Решение № 15670 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5364/2017 г.

Решение № 15670 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5364/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството e по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главен специалист при Кметство- гр. Глоджево срещу Решение № 8/6.03.2017 г., постановено по административно дело № 14/2017 г. на Административен съд- Русе (АС Русе). В касационната жалба са развити съображения, че решението е недопустимо и по същество неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че липсва компетентност на адм. орган, тъй като съгласно ЗМСМА и ЗГР единствено кмета на общината е компетентен орган по гражданското състояние. Смята, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като от съда е призован и конституиран служител от общинската администрация като страна в процеса, вместо да призове общината в лицето на кмета на общината. Намира, че е налице противоречие с материално правни разпоредби, тъй като Община Ветово е органът по смисъла на пар. 1, т. 1 от АПК. Моли да се постанови решение, с което да се обезсили или отмени изцяло решението на АС Русе, като недопустимо или неправилно.

Ответникът: Ф. Генджев, чрез адв. Р. Стефанова от АК- Русе оспорва касационната жалба, като подробни аргументи за това са развити в представения писмен отговор. Моли, да се потвърди изцяло решението, като валидно, допустимо и правилно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като смята, че първоинстанционното решение следва да остане в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното Решение № 8/6.03.2017 г., постановено по административно дело № 14/2017 г. на АС Русе се ОТМЕНЯ отказ на длъжностно лице- главен специалист в кметство гр. Глоджево, материализиран в писмо, изх. № 326/02.12.2016 г., да издаде удостоверение за наследници на И. Генджев. Наред с това е изпратена преписката на гл. специалист в кметство гр. Глоджево, за ново произнасяне, при изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

Според решаващият съд налице е незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение за наследници, материализиран в удостоверение, изх. № 326/02.12.2016 г. Намира, че при постановяването на процесния отказ административният орган не е изпълнил вменените му задължения, а именно да издаде акта, след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за казуса и обсъди обясненията и възраженията на страните.

Посочено е, че Община Ветово, инициирала производство по реда на чл. 542, ал. 2 от ГПК и е налице решение на Районен съд Русе, с което е признат за установен факта, че вследствие на възникнал пожар на 17.03.2005 г. в сградата на кметството на гр. Глоджево са унищожени регистрите на населението и регистрите на актовете за гражданско състояние. С това решение е било разпоредено на кметството, съвместно с община Ветово и при съдействие МРРБ, да се съставят наново всички регистри на населението.

Изложени са доводи, че фактът за унищожаване на регистрите, намиращи се в кметството при пожара през 2005 г. не го освобождава от задължението да извърши всички необходими действия за тяхното възстановяване по съответния ред.

С оглед изложеното адм. съд обосновава извод, че в резултат от непълното извършване на нормативно установени и необходими действия в административното производство, административният орган се е произнесъл, като е издал незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен, а преписката - върната на гл. специалист в кметство гр. Глоджево, за ново произнасяне при изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира решението за правилно, а подадената срещу него жалба за неоснователна.

1. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че липсва компетентност на адм. орган, тъй като съгласно ЗМСМА и Закона за гражданската регистрация (ЗГР) единствено кмета на общината е компетентен орган по гражданското състояние. Съгласно чл. 35 ЗГР кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.

Съобразно правната възможност предвидена в чл. 35, ал. 3 ЗГР на служителя А. Джиниева със Заповед № 1 от 3.01.2017 г. е възложено от Кмета на Община Ветово да изпълнява правомощията по ЗГР.

Длъжностното лице- издател на обжалвания индивидуален административен акт, е компетентен административен орган- чл. 2, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

1. Неоснователни са развитите съображения на касационния жалбоподател за нарушение на административнопроизводствените правила, предвид конституирането на страните в процеса. Със Заповед № 1 от 3.01.2017 г. на Кмета на Община Ветово е възложено на ст. специалист А. Джиниева да изпълнява правомощията по ЗГР. Същото длъжностно лице има качеството на административен орган по смисъла на &1, т. 1 АПК. Съдът, в съответствие с чл. 153, ал. 1 от АПК, правилно е конституирал като страни в съдебното производство оспорващият и органът, издател на административния акт.

1. Правилен е изводът на съда, че оспореният адм. акт е издаден в нарушение на административно производствените правила. Оспореният отказ е издаден с правно основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, съгласно която при липса на данни в съответния регистър за издаване на удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ.

С удостоверение за наследници на починало лице, се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 54 от ЗГР, отразен в регистрите на населението. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението. Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация.

Правилно решаващият съд приема, че сочените от молителя данни не следва да бъдат игнорирани и заедно с допълнително установените трябва да послужат за обосновани изводи и едва тогава да се издаде обоснован административен акт. Съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, представеното пред административния съд от жалбоподателя удостоверение (л. 4 от адм. преписка) за наследниците от 22.07.1992 г., представлява официален, свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Неговата доказателствена сила не е оборена и следва да бъде съобразена наред с другите данни от адм. преписка и информационните масиви.

Правилен е направеният от съда извод, че доколкото в случая е установено произнасяне на органа без да са изяснени всички факти, които са от значение за издаване на поисканото удостоверение, оспореният пред него административен акт следва да бъде отменен. В случая административният орган е извършил нарушение на административно производствените правила, като не се е съобразил с чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Принципът на служебното начало– чл. 9 от АПК изисква процесуална активност от страна на административния орган, като съобразно изискванията на чл. 36 от АПК доказателства се събират и служебно от него.

Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила.

При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение