Решение № 4757 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3314/2015 г.

Решение № 4757 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3314/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Добрин Славев Хамбарджийски от гр. Благоевград и на "Бриндо" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, срещу решение № 79 от 21.01.2015 г., постановено по адм. дело № 654/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът - кметът на община Благоевград, чрез юрк. Лалев като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбите на Добрин Славев Хамбарджийски и на "Бриндо" ЕООД против заповед № 921/18.07.2014 г. на кмета на община Благоевград, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган предвид категорията на строежа - пета, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод, че констатираният строеж "жилищна сграда", изпълнен в североизточната част на имот с идентификатор 04279.628.334 по кадастралната карта на гр. Благоевград, съставляващ УПИ III-334, кв. 5, е извършен в нарушение нормите на чл. 148, ал. 1, чл. 142, чл. 144 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ, без необходимите строителни книжа - одобрени проекти и строително разрешение, както и не съответства на предвижданията на действащия ПУП, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. Приел е, че същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и оспорената заповед е законосъобразна. Обжалваното решение е правилно. Както в първоначалните жалби до административния съд, така и в касационните жалби не се оспорват констатациите на административния орган относно описанието и степента на завършеност на строежа и обстоятелството, че той е извършен без наличието на строителни книжа и в противоречие с предвижданията на действащия ПУП. Направените възражения касаят проведената процедура, тъй като не физическото лице е собственик на сградата, а "Бриндо" ЕООД. Видно от доказателствата по делото към момента на изграждане на строежа негов собственик и извършител е касационният жалбоподател Добрин Хамбарджийски. Прехвърлянето на собствеността върху имота, в който същият е изграден на втория касационен жалбоподател непосредствено преди съставяне на констативните актове, изрично е посочено в мотивната част на административния акт. Това обстоятелство не променя качеството на физическото лице като извършител на строежа и не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед. С нотариалния акт от 23.06.2014 г. не са продава "жилищна сграда". В случая съществени нарушения в административното производство не са допуснати. Невръчването на "Бриндо" ЕООД на констативните актове, съставени по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и послужили като основание за издаване на заповедта, действително ограничава правото на защита на този касационен жалбоподател, но не обуславя извод за нейната незаконосъобразност само на това основание. Дружеството надлежно е упражнило правото си на оспорване на административния акт, поради което в съдебноадминистративното производство е могло да направи всички свои възражения относно възприетите от административния орган фактически и правни основания за незаконност на строежа. В тази връзка доводите за допуснати при издаването на заповедта нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. Направените от ответника констатации, определящи строежа като незаконен, не са оборени както в първоинстанционното производство, така и пред касационната инстанция. Времето на изпълнение на сградата - през 2003 г. изключва приложението на разпоредбите на § 16 ДР и § 184 ЗПР ЗУТ. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконното строителство. Позоваването на Решение от 24.04.2012 г. на Европейския съд по правата на човека по делото "Йорданова и други срещу България" е неотносимо към законосъобразността на оспорената пред административния съд заповед предвид различията в предмета на делата. Посоченото решение касае изпълнение на влязла в сила през 2005 г. заповед за освобождаване на общински имот, държан без правно основание - чл. 65 ЗОС. Мотивите на съда в това решение касаят освобождаване на неправомерно държани държавни и общински имоти и предоставянето на общински жилища на лицата, които следва да освободят имота. Случаят е ирелевантен по отношение производството за премахване на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Отделно от това административният съд е изложил и допълнителни съображения, които се споделят от настоящия състав. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. Претендираното присъждане на направените от ответника разноски за тази инстанция е основателно. При този изход на спора касационните жалбоподатели следва да заплатят на община Благоевград разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение