Решение № 4801 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 124/2021 г.

Решение № 4801 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 124/2021 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н., от гр. Р., приподписана от пълномощника му - адв. Д. М., против решение № 764 от 08.10.2020 г. постановено по адм. дело № 1471/2019 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община Р., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Р., е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: Г. Н. и Н. М., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС-П. е била Заповед №РД-25-1552/15.12.2019 г. на кмета на община Р., с която на основание чл. 201, ал. 3 ЗУТ, е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на УПИ VI-738, кв. 22 по плана на гр. Р., като от него се образуват два нови УПИ, както следва: УПИ VI-830 и УПИ XXV-831 / с проектни ПИ 62004.7.830 и ПИ 62004.7.831/, кв. 22 по плана на гр. Р. и нова улица с о. т. 1331-1332 /с проектен ПИ 62004.7.832/, осигуряваща достъп до новия УПИ XXV. Установено е от съда, че оспорената заповед е издадена в хода на висящо гр. д. № 573/2014 г. на Районен съд - Велинград, с предмет съдебна делба на УПИ VI-738, кв. 22 по плана на гр. Р., заснет като поземлен имот с идентификатор 62004.7.152 по КККР на гр. Р. от 2010 г., с площ от 640 кв. м., ведно с къща от 81 кв. м. построена в същия имот, с идентификатор 62004.7.152. 1, между съделителите: С. Н., Г. Н. и Н. М.. С решение № 67/11.03.2015 г. по същото гр. д. № 573/2014 г. на РС-Велинград, делбата на гореописаният имот е допусната, при равни квоти - по 1/3 ид. част на всеки съделител. Установено е още, че с протоколно определение от 20.11.2018 г. на делбения съд по същото гр. дело и на основание чл. 201, ал. 1 ЗУТ, е изискано становище от гл. архитект на община Р. за поделяемостта на имота. След получаване на положително становище за поделяемост на УПИ VI, кв. 22, е била проведена процедурата по чл. 201, ал. 3 ЗУТ, включваща внасяне на проект за изменение на ПУП-ПР за разделяне на УПИ VI на два отделни урегулирани поземлени имота от съделителя Г. Н., съобщаването му на останалите съделители и приемането му с Протокол № 2/01.08.2019 г. на ОбЕСУТ при община Р., последвано от издаване на процесната заповед №РД-25-1552/05.12.2019 г. на кмета на община Р., за одобряване на проекта. При преценката за законосъобразност на оспорената заповед е прието от съда, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда при обособяването на двата нови УПИ-та, а именно УПИ VI-830 и УПИ XXV-831, с предвиждане на нова улица с о. т. 1331-1332, осигуряваща достъп и лице до УПИ XXV, са спазени изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ЗУТ за минимално лице и повърхност, а именно 258 кв. м. площ и 11, 20 м. лице за УПИ VI и 323 кв. м. площ и 3, 50 м. лице за вътрешния УПИ XXV, колкото е широчината на улицата -тупик към която има изход, съгласно чл. 81, ал. 3, вр. ал. 1 ЗУТ. Поради това жалбата на съделителя С. Н. срещу заповедта е отхвърлена, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорване е заповед за разделяне на едно УПИ на два отделни урегулирани поземлени имота, на основание чл. 201, ал. 3 ЗУТ. Предпоставките за издаване на такава заповед са: наличие на влязло в сила решение по допускане на съдебна делба на урегулиран поземлен имот; положително становище от съответната общинска администрация за поделяемост на този имот; предписание до съделителите за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР за разделяне на имота на два реални дяла, който да бъде внесен за одобрение от кмета на общината, като всеки дял трябва да отговаря на изискванията на ЗУТ за минимална площ и лице, както и за допустимо по закон разположение на съществуващи законно изградени сгради. Правилен е извода на съда, че проектът може да бъде внесен от всички съделители, при наличие на съгласие за това, или само от един или двама от тях, без съгласието на останалите, в която хипотеза останалите имат възможността да подадат възражение или да оспорят заповедта на кмета пред съда, както е в случая. По делото липсват данни за датата на влизане в сила на решение № 67/11.03.2015 г. по