Решение № 6515 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10482/2010 г.

Решение № 6515 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10482/2010 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Медицински университет София-град, чрез представляващия го проф. д-р Ваньо Митев срещу решение № 1737 от 03.06.2010 г. по адм. дело № 1952/2010 г. на Административен съд София град, като са изложени доводи за недопустимост на жалбата пред първоинстанционния съд и алтернативно за неправилност и незаконосъобразност на решението. Подадена е и касационна жалба на Славчо Димитров срещу същото решение, като се излагат доводи във връзка с това, че след като съдът е отменил с обжалваното решение, решението по т. 11 от Протокол № 18 от 09.02.2010 г. на Академичния съвет на Медицински университет е следвало да се произнесе вместо административния орган с решението си по спорното правоотношение. От ответниците по всяка касационна жалба е изразено становище за неоснователността й. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 209 от АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Върховният административен съд, седмо отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменено по жалбата на Славчо Крумов Димитров решение по т. 11 от Протокол № 18 от 09.02.2010 г. на Академичния съвет на Медицински университет. Касационната жалба на Медицински университет София е неоснователна. Решението на първоинстанционния административен съд е правилно. Анализирана е разпоредбата на § 11 от ПЗР на ЗВО. Същата предвижда, че по предложение на катедрения съвет и съвета на основнато звено и/или филиала след решение на академичния състав, трудовите договори с хабилитирани лица, които заемат длъжността "професор" при навършването на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ могат да бъдат удължени за срок от една година, но не за повече от три години, а за хабилитираните лица, които заемат длъжността "доцент" - за срок от една година, но за не повече от две години. При тълкуването на тази законова норма съдът е стигнал до обоснования извод, че позитивното решение на академичния съвет е основание за удължаване на срока на трудовите договори с хабилитираните лица, които заемат длъжностите "професор" и "доцент", при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. Оспореното решение пред първоинстанционния съд на този колективен орган, постановяващо да не се удължава трудовия договор на Славчо Домотров засяга правата и законните интересите на адресата на акта, поради което е налице правен интерес от оспорването му от същия пред съда. Ето защо като е решил спора по същество, постановявайки съдебен акт съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в какъвто смисъл неоснователно е направено оплакване в касационната жалба на Медицинския университет. Решението на академичния съвет е израз на волята на колективния орган-съвета. То е взето в качеството му на овластен от закона орган на управление на висшето учебно заведение, при липсата на равнопоставеност на правоотношенията между страните, поради което същото има белезите на индивидуален административен акт и съгласно чл. 38 от ЗВО подлежи на обжалване по реда на АПК. По изложените съображения следва да се приеме, че касационните оплаквания в първата касационна жалба за обезсилване на решението на съда поради недопустимостта на жалбата на Славчо Димитров срещу решението на академичния съвет е неоснователно. Неоснователно е и възражението за нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за висшето образование, висшите училища се ползват от академична автономия, израз на която е и академичното самоуправление. То се свежда до правото на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствен правилник, който съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование следва да бъде съобразен със Закона. От императивната разпоредба на чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование следва, че училищата не могат да уреждат в противоречие със закона, уредени в него правила на действие. Приетият от АС на основание чл. 37 от ЗВО Правилник за дейността на висшето училище е устройствен акт, разпоредбите на който не трябва да противоречат на ЗВО и на Конституцията на Република България. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ПУД на МУ предвижда, че решенията на колективния орган за управление - Академичен съвет се приемат с обикновено мнозинство от списъчния състав, като тази норма е разписана в по-нисък по степен нормативен акт, като същевременно е в противоречие на чл. 36а, ал. 3 от ЗВО. Съгласно тази законова разпоредба, решенията се приемат с обикновено мнозинство, освен ако в закона не е предвидено друго. От систематическото тълкуване на цитираната разпоредба и съпоставянето й с предхождащите я текстове визирани в ал. 1 и ал. 2 на чл. 36а от ЗСВ се налага извода до който е стигнал и съда, че за валидността на решенията на АС е изискуемо те да са взети с "обикновенно мнозинство", изразено чрез гласуване на половината + 1 от присъстващите членове на редовно проведено заседание на колективния орган, на основание § 11 от ПЗР на ЗВО, като в същия закон не е предвидено друго. Съдът се позовал на противоречие на разпоредба от подзаконов нормативен акт с такава от акт с по-висока степен - закон съгласно чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Предвид на това, като изискуемото мнозинство за валидно взето решение на колективния орган е "обикновеното мнозинство" на присъстващите членове, а не както е взето оспореното в случая решението на академичния съвет - с обикновено мнозинство от списъчния състав съгласно чл. 40, ал. 2 от ПУД на МУ, което по своята същност е вид квалифицирано мнозинство. С тези съображения съдът е отменил оспореното решение на колективния орган, като незаконосъобразно, като е изложил обосновани мотиви, че същото противоречи на повелителната разпоредба на закона, тъй като съответстващата й уредба от правилника й противоречи. Съдът е компетентен да отмени решението на колективния орган като незаконосъобразно, в какъвто смисъл е диспозитива на обжалваното решение, но извън неговите компетенции е със съдебния акт да замени волята на колективния орган и да постанови, че по своето съдържание тя е обратна на прието с решението на АС. Ето защо, изложените оплакванията за незаконосъобразност на решението в този смисъл от касатора Славчо Димитров са неоснователни. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав приема, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение