Решение № 16698 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12467/2013 г.
ВАСVI отделение13.12.2013 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1451 от 26.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3625/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Радньо Тодоров Видевски против решение № 327 от 30.10.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5402034580 /ПР - 1123/ от 4.05.2012 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив, с което е отказано отпускане на пенсия на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. ОСЪЖДА Радньо Тодоров Видевски, ЕГН **********, с адрес: с. Дрангово, Пловдивска област, ул. "6-та" № 8 да заплати на ТП на НОИ - Пловдив направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 300 (триста) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16698 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12467/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Пловдив, против решение № 1451 от 26.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3625/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора решение № 327 от 30.10.2012 г. и потвърденото с него разпореждане № 5402034580 /ПР - 1123/ от 04.05.2012 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания. Изложени са подробни съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се неоснователност на заключението на съда, че стажът на Видевски за периода от 18.01.1988 г. до 30.06.2000 г. е такъв от втора категория. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което жалбата на Радньо Тодоров Видевски против оспорените административни актове да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Радньо Тодоров Видевски, чрез процесуалния си представител адв. Лазарова в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 327 от 30.10.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Радньо Тодоров Видевски против разпореждане № 5402034580 /ПР-1123/ от 4.05.2012 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив. С посоченото разпореждане е отказано отпускане на пенсията поради неизпълнение на условието по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за придобит осигурителен стаж най - малко 15 години от втора категория. За да уважи жалбата, Административен съд - Пловдив необосновано е приел, че положеният от Радньо Тодоров Видевски труд за периода 18.01.1988 г. - 30.06.2000 г. е такъв от втора категория по т. 53а и т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.). Съдът е направил извода си относно категорията труд, позовавайки се на удостоверение образец УП-№ 30 с изх. № 76 от 29.01.1993 г., издадено от "Феникс юг" АД - Пловдив, на Александър Стефанов Дечев, като за положения от него труд през периода от 02.09.1980 г. до 29.05.1992 г. категорията е определена като втора, а различните трудови функции са били машинист на подвижен автокран - 10 тона, машинист на мобилен кран, шофьор на обслужващ товарен автомобил до 7,5 тона, машинист на багер и автокран - 16 тона. Това удостоверение е ценил относно установяване на обстоятелството какъв е бил автопарка във "Феникс юг" АД (с предишно наименование Комбинат "Вторични суровини") през период, близък и съвпадащ с този, в който ответникът в настоящото производство е полагал своя труд на различни длъжности. Съдът е приел, че Видевски е работил като машинист на автокран с товароподемност над 4 тона, както и като багерист на хидравличен багер "О и К", който в заключението на съдебно - техническата експертиза е определен като пътно - строителна машина. Кредитирал е показанията на св. Дечев и св. Трендафилова, като е изложил аргументи за тяхната допустимост с оглед липсата на информация за това кога е осъществяван технически надзор на съоръженията, тъй като след бракуването им досиетата относно техните параметри и извършвани технически прегледи са унищожени. При тези данни е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и потвърденото с него разпореждане. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (изм. ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд и 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. По делото няма спор, че през посочения период Видевски съгласно вписванията в трудовата му книжка е полагал труд в Комбинат "Вторични суровини", а впоследствие - "Феникс - юг" АД - Пловдив на следните длъжности: от 18.01.1988 г. до 31.03.1990 г. - "машинист на кран"; от 01.04.1988 г. до 31.08.1991 г. - "машинист на хидравличен багер"; от 01.09.1991 г. до 31.08.1992 г. - "багерист на хидравличен багер"; от 01.09.1992 г. до 30.09.1996 г. - "машинист на хидравличен багер"; от 01.10.1996 г. до 30.04.1997 г. - "машинист на мобилен кран "Тракрафт"; от 01.05.1997 г. до 28.09.1998 г. - "машинист на мобилен кран"; от 29.09.1998 г. до 28.02.2000 г. - "машинист на мобилен кран "Тракрафт"; от 01.03.2000 г. до 30.04.2000 г. - "машинист на багер О и К" и от 01.05.2000 г. до 30.06.2000 г. - "машинист на хидравличен багер". Спорът между страните е относно категорията на труда, положен от Радньо Тодоров Видевски през времето от 18.01.1988 г. до 30.06.2000 г. на посочените по - горе длъжности "машинист на кран, на хидравличен багер, на мобилен кран "Тракрафт", на мобилен кран, на багер О и К". Видно от удостоверение изх. № 18/06.03.2012 г., издадено от осигурителя "Феникс - юг" АД - Пловдив фирмата се е занимавала с изкупуване и реализация на вторични суровини, а стажът на Видевски е посочен като такъв от трета категория. В цитираното удостоверение няма данни относно вида, модела, датата на производство, техническите параметри и товароподемността на машините, с които е работил. Съгласно т. 26 от ПКТП (отм.) от втора категория се зачита трудът на строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Началник на строителен обект при изграждане на промишлени стоманобетонови комини. Машинисти на всички видове строителни и пътни машини. Работници по изграждане на специализирани шахтови кладенци тип "Раней". Работници в производството на строителна, силикатна, облицовъчна, подова керамика и строителни облицовки. Работници в производството на изолационни и хидроизолационни материали: каменинови и киселиноустойчиви изделия, изолационни пана, шистопорит и керамзит. Работници, заети в производството на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия. Работници, заети в производството и полагането на асфалт и асфалтово-бетонни смеси. Тази разпоредба попада в раздел "Строителство, строителна индустрия и производство на строителни материали" и касае трудът на работниците, полаган изключително и непосредствено на строителни обекти, а не обхваща случаите на всяка извършвана дейност със строителни и пътни машини. Ето защо заеманите от Видевски длъжности като "машинист и багерист на хидравличен багер, машинист на багер О и К" при посочения осигурител за спорния период очевидно не попадат в записа на т. 26 от отменения ПКТП. Другият спорен въпрос е попадат ли заеманите от него длъжности "машинист на кран, машинист на мобилен кран "Тракрафт" в записа на т. 53а от ПКТП (отм.), по силата на която от втора категория се зачита трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. Страните не спорят, че записът обхваща и труда на кранистите (шофьор, машинист на автокран), работещи с автокранове с товароподемност 4 и повече тона (писмо на НОИ № 04-02-205 от 12.05.2005 г. относно документите за осигурителен стаж и категоризиране труда на шофьорите на автобуси и товарни автомобили). В случая, за да се определи категорията на положения труд, е от съществено значение да се отговори на въпроса каква е товароподемността на крановете, с които е работил Видевски. Съдът неправилно се е позовал на удостоверение образец УП-№ 30 с изх. № 76 от 29.01.1993 г., издадено от "Феникс юг" АД - Пловдив на Александър Стефанов Дечев. Определянето на положения от него труд през периода от 02.09.1980 г. до 29.05.1992 г. от втора категория е ирелевантно за настоящия спор обстоятелство. Посочването в удостоверението на заеманите длъжности като машинист на подвижен кран - 10 тона, машинист на мобилкран - 25 тона и машинист на багер и автокран - 16 тона не могат да обосноват констатация за идентичност във вида и параметрите на машините, управлявани от Дечев и тези, с които е работил ответника Видевски. Направеният от съда извод въз основа на цитираното удостоверение, касаещо друго лице е необоснован, тъй като не почива на обективни и конкретни данни, а на предположение. Отделно от това следва да се има предвид, че удостоверение изх. № 76 от 29.01.1993 г. е послужило за издаване на разпореждане за отпускане на Дечев на пенсия за инвалидност, при определянето на която категорията на осигурителния стаж е без значение. Съдът неправилно е кредитирал заключението на автотехническата експертиза, без да съобрази обстоятелството, че констатациите на вещото лице са изградени само на дадената от оспорващия в първоинстанционното производство информация, а не се основават на обективни факти. От друга страна, въпреки че се е позовал на заключението на експерта, съдът не е съобразил отговора му по втория, поставен въпрос относно товароподемността на машините, управлявани от Видевски, който е в следния смисъл: експертизата не може да даде еднозначен отговор, тъй като липсват точни данни за въпросните марки машини - модел, година на производство, параметри относно товароподемност, дължина на стрела и др. За да обоснове извод относно товароподемността на мобилен кран "Тракрафт" над 4 тона, Административен съд - Пловдив се е позовал на показанията на св. Стефан Дечев и св. Цветана Трендафилова. След като данните за двете марки машини - кран и мобилен кран "Тракрафт", вкл. и относно тяхната товароподемност не са общоизвестни, то подлежат на доказване. Свидетелите могат да опишат тези машини, които твърдят, че познават, но не могат да дадат отговор на въпроса каква товароподемност са имали, защото той е от компетентността на вещо лице - експерт по автомобилна техника, а в случая експертът не е дал отговор на този въпрос поради липса на обективни данни. Ето защо съдът неправилно е основал решението си на свидетелските показания относно тонажа на крановете, с които Радньо Видевски е работил през процесния преиод, с което е направил необоснован извод за товароподемност на посочените машини над 4 тона. Данни в тази насока не се съдържат и в писмо изх. № ИЯ/КАТ -7650 от 16.08.2012 г. на ОД на МВР, сектор "Пътна полиция" - Пловдив, както и в писмо изх. № 57-00-36/20.03.2013 г. на Главна дирекция " Инспекция за държавен технически надзор", в което е посочено, че машините от посочения вид са бракувани, а досиетата им - унищожени и не могат да бъдат идентифицирани. Предвид липсата на категорични данни относно товароподемността на машините, с които е работил Видевски през процесния период, следва да се приеме, че положеният от него труд на длъжностите "машинист на мобилен кран, машинист на мобилен кран "Тракрафт" не попада в регламентираната хипотеза от чл. 53а от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране и не може да бъде зачетен като такъв от втора категория. Като е приел, че оспорените административни актове са незаконосъобразни поради неизясняване на действителната фактическа обстановка и непълнота на доказването от страна на касатора, Административен съд - Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и при своевременно направено искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноските за двете инстанции в общ размер на 300 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 4