Решение № 5225 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 286/2020 г.

Решение № 5225 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 286/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез пълномощника му юрк. В. Табакова срещу решение № 7301/26.11.2019 г., постановено по адм. дело № 10575/2019 г. от Административен съд София - град, с което е отменена заповед на касатора с № 8121 К-11193/12.07.2019 г. /грешно съдът е посочил дата 02.07.2019 г. /, с която на инспектор В. С. от СДВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на обжалвания акт и решаване на спора по същество, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се разноски. Ответникът по касация – В. С., чрез пълномощника си адв. Г. Славков оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски, за които прилага списък по реда на чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 8121 К-11193/12.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която на полицейски инспектор III степен в група "Контролно-методическа дейност и превенция" /КМДП/ на 01 сектор "Организация на охранителната дейност" към отдел "Охранителна полиция" при СДВР В. С., на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2, алт. 4 ЗМВР - "неизпълнение на заповедите... на... преките ръководители – т. I. 5, т. I. 6 и т. I. 13 от заповед № 4332 з-840/27.10.2017 г. на директора на СДВР относно "Определяне ред за предоставяне на собствениците за ползване на табели с регистрационен номер с четири еднакви цифри в поредния номер, комбинация от цифри или надпис по тяхно желание", във вр. с чл. 24, ал. 4 и ал. 9 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., във вр. чл. 26, т. 4 от Тарифа № 4, чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, алт. 2 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства съдът е приел за установено, че жалбоподателят е заемал длъжността полицейски инспектор III степен в група "Контролно-методическа дейност и превенция" /КМДП/ на 01 сектор "Организация на охранителната дейност" към отдел "Охранителна полиция" при СДВР, съгласно длъжностна характеристика рег. № 513 р-43327/16.06.2017 година. На 12.09.2018 г., заедно с П. П. – негов приятел, е посетил сградата на отдел "Пътна полиция" – СДВР, находяща се в гр. София, с цел съдействие на последния при пререгистрация на автомобил на името на търговско дружество, без да е упълномощено лице или собственик на автомобила. На място е осъществил действия във връзка с регистрация на л. а. "Мерцедес", модел "С 63 АМС", като: - е подал документи за отпечатване на заявление № 184134182888 за промяна на собственост на автомобила; - извършил е плащане на каса; - регистрация на посочения автомобил с рег. номер [рег. номер МПС], без този номер да е бил зачислен за работа, като при тези си действия не е спазил реда, определен с т. I. 5, т. I. 6 и т. I. 13 от заповед № 4332 з-840/27.10.2017 г. на директора на СДВР относно "Определяне ред за предоставяне на собствениците за ползване на табели с регистрационен номер с четири еднакви цифри в поредния номер, комбинация от цифри или надпис по тяхно желание", във вр. с чл. 24, ал. 4 и ал. 9 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., във вр. чл. 26, т. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси. Установено е също, че в досието за регистрация на посочения автомобил липсва заявление за предоставяне на регистрационен номер по избор, както и данни да е заплатена дължимата такса за това от 300 лева. Регистрацията на посочения автомобил е извършена успешно със съдействието на А. И. на длъжност системен оператор във втора група "Регистрация и отчет на превозни средства", В. С. - системен оператор във втора група РОПС към 4 сектор ППС – ОПП при СДВР и И. Г. – домакин във втора РОПС към 4 сектор ППС- ОПП при СДВР, на които се представил като "колега" от СДВР. Административният орган е квалифицирал деянието като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2, алт. 4 ЗМВР – неизпълнение на заповеди на преките ръководители – т. I. 5, т. I. 6 и т. I. 13 от заповед № 4332 з-840/27.10.2017 г. на директора на СДВР, провел е процедура по установяване на дисциплинарното нарушение и след като обсъдил събраните доказателства, направените от лицето възражения и приложената кадрова справка е направил извод за наличие на такова, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение", каквото е наложено с оспорената заповед. Въз основа на установените факти и анализа на събраните доказателства съдът е направил извод, че процесната заповед е валидна, като изхождаща от компетентен, по смисъла на чл. 204, т. 1 ЗМВР, орган; при спазване на административнопроизводствените правила; в предписаната от закона форма, доколкото съдържа мотиви, представляващи фактическите обстоятелства и следващ се от тях диспозитив, съответства и на специалните изисквания на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, но в нея са изложени неустановени и вътрешно противоречиви факти, при неправилно приложение на материалния закон. Според решаващия съд нарушението, вменено на г-н С. се явява недоказано, тъй като не са доказани обективни елементи от състава на дисциплинарното нарушение, а така също и субективния елемент при извършването му. Административният орган не се е справил с доказателствената тежест