гр. д. № 573/2014 г. на РС-Велинград /стр. 109/, с което е допусната съдебна делба на процесния УПИ VI, кв. 22 по плана на гр. Р.. От приложените обаче протоколи от с. з на 20.11.2018 г. /стр. 82 и от с. з. на 15.01.2019 г. /стр. 83 по гр. д. № 573/2014 г. на РС-Велинград, се установява, както е прието и от съда, че решението по допускане на съдебна делба на процесния имот е влязло в сила, поради което с определения на съда от тези заседания, е изискано становище от гл. архитект на община Р. за поделяемост на делбения имот по чл. 201, ал. 1 ЗУТ, и е прието като доказателство писмо изх. № 139/14.01.2019 г. на община Р. със становище на гл. архитект от 08.01.2019 г., че имотът е поделяем. По делото е прието заключение на СТЕ, от което е установено, че одобреният с оспорената заповед проект за разделяне на делбения имот на два реални дяла е единствено възможен, при съобразяване с наличните две жилищни сгради и допустимите отстояния между тях, както и че достъпът до вътрешния имот - УПИ XXV, е възможен само чрез проектиране на нова улица-тупик, с ширина от 3, 50 м., съгласно чл. 81, ал. 1 ЗУТ, на мястото на незаконна селскостопанска сграда, подлежаща на премахване. Според експертизата двата нови имота - УПИ VI и УПИ XXV, с намиращите се в тях жилищни сгради, отговарят на изискванията за минимално лице и площ по чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ЗУТ и на чл. 81, ал. 3, вр. ал. 1 ЗУТ по отношение лицето на вътрешния УПИ XXV към предвидената задънена улица. С оглед на тези установявания правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. При одобряването на проекта за разделяне на УПИ VI, кв. 22 на гр. Р. на два реални дяла, е спазена процедурата по чл. 201, ал. 1-3 ЗУТ, както и всеки дял да отговаря на изискванията на ЗУТ за минимално лице и площ и да не се създава недопустимо отстояние между съществуващите в тях законно изградени сгради. Ето защо, като е приел, че са налице предпоставките за издаване на оспорената заповед, на основание чл. 201, ал. 3 ЗУТ, съдът е постановил правилно решение. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора-съделител С. Н., за липса на мотиви към обжалваното решение, с което е нарушен чл. 236 ГПК. Твърденията му, че съдът не е отговорил на доводите в двете му жалби, че не е обсъдил всички доказателства и че не е изложил фактически и правни изводи по спора, са изцяло неоснователни. Обжалваното решение отговаря на изискванията на чл. 172 а, ал. 2 АПК, за наличие на мотиви. Обсъдени са доказателствата по делото, относими към оспорения акт, и са изложени фактически и правни изводи за неоснователност на жалбата. От изложените мотиви стават ясни съображенията на съда за постановяване на обжалваното решение. Неоснователно се поддържа, че за съда не е станало ясно в коя хипотеза на чл. 134 ЗУТ е одобрено процесното изменение на ПУП-ПР и че не е ясна скицата-проект на изменението. Съдът е посочил, че процесното изменение на ПУП-ПР, одобрено с оспорената заповед, е на основание чл. 201, ал. 3 ЗУТ, в хода на висящо гр. дело за делба на УПИ VI, кв. 22 по плана на гр. Р., за който са налице данни, че е възможно разделянето му на два реални дяла. Разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ не предвижда друго основание за изменение на ПУП-ПР, а обективира основанието за изменение по чл. 201, ал. 3 ЗУТ. Скицата -проект към заповедта се намира на стр. 55 от делото, като част от приетата административна преписка, върху която е налице заверка от 05.12.2019 г. на общ. администрация Р., че се приема. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ по отношение създадената улица-тупик и неравенство в дяловете. Законът не изисква новообразуваните УПИ-та да бъдат с равна площ, нито пък разпорежда начина на обособяването им. Изискванията на закона са посочени в чл. 201, ал. 2 ЗУТ, които в случая съдът правилно е приел, че са спазени, както по отношение минимални площ и лице на двата дяла, така и по отношение допустимо разстояние между законно построени сгради под № 1 и 2. Ето защо касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат и направеното искане, на община Р. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение