Решение № 14402 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5074/2010 г.

Решение № 14402 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5074/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йови Тодоров Нанов против решение № 145 от 08.02.2010 г., постановено по адм. дело № 23/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е жалбата му против заповед № 38 от 22.12.2009 г. на директора на РИОКОЗ - Пловдив за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като не е взето предвид допуснатото при постановяване на административния акт нарушение на административнопроизводствените правила, както и факта, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на цитираните в заповедта норми, както и че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено изцяло и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена. Ответникът - директорът на РИОКОЗ - Пловдив оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Пловдив е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед № 38/22.12.2009 г. на директора на РИОКОЗ - Пловдив. Административният акт е издаден от компетентния орган (директорът на РИОКОЗ - Пловдив е орган по назначаването), в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити, включително фактическите обстоятелства, обосноваващи констатираната несъвместимост със заемането на държавна служба. По същността си това са мотивите на органа по издаване на акта, поради което доводът на касатора за нарушение на изискването за форма съдът приема за неоснователен. Спазени са и административнопроизводствените правила. Служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл - при установена несъвместимост за заемането на държавна служба по смисъла на цитирания текст. Прекратяването в този случай е без предизвестие и предварително уведомяване на служителя за издаването на заповедта не е необходимо, тъй като такова не се изисква от закона, още повече, че служителят е наясно с фактите, които съставляват пречка за заеманото на държавна длъжност. Ето защо доводите на касатора за нарушение на административнопроизводствените правила не могат да бъдат споделени. Правилно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена в съответствие със закона, тъй като условията на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя са осъществени. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението, т. е. законът изисква несъвместимостта да съществува през цялото действие на служебното правоотношение между страните. С разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл е установена забрана да бъде назначавано за държавен служител лице, което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик. В случая правилно е преценено, че изброените по - горе елементи, включени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, чието кумулативно наличие е предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на уволнение, са осъществени. Жалбоподателят е назначен като държавен служител първоначално на длъжност "началник на отдел", в дирекция "Административно - правно, финансово и стопанско обслужване" през 2005 г., въпреки че към този момент е регистриран като едноличен търговец с фирма "Йови- Йови Нанов", гр. Пловдив (удостоверение по ф. дело № 2548/1992 г. на Пловдивския окръжен съд) - обстоятелство, обосноваващо начална несъвместимост със заемането на държавна служба. Качеството на жалбоподателя като едноличен търговец се запазва през целия период на действие на служебното правоотношение (с последващи заповеди жалбоподателят е преназначаван на различни длъжности в инспекцията). Към момента на прекратяване на служебното правоотношение - 22.12.2009 г. със заповед № 38/22.12.2009 г., предмет на обжалване, посочената несъвместимост продължава да съществува (доказателства за заличаване на едноличния търговец не са ангажирани). Заличаването на търговеца съгласно чл. 60а от Търговския закон подлежи на вписване, като правният ефект на заличаването следва да настъпи от вписването (арг. от чл. 8 от Закона за търговския регистър). В случая такова обстоятелство не е вписано по инициатива на служителя, а няма данни към датата на прекратяване на служебното правоотношение такова заличаване да е извършено служебно, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд приема, че предвидените в закона предпоставки са изпълнени, поради което за административния орган са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на служителя съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. Поради това като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Възражението, че след като жалбоподателят не извършва търговска дейност, като едноличен търговец, предпоставките за прекратяване на служебното му правоотношение не са осъществени, е неоснователно. Разпоредбата на 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл въвежда ограничения за заемане на държавна служба, като предвижда, че такава не могат да изпълняват лица, които са еднолични търговци, управители или изпълнителни членове на търговски дружества. Смисълът на разпоредбата е с посочените ограничения да гарантира добросъвестното изпълнение на служебните задължения и да предотврати конфликт, дори и потенциален, между държавния или друг интерес. С това се постига и целта на закона - действията на държавния служител да са насочени единствено към осъществяване на държавните интереси. Поради това следва да се приеме, че изискванията на цитирания текст са формални, т. е. регистрацията на лицето като едноличен търговец е достатъчна да обоснове несъвместимост със заеманата държавна служба, респ. да обоснове правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, ако несъвместимостта съществува както при възникване на правоотношението, така и към датата на неговото прекратяване. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Решението е постановено след разглеждане и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и на събраните доказателства, като са изложени подробни мотиви, обосноваващи заключението на съдебния състав. Доводът за нарушение на правото на защита на жалбоподателя настоящата инстанция прецени за неоснователен. Обстоятелството, че съдебното решение е постановено преди депозиране на писмената защита от пълномощника на страната, в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в съдебното заседание на 05.02.2010 г. жалбоподателят е представляван от адвокат, който е имал възможност да изложи доводите си в хода на делото по същество и освен това съображенията в писмената защита доразвиват основните доводи на жалбоподателя, направени с жалбата, т. е. не са направени нови възражения, които да не са съобразени от съдебния състав при вземане на оспореното решение. Касационният довод за необоснованост на атакувания съдебен акт също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд се обосновават от събраните по делото доказателства. При установяване на начална несъвместимост със заеманата държавна служба, която към момента на издаване на акта продължава да съществува, съдът стига до правилното заключение, че са налице условията за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на посоченото в административния акт основание. Съображенията на съда в тази насока са изградени върху верен и точен анализ на всички факти и обстоятелства по делото, включително на удостоверението за регистрация на служителя като търговец преди възникване на служебното правоотношение и липсата на данни за заличаване от търговския регистър към датата на постановяване на процесната заповед. Събраните доказателства налагат извода за изпълнение на елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, чието кумулативно осъществяване е предпоставка за законосъобразност на обжалвания административен акт. Това мотивира и крайният извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като административният акт не е постановен при пороци, обосноваващи отмяната му. Поради горното настоящата инстанция приема, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд,