Решение № 9158 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4289/2015 г.

Решение № 9158 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4289/2015 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Младимир Асенов Иванов, Лилия Георгиева Иванова и Ася Младимирова Иванова са подали касационна жалба срещу решение № 473 от 29.01.2015 г. по адм. дело № 7987/2014 г. по описа на Административния съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-15-155/04.08.2014 г. на управителя на област с административен център София. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и се присъдят направените разноски. Управителят на област с административен център София е поискал отхвърлянето на жалбата. Ответникът Министерството на вътрешните работи не е взело становище. Ответникът Радослав Любомиров Георгиев не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че със заповед № 285/16.05.1984 г. на заместник-началника на управление "ТИЛ" при Министерството на вътрешните работи Младимир Асенов Иванов, служител в Министерството на вътрешните работи, и тричленното му семейство били настанени във ведомствено жилище, находящо се София, ж. к. "Младост" 4, бл. 412, вх. А, ет. 4, ап № 16. С наемателя бил сключен договор за наем № ДС-412/06.02.2007 г. за срок от три години. Със заповед № 4467/06.10.1997 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи Младимир Асенов Иванов бил уволнен от служба в Министерството на вътрешните работи поради пенсиониране, считано от 01.11.1997 г. Със заявление вх. № ДС-11893/15.03.2011 г., подадено на основание § 65 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост, Младимир Иванов поискал да ползва пожизнено обитаваното от него ведомствено жилище. С писмо № ДС-263/11.11.2011 г. директорът на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" уведомил Младимир Иванов, че не отговаря на изискването по § 65, ал. 1, т. 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост, поради което няма правно основание за сключване на договор за наем за пожизнено ползване на ведомственото жилище. С писмото било отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора по чл. 24 ЗДС във връзка с чл. 238 ЗЗД, както и предупреждение, че ако жилището не бъде освободено доброволно в месечен срок, ще се предприемат действия за изземването му . С писмо № 0403/18 от 25.04.2012 г. до областния управител на София министърът на вътрешните работи поискал да бъде издадена заповед за изземването на жилището, поради това, че се държи от Младимир Иванов на отпаднало правно основание. С писмо № 0403/18 от 18.05.2012 г. областният управител уведомил Младимир Иванов, че се открива административно производство за издаване на заповед за изземване на обитавания от него и семейството му недвижим имот, съставляващ държавна собственост. Иванов възразил срещу откритото производство. Със заповед № РД-15-155/04.08.2014 г. на управителя на област с административен център София, на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС било разпоредено да се изземе от Младимир Асенов Иванов, Лилия Георгиева Иванова, Ася Младимирова Иванова и Радослав Любомиров Георгиев недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж. к. "Младост" 4, бл. 412, вх. А, ет. 4, поради това, че се държал от лицата без основание. От правна страна административният съд приел, че заповед № РД-15-155/04.08.2014 г. на областния управител на област София е издадена от компетентен орган, във връзка с мотивирано искане № 0403/18 от 25.04.2012 г. на министъра на вътрешните работи, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Административното разпореждане било направено при наличието на предпоставките по чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост - имот, държавна собственост, който се държи без основание, тъй като към датата на издаване на заповедта за изземване наемното правоотношение между Министерството на вътрешните работи и Младимир Асенов било прекратено. Поради това административният съд отхвърлил жалбата срещу административния акт. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за държавната собственост министрите и ръководителите на другите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи - държавна собственост. Управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Настаняването под наем в държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи се извършва от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотите са предоставени за управление, по ред, определен с правилника за прилагане на закона (чл. 22 ЗДС). При положение, че настаняването в държавни ведомствени жилища се извършва от посочените органи, именно те са компетентни да отправят предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение. Младимир Иванов и семейството му не обитават ведомственото жилище на отпаднало основание, тъй като наемното правоотношение не е било прекратено. За да настъпи прекратяване на правоотношението, трябва да се отправи волеизявление от страна на органа по настаняване, каквото няма направено. Отправената покана за напускане от директора на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" няма правни последици, поради което изземването на имота при наличието на съществуващо наемно правоотношение, съставляващо основание за ползването на имота, е незаконосъобразно. Тъй като Младимир Иванов е настанен в жилището по установения ред до 1 юни 1996 г. и е пенсионер от Министерството на вътрешните работи, той се е възползвал от възможността да подаде заявление за пожизненото му ползване при условията на § 65 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост. Заявлението не е разгледано от компетентния административен орган, така че административното производство, което е от значение за правния спор по това дело, още не е приключило. Изразеното становище от директора на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" няма обвързващо значение, при положение, че той, както и комисията на която се позовава, не са оторизирани да приемат решения по искането на Младимир Иванов за признаване на право на пожизнено ползване на ведомственото жилище. Поради допуснатото неточно прилагане на материалния закон решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски в размер на 345 лева, от които 30 лева държавна такса и 300 лева адвокатски хонорар за първата инстанция, и 15 лева държавна такса за жалбата пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд