Решение № 7837 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 333/2013 г.

Решение № 7837 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 333/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по 4 касационни жалби срещу решение № 4184/19.07.2012 г. по адм. дело № 5162/2010 г. по описа на Административен съд София-град на: 1. Виолета Димитрова Кръшкова; 2. Кмета на район "Искър"- СО; 3. Ралица Николаева Василева и Асен Василев Василев и 4. Здравка Георгиева Терзийска, Надка Иванова Терзийска, Илиян Георгиев Терзийски и Иван Илиев Терзийска. В жалбите се излагат доводи за недопустимо и неправилност на решение, като се иска обезсилването му, евентуално отмяната му. Ответниците Янко Дудев, Ани Божкова, Мария Христова, Галя Иванова, Йонко Йотов, Стефан Георгиев и Спас Илиев оспорват жалбите. Ответниците Димитър Карачоджуков, Димитър Карачоджуков и Здравка Козарева вземат становище за основателност на първата жалба. Останалите ответници не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. С обжалваното решение е прието, че оспореното писмо обективира изричен отказ да се измени кадастрален план чрез попълване на нов имот, който подлежи на съдебно обжалване и че е нищожен, защото е издаден от некомпетентен орган - кмет, а не от компетентния изпълнителен директор на АГКК, който е одобрил плана по реда на ЗКИР, чието изменение е заявено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано е прието от административния съд, че оспореното писмо обективира изричен отказ да се измени одобрен кадастрален план чрез попълването на нов ПИ. В писмото са посочени, лицата които са отказали да подпишат акт за непълноти и грешки и въз основа на техните откази е счетено, че е налице спор за материално право, който съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР е пречка за исканото изменение. По същество формулираното, че преписката ще бъде процедирана след разрешаване на спора по съдебен ред, представлява изричен отказ за произнасяне по заявлението. Този отказ е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебно оспорване, жалбата срещу него е допустима и правилно е разгледана по същество. От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице се установява, че кадастралният план, чието изменение е поискано, е одобрен от изпълнителния директор на АК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР във вр. § 40 ПЗР ЗИД ЗКИР, ДВ, бр. 36 от 30.04.2004 г. Изменението му се одобряват със заповед на изпълнителния директор на АГКК или от овластен от него началник на СГКК - чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Кметът на района не е компетентен относно поддържането на плана, защото той не е одобрен по реда на отм. ЗЕК на НРБ и ЗТСУ, както изисква § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, на който незаконосъобразно се е позовал административния орган в оспореното писмо. Като е достигнал до верни и съответни на материалния закон правни изводи за нищожност на оспорения отказ на кмета на района за изменение на одобрен по реда на ЗКИР кадастрален план, административният съд е постановил правилно решение за обявяването му за нищожен и в съответствие с правомощията по чл. 173, ал. 2 АПК правилно преписката е изпратена на компетентния административен орган за произнасяне по допустимото заявление. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,