Решение № 11090 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12361/2010 г.

Решение № 11090 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12361/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция Митници против решение № 1124 от 21 юли 2010 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 117/2010 г.

С обжалваното решение, по жалба на "Асеко" ЕООД е отменен РА № 2/37/20.08.2007 г., издаден от началника на отдел "Последващ контрол" при ТМУ-Пловдив, потвърден с решение № I-4412-0643 от 23.10.2007 г. на директора на РМД-Пловдив, в частта, в която на дружеството са определени на осн. чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС данъчни задължения за акциз за м. 07.2006 г. в размер на 31 752,60 лв. и лихви в размер на 4 398,03 лв. Със същото решение Агенция Митници е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 510 лева.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са, че съдът не е обсъдил всички доводи на ответната агенция и по-конкретно липсата на подадена данъчна акцизна декларация за м. 07.06 г., както и неоснователно пренебрегване от съда на резултатите в експертизата на Централната митническа лаборатория (ЦМУ). Иска се отмяна на решението и потвърждаване на РА в обжалваната му част. В представените по делото писмени бележки от касатора е заявена претенция за присъждане на разноски по делото.

Ответникът - "Асеко" ЕООД, гр. Пловдив не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Становището на прокурора е, че от допълнително събраните по делото доказателства, след връщането му за ново разглеждане при отмяната от ВАС на първоначално постановеното решение по спора, се установява, че предметът на фактурите е денатуриран спирт, за който съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗАДС в приложимата му редакция не се дължи акциз. Отделно от това, от експертизата, събрана в хода на съдебното обжалване се установява, че с оглед изминалото време, начина на съхраняване на суровината, специфичното тегло на петроловия етер е възможно изпаряването му.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна.

Настоящото касационно производство по спора е второ по реда си. С решение на ВАС първоначално постановеното решение на административния съд по този спор е отменено и делото е върнато на същия съд за разглеждането му от друг съдебен състав. Дадени са указания от ВАС за събиране на относими за спора документи. При новото разглеждане на делото указанията на ВАС са изпълнени.

Спорът между страните се е свеждал до това, дали с въпросните фактури № № 273/10.07.2006 г. и 276/31.07.06 г. издадени от ревизираното лице на "Аибо-С" ЕООД, гр. Пловдив е продаден денатуриран спирт, както е описано в самите фактури.

Констатациите в РД към РА са, че ревизираното лице не е подавало акцизни декларации, както за м. 07.06 г., така и за м. 08.2006 г.; наличност при ревизирания субект на денатуриран етилов алкохол към 01.07.2006 г. -12 938 литра; за извършените продажби на денатуриран етилов алкохол, данъчнозадълженото лице е издавало само данъчни фактури, без да издава акцизен данъчен документ или ПАД; извършена е насрещна проверка на получателя по фактурите, при която е установено, че той е получил част от стоката по тези фактури, а именно 2000 л. преди да получи лиценза за управление на данъчен склад; получателят влага получената стока в производството на акцизна стока; получената по фактурите стока липсва в описаните в приложението към лиценза на получателя по фактурите, акцизни стоки, които могат да се складират в данъчния склад; взети са 4 бр. проби от пластмасов резервоар на получателя с вместимост 1000 литра и наличност в него на 380 литра етилов алкохол - спирт; получените резултати от ЦМЛ от изследването на взетите проби са, че изпитваната проба представлява етилов алкохол със съдържание над 96% неденатуриран.

Въз основа на тези констатации в РД с РА е прието, че от данъчния склад на ревизираното лице, по тези две фактури е изведена акцизна стока - неденатуриран етилов алкохол, поради което на осн. чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС за тази изведена акцизна стока е определен акциз в размер на 31 752,60 лева.

В съдебната фаза на обжалването, при първоначалното разглеждане на спора от административния съд е допусната и приета по делото съдебна експертиза, изготвена от доц. доктор Златанов от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", катедра "Химична технология". Видно от заключението е, че качественият и количественият анализ на денатуранта "петролов етер" ( който е използван в процесния случай) се осъществява чрез капилярна газова хроматография, по който начин е извършен и анализът в ЦМЛ. В заключението е посочено, че етиловият спирт е със съдържание-96% алкохол и 4% вода, с плътност 0.8 и температура на кипене 80,3 градуса по Целзий. Петроловият етер е с плътност 0.7 и температура на кипене 68 градуса по Целзий. Смесването на петроловия етер и спирта в присъствието на вода е в много ниска степен, при съхранение става разслояване и петроловият етер изплува над спирта. Пробата е взета от цистерна чрез кран, който се намира на дъното. Според вещото лице при настъпилото разслояване в пробата ще има минимално количество или почти няма да има петролев етер. Процесната смес е с много ниска температура на кипене 56 градуса по Целзий, при което петроловият етер се изпарява много лесно особено след като се е разслоил и се намира над спирта. Предвид големия срок на съхранение (10 месеца) в процесния случай в цистерната, която не е херметически затворена, "... при високи летни температури, то това малко количество петролев етер напълно вероятно се е изпарило и логично в спирта не е установено наличие на петролев етер. Съвсем логично и в ЦМЛ не са установили наличие на петролев етер."

При новото разглеждане на делото от административния съд и с оглед указанията на ВАС в отменителното решение, по делото е събрана административната преписка във връзка с денатурирането на 10 000 л. спирт, собственост на "Асеко" ЕООД.

Видно от представения протокол за извършена проверка № 1249 от 26.06.06 г. на ТД на НАП - Пловдив е, че в присъствието на орган по приходите, в цех за производство на спирт в Ново село е извършена денатуризация чрез поставянето на 100 литра петролев етер от "Асеко" ЕООД на 10, т. спирт, съхраняван в 10 тонна цистерна. Със същия протокол е констатирано предходно денатуриран остатък 3524 литра, чист спирт 2457 л., пшеница-10, т. В протокола е отразено взимането на проба за анализ от денатурирания спирт. Видно от писмо изх. № 70-00-8146/29.06.06 г. на ТД - Пловдив е, че взетата проба е изпратена на "Булгарконтрола" ЕАД за анализ. В преписката се съдържа протокол от изпитване на "Булгарконтрола" ЕАД, който обаче е с дата (09.05.06 г.) преди датата на която е изпратена пробата от денатуризацията, осъществена на 29.06.06 г.

По делото се съдържа писмо от "Булгарконтрола" ЕАД (лист 205 от делото), изх. № 1983 от 02.07.2008 г., видно от което е, че изпратената проба с писмо изх. № 70-00-8146 от 29.06.06 г. е анализирана по показатели-съдържание на етилов алкохол, съдържание на петролев етер във връзка с който анализ е издаден протокол № 01.11.2/363/12.07.06 г.

Протокол № 01.11.2/363/12.07.06 г. от "Булгарконтрола" ЕАД се съдържа по делото (лист 161 от дело № 1910/07 ). От съдържанието му следва, че 10-те тона спирт е денатуриран.

Административният съд с обжалваното решение е приел следното относно приложимия закон:

1. към момента на денатуриране на 10-те тона спирт, приложими са разпоредбите за това, съдържащи се в отменения ЗА, и по-конкретно - чл. 11 от него и ППЗА (отм.) - чл. 39, ал. 1, т. 3 от него.

1. към датите на процесните фактури в сила е ЗАДС. Според приложимата редакция на чл. 22, ал. 1 от този закон, не се облага с акциз денатурираният етилов алкохол;

1. цитирани са разпоредбите на чл. 20, ал. 2, т. 1 и чл. 87, ал. 2 от ЗАДС въз основа на които в РА е определен акциз върху стойността на продадената стока с въпросните фактури.

Съдът е определели като спорен въпроса, дали с въпросните фактури, жалбоподателят е освободил за потребление акцизна стока.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени доказателства е приел, че към датата на фактурите, жалбоподателят е разполагал с количества денатуриран спирт по-големи от фактурираните с въпросните фактури, чиято денатуризация е извършена съобразно нормативния ред за това. Посочено е, че по делото не са налични доказателства, които да изключват извода, че предмет на процесните доставки е именно част от този денатуриран спирт. Съдът е възприел изцяло заключението на в. л. Златанов, приемайки, че с оглед момента на вземането на пробите, начина на съхранението на спирта при получателя му, високите летни температури, резултатите от изследването на ЦМЛ не могат да се възприемат за истини.

Крайният извод на съда е, че дружеството жалбоподател се е разпоредило посредством процесните две сделки с 3000 л. надлежно денатуриран с петролев етер спирт, поради което и на осн. чл. 22, ал. 1 от ЗАДС, в приложимата й редакция, тази стока не се облага с акциз.

Във връзка с изложените съображения, съдът е преценил РА в обжалваната му част като незаконосъобразен, поради което го е отменил.

Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението на първоинстанционния съд като обосновано и правилно. Административният съд е издирил и приложил точно приложимите норми от материалния закон. Приетата за установена фактическа обстановка съответства на събраните по делото доказателства. Въз основа на подробен и съдържателен анализ на доказателствата по делото, съдът е стигнал до обосновани, логични и верни изводи, въз основа на които правилно е приложен материалния закон. Изложените от първоинстанционния съд съображения се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, което прави ненужно повтарянето им.

Обстоятелството, че ревизираният субект не е подал акцизна декларация за м. 07.06 г. само по себе си не е основание за начисляване на акциз за стоката по въпросните фактури, тъй като законодателят не е скрепил с подобна санкция това нарушение на ЗАДС.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд