ч. от ливада в землището на с. К., м. Дочевското, имот № 1* по картата на землището. ВКС е оставил е в сила решението на въззивния съд в останалата част, с която исковете на М. К. за предаване на този имот са отхвърлени. Молителката М. К. поддържа, че не е била редовно призована за единственото проведено по делото съдебно заседание пред Върховния касационен съд. Призовката била получена от К. К., но той умишлено не я уведомил за получаването й. Поддържа също така, че не били взети предвид представените от нея нови писмени доказателства и издадената лъжлива скица, на която се базирало заключението на вещото лице. При тези доводи е формулирано искане за отмяна на решението със законните последици. Ответникът по молбата П. Ч. оспорва същата, като (без да излага конкретни съображения налице ли са основания за отмяна на влязлото в сила решение) счита изводите в него за законосъобразни. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за неоснователна. Делото е образувано по искова молба на М. К. против П. Ч., като в исковата молба адресът на ищцата е посочен в гр. С., ул. "Х" № 11 ет. 2. Искът е разгледан по гр. д. № 587/2003 г. на РС С. и е отхвърлен, като решението на РС е оставено в сила с решение на ОС - Г. по гр. д. № 108/2004 г. Последното решение е обжалвано пред Върховния касационен съд от М. К., по жалбата й е образувано гр. д. № 155/2006 г. на II г. о. За насроченото на 10.12.2007 г. съдебно заседание по делото жалбоподателката М. К. е била призована на адреса, който е посочила в исковата молба, чрез К. А. К. - син, който е получил призовката със задължение да я предаде на майка си. В заседанието е държано определение, с което е отказано приемането като писмени доказателства на протокол от 03.10.2005 г., протокол от 21.09.2000 г., декларация от 23.10.2000 г. и скица от 21.10.1998 г и скица от план на с. К. П. тези данни доводите за лишаване на М. К. от възможност да участва в делото са неоснователни. Съгласно чл. 46 от ГПК (отм.) призовката се връчва лично срещу подпис на призоваваното лице, а ако то не бъде намерено - на пълнолетно лице от домашните му. Синът на призоваваният безспорно се явява такова лице, така че с приемането на призовката от него призоваването на М. К. е било редовно. Твърденията, че К. К. не бил уведомил майка си за получената призовка, са голословни и не могат да променят заключението на съда за факта на редовното призоваване. Страната не е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушение на съдопроизводствените правила. Не са налице нови писмени доказателства от значение за делото, които да не са били известни на М. К. или с които тя да не е могла да се снабди. Видно от протокола за проведено на 10.12.2007 г. съдебно заседание пред ВКС, в същото са били представени, но не са приети като доказателства същите документи, които молителката е приложила към молбата за отмяна. Следователно касае се за доказателства, които са били налице и са представени в редовното инстанционно производство - те не могат да бъдат основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не може да е такова доказателство и писмо на областния управител на област Г. № РД-02-27211/14.02.2006 г., адресирано до А. К. (съпруг и пълномощник на молителката), тъй като този документ отразява резултат от проверка на областната управа по жалба на молителката, а не документира права. С оглед тези мотиви молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният касационен съд