Решение № 12 от 25.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1680/2008 г.

Решение № 12 от 25.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1680/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от "Р" О. - град Б. дол, област К., против въззивно решение от 15.7.2005 г. по гр. д. № 463/2005 г. по описа на К. окръжен съд, г.к. Обстоятелствата по делото са следните: "Р" О. - град Б. дол, област К., е предявило против О. Б. дол, област К., иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, за признаване на установено по отношение на ответника, че дружеството е собственик на масивен павилион за хляб и закуски, който се намира в град Б. дол, кв. Миньор, област К., на кооперативния пазар, с площ от около 100 кв. м и при граници: от две страни - кооперативен пазар, и улица. Твърди се, че павилионът е бил собственост на ОФ "Х" (по-късно преобразувана в "Р" ЕООД) още от 1975 г., когато е построен с негови средства. Твърди се също така, че приватизацията на дружеството павилионът е станал собственост на "Р" ООД. Навежда се довод, че павилионът е собственост на дружеството по давност, тъй като същото е упражнявало фактическа власт върху него постоянно, непрекъснато, спокойно и явно в продължение на повече от 5 години. С решение № 1079/27.01.2005 г. по гр. д. № 327/2003 г. Дупнишкият районен съд е отхвърлил иска като неоснователен. С решение от 15.7.2005 г. по гр. д. № 463/2005 г., по въззивна жалба от ищеца "Р." О. К. окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че ищецът претендира процесната вещ на две взаимно изключващи се правни основания - придобивна давност с начало на владение от 1977 г. и на основание чл. 17а ЗППДОбП, като част от капитала на преобразуваната ОФ "Х" в общинско дружество "Р" ЕО., чийто правоприемник ищецът твърди че е. Въззивната инстанция е приела, че е изключена възможността за придобиване по давност на павилиона от "Р" О., учредено на 18.9.2000 г., след изкупуването на 65% от капитала на общинското дружество "Р" ЕО., с приватизационната продажба от "Б" ООД. Прието е, че от 18.9.2000 г. до постъпването на исковата молба в Д. районен съд на 04.4.2003 г., не е изтекъл вино един от предвидените в ЗС давностни срокове. Съдът е стигнал до извод, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 82 ЗС, тъй като ищецът не е правоприемник на ОФ "Х", а за павилиона е съставен акт за общинска собственост на недвижим имот № 1012/08.7.1993 г., на основание чл. 6, ал. 2 ПЗР ЗМСМА и на основание чл. 56, във връзка с чл. 2, ал. 6 ЗОбС. От друга страна, съдът е стигнал и до извод, че ищецът не е доказал, че създаването на търговското дружество с общинско имущество "Р" ЕО., процес павилионът е бил внесен в капитала на дружеството, а ангажираните по спора доказателства не установяват такъв факт. Срещу въззивното решение К. окръжен съд е подадена касационна жалба от ищеца "Р" О. - Б. дол, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Твърди се, че неправилно е прието, че дружеството не е собственик на процесния павилион, тъй като липсват доказателства, установяващи правоприемство между ОФ "Х" и "Р" ООД. Излага се, че този извод е необоснован предвид представените по делото писмени доказателства - решение за преобразуване и решение за регистрация, от които е видно, че "Р" ЕО. е приела всички активи и пасиви на ОФ "Х", а преобразуването е извършено от компетентен орган - ОбС - Б. дол, в изпълнение на правомощията му по ТЗ и ЗППДОбП (отм.), поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 17а от последния. Прави се оплакване, че по силата на представените доказателства е безспорно, че се касае за павилион, включен в приватизационната сделка, поради което стойността му е формирала съответна част от покупната цена на дружеството, а вещта е заведена в баланса на ЕО. като дълготраен актив. Оспорват се и изводите на въззивната инстанция относно вида на вещта - движима или недвижима, и се застъпва тезата, че е налице движима вещ. Оспорва се и изводът относно акта за частна общинска собственост, както и направените уточнения към исковата молба, както и изводите относно твърдението за изтекла придобивна давност. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Ответникът по касация - О. Б. дол, област К., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на въззивната инстанция е правилно. Законосъобразно и обосновано К. окръжен съд е стигнал до извод, че ищецът не е доказал хипотезата на чл. 82 ЗС, предвид недоказване на факта на правоприемство между ОФ "Х" и "Р" ЕООД. Този извод съответства с ангажираните по спора доказателства, от които не се установява в патримониума на дружеството да е преминал процесния павилион. Поради това правилен е и извода на съда, че ищецът не е доказал и придобиване на вещта по давност, доводът за приложение на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), както и хипотезата на чл. 2, ал. 4 ЗОбС. Неоснователни са всички наведени в касационната жалба доводи, както тези във връзка с визираните по-горе разпоредби, така и онези свързани с вида на вещта. Установяването на фактите и обстоятелства по един съдебен спор е изцяло в тежест на ищеца, нещо което последният не е сторил в двете предходни инстанции, поради което искът е останал недоказан по своето основание. Ето защо касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.