и не е установил факта, че посещението на жалбоподателя в отдел "Пътна полиция" е станало в служебното му качество; че същият е злоупотребил със служебното си положение при реализацията на процесната регистрация, която в случая се дължи на последователните действия на три служителки от отдела, а не на неговото лично участие; самото му представяне като колега от СДВР по никакъв начин не води до извод за наличие на упражняване на контролни функции по отношение на работата на служителките, нито пък такива са заявявани. Направените изводи съдът е подкрепил с разпечатките от телефонните му разговори и показанията на служителките И., С. и Г., които са били длъжни да укажат задължението за внасяне на такса от 300 лв. за избор на регистрационен номер, но не са го направили. Допуснатите пропуски на служителите съдът тълкува като "... добра воля и колегиалност... ". Досежно длъжностната характеристика на служителя съдът е приел, че същият има контролни функции само по отношение на конкретни длъжности в Отдел "Пътна полиция", "Охранителна полиция", т. е. към униформени служители, но не и към тези в отдел "Регистрация и отчет на превозни средства", в които са зачислени И., С. и Г. Не на последно място съдът е посочил, че дори да се приеме наличие на елементите от фактическия състав на нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2, алт. 4 ЗМВР, в частност – неизпълнение на заповеди на преките ръководители, то деянието отново е несъставомерно, тъй като няма доказателства заповед № 4332 з-840/27.10.2017 г. на директора на СДВР да е била надлежно връчена на С. в качеството му на длъжностно лице, поради което не могат да му бъдат вменени служебни задължения, неизпълнението на които да бъде квалифицирано по посочения от органа текст. Обявяването на посочената заповед на таблото в сградата на отдел "Пътна полиция" при СДВР не замества връчването й, при положение, че административният орган е вменил с нея задължения и на жалбоподателя, в качеството му на инспектор в група КМДП - СДВР. На последно място съдът е счел, че неправилно е определено и наложеното наказание, като същото е най-тежкото, предвидено в закона. При данните от кадровата справка за лицето се установява, че лицето има 12 броя награди и 2 броя леки наказания, което не оправдава изведеният от органа извод. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. При правилно установена фактическа обстановка и събрани в необходимия обем доказателства съдът е направил необосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, които не се споделят от настоящата инстанция. Обосновано съдът е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентният по смисъла на чл. 204, ал. 1 ЗМВР административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Настоящият състав намира, че актът има изискуемата от закона форма и съдържанието по чл. 210, ал. 1 ЗМВР – посочени са извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Необосновано и в разрез със събраните доказателства от първата инстанция са изводите за материална незаконосъобразност на акта, предмет на съдебен контрол, тъй като не е доказано, че държавният служител от МВР е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2, алт. 4 ЗМВР - "неизпълнение на заповедите... на... преките ръководители – т. I. 5, т. I. 6 и т. I. 13 от заповед № 4332 з-840/27.10.2017 г. на директора на СДВР относно "Определяне ред за предоставяне на собствениците за ползване на табели с регистрационен номер с четири еднакви цифри в поредния номер, комбинация от цифри или надпис по тяхно желание", във вр. с чл. 24, ал. 4 и ал. 9 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., във вр. чл. 26, т. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси, с които действия от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, алт. 2 ЗМВР – използване на служебно положение... за облага на трети лица, изразяваща се в незаплащане на дължимата такса от 300 лв. за получаване на конкретен, желан регистрационен номер, без да е избиран от утвърдения списък за деня. В. С. е държавен служител в системата на МВР с контролни функции, като длъжността, която е заемал към 2018 г., изисква да извършва разпореден и негласен контрол на всички служители от отдел "Охранителна полиция", отдел "Пътна полиция, Районните управления и самостоятелни поделения на СДВР, които изпълняват функции по контрол на пътното движение, контрол за недопускане на незаконосъобразни действия и неетично отношение към гражданите. Изисква още да познава... разпоредбите на ЗЗКИ, ППЗЗКИ, ЗДСл, ЗЗЛД, ЗМВР, ПУДМВР, ЗДвП, както и други документи, касаещи служебните правоотношения на служителите в МВР; да познава нормативните документи по направление на дейност, регламентиращи реда за регистриране, отчет, спиране и пускане в движение на МПС; да спазва изискването за равенство на гражданите пред закона и др, съгласно специфичната длъжностна характеристика на длъжността "полицейски инспектор" VI-III степен в група КМДП на 01 сектор "Организация на охранителната дейност" към отдел "Охранителна полиция" при СДВР /л. 248 и сл. от адм. преписка/. Като служител с контролните функции, посочени по-горе, той е бил включен в утвърдения от зам. директора на СДВР План относно осъществяване на контрол на силите от ООП при СДВР, осъществяващи действия по пътен контрол и административно обслужване на граждани, чиято цел /т. 2 е контрол върху дейността по регистрация на ППС и административно обслужване на гражданите, включващ... и регистрация на превозни средства, а една от задачите му като служител е да обърне внимание върху /р. II/... "заповед № 4332 з-840/27.10.2017 г. на директора на СДВР за определяне ред за предоставяне на собствениците за ползване на табели с регистрационен номер с четири еднакви цифри в поредния номер, комбинация от цифри или надпис по тяхно желание и разпоредителни писма на ГДНП и МВР за дейността по административно обслужване на граждани от 03 сектор АО към ОПП – СДВР в периода от 01. 07. до 30.09.2018 г. /л. 306 от адм. преписка/. При така вменените на С. задължения изводите на административния орган, че действията му на 12.09.2018 г. в отдел "Пътна полиция", във връзка с регистрация на лек автомобил собственост на трето лице, са извършени в нарушение на заповед № 4332 з-840/27.10.2017 г. на директора на СДВР, която по силата на плана, в който е бил включен в служебното си качество, е бил длъжен да познава, са обосновани. Дали в конкретния ден се е явил в ПП в лично, а не служебно качество, дали служителките, извършващи съответните действия по регистрацията на МПС са го познавали като контролен орган или като колега е правно илеревантно за извършеното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2, алт. 4 ЗМВР - "неизпълнение на заповедите... на... преките ръководители, какъвто за него е издателят на заповед № 4332 з-840/27.10.2017 г., тъй като в периода от 01.07. до 30.09.2018 г. е имал правомощия да осъществява контрол върху дейността по регистрация на ППС..., включващ... и регистрация на превозни средства. Именно във връзка с изпълнението на тези си функции е бил длъжен да обърне внимание върху заповед № 4332 з-840/27.10.2017 г. на директора на СДВР, като в нарушение на разпоредения със заповедта ред са всички негови действия. Необосновано също така съдът от първата инстанция е приел, че от обективна и субективна страна не е налице злоупотреба със служебно положение. От анализа на събраните доказателства се установява по безспорен начин, че В. С. лично е извършвал всички действия по регистрацията на процесното МПС, без участието на надлежно упълномощеното от собственика лице – св. П. П. /л. 211/, по който факт не е налице спор, а и са събрани достатъчно доказателства, вкл. експертна справка на видеозаписи /л. 282 и сл. от адм. преписка/; представил се е за "колега" на служителката А. И. /л. 209/, св. В. С. в показанията си го назовава "колегата В. С. от група КМД", който е влязъл с документи при тях и е заявил "... че иска да пуснем ДКН [рег. номер МПС]"; позвънил е от своя телефон на И. Г., която е зачислила процесния рег. номер /л. 208, л. 210/. Доказано е също, че изискуемата такса от 300 лв. не е била заплатена. Следователно, изводите на административния орган, че държавният служител от МВР се е възползвал от служебното си положение по отношение на длъжностните лица, отговарящи за така извършената регистрация на автомобила, а именно – служителки при отдел "Пътна полиция" във 02 група "Регистрация и отчет на превозни средства" към 04 сектор "ППС", е обоснован. От субективна страна е налице умисъл. Като служител в системата на МВР С. е действал с ясното съзнание, че няма пълномощия за конкретната регистрация, че МПС не е негова собственост, че нарушава реда за регистрация на МПС с номер по избор, че е получил съдействието на други служители именно в качеството му на "колега". Ето защо в случая не става въпрос просто за нарушение на процедурата при регистрацията на автомобил, както е приел решаващият съд, а за злоупотреба със служебно положение, какъвто е извода на административния орган. Изложеното води до извода, че оспорваният административен акт има изискуемото от чл. 210, ал. 1 ЗМВР съдържание и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Заповедта е материално законосъобразна. При съвкупната преценка на доказателствата от административната преписка настоящата инстанция приема за доказани извършените дисциплинарни нарушения, които осъществяват фактическия състав по чл. 194, ал. 2, т. 1, алт. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, алт. 2 ЗМВР. След като дисциплинарно наказаното лице е извършило вменените му нарушения санкционирането му с дисциплинарно наказание "уволнение" е задължително, като при налагането му, органът по чл. 204, т. 1 от ЗМВР се произнася в условията на обвързана компетентност. В случая в хода на дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващият орган е извършил всички необходими процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, както го задължава чл. 207, ал. 3 ЗМВР. В хода на дисциплинарното производство е извършена проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт на релевантните факти и обстоятелства, като в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е направил преценка на всички събрани доказателства. При наличието на посочените от касатора пороци на съдебния акт, същият следва да бъде отменен и вместо него – постановен друг, с който да се отхвърли жалбата на В. С. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява основателна и ответникът по касация следва да заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение