Решение № 83 от 7.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2335/2016 г.

Решение № 83 от 7.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2335/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 1485/8.02.2017 г., подадена от адвокат И. Г. - процесуален представител на Е. Л. И. - С., за допълване на определение № 37/12.01.2017 г. по настоящото дело. С молбата се иска допълване на посоченото определение за разноски, които са поискани с отговора на касационната жалба. Ответникът в настоящото производство [фирма] - С. е депозирал отговор по смисъла на чл. 250, ал. 2, изречение първо ГПК. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа молбата и взе предвид отговора на ответника по нея, намира за установено следното: Молбата, вх. № 1485, е подадена на 8.02.2017 г., поради което срокът по чл. 250, ал. 1 ГПК е спазен, и тя процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело определение № 37/12.01.2017 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 254/11.01.2016 г. по гр. д. № 5977/2015 г. по описа на Софийския градски съд, г. о., II-А въззивен състав. С отговора на касационната жалба молителката в настоящото производство е поискала присъждане на разноски за касационното производство. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.5.2016 г. молителката е заплатила на процесуалния си представител 750 лева, и на същата съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК й се следват разноски в посочения размер. Водим от горните съображения и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,