Решение № 4803 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8554/2010 г.

Решение № 4803 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8554/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Свилоцел" ЕАД - гр. Свищов, представлявано от Йордан Атанасов Гайдаров - изпълнителен директор, чрез процесуалния му представител - адвокат Николай Георгиев Бадев, против решение № 236 от 25.05.2010 г., постановено по административно дело № 209 от 2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 5 от 22.02.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, и потвърденото с него разпореждане № 114 от 02.02.2010 г. на началника на отдел "КПК" за внасяне на сумата от 2106,08 лв., от които 1983,16 лв. главница и 122,92 лв. лихви по ревизионен акт за начет № 114 от 02.02.2010 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Велико Търново, чрез упълномощения юрисконсулт Николина Денева Маринова, с писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на Великотърновския административен съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Велико Търново по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от "Свилоцел" ЕАД - гр. Свищов решение № 5 от 22.02.2010 г. на директора на ТП на НОИ - В. Търново, с което е потвърдено разпореждане № 114 от 02.02.2010 г. на началника на отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при РУСО - гр. Велико Търново, за внасяне на сумата от 2106,08 лв., от които 1983,16 лв. главница и 122,92 лв. лихви по ревизионен акт за начет № 114 от 02.02.2010 г. за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, като неправилно е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност на Иван Стоянов Ганев по болнични листи за периода 29.07.2009 г. до 17.09.2009 г.. Административните органи са приели, че лицето е нарушило режима, определен от здравните органи. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че след като жалбоподателят е декларирал по реда на чл. 5 от КСО осигурителен стаж за периода от време, съответстващ на пълен работен месец, вкл. и дните по болничния лист, и Ганев е получил възнаграждения по договора за управление и контрол, то безспорно е бил нарушен режимът, предписан му от здравните органи с болничния лист, тъй като, макар да не е изпълнявал трудовите си задължения по трудовия договор със "Свилоцел" ЕАД, очевидно е изпълнявал тези по договора за управление и контрол при същия осигурител - "Свилоцел" ЕАД, по силата на което се дължат вноски за тях и съответно времето му се признава за осигурителен стаж. Решението - предмет на касационно обжалване, е правилно. Съдът по същество правилно е обсъдил и основал съдебния акт на относимите доказателства, удостоверяващи фактите от значение за законосъобразността на оспорвания административен акт. Административното производство е започнало по повод представените в ТП на НОИ - Велико Търново, болнични листове № 0950029, серия А-2008 от 29.07.2009 г. и № 2170075, серия А-2008 от 03.09.2009 г. за отпускане и изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на Иван Стоянов Ганев за периода от 29.07 до 18.08.2009 г. - болничен 1 ден и домашен 19 дни, и по втория за периода 18.08-17.09.2009 г. с режим на лечение домашен 30 дни. За периода на двата болнични листа 29.07-17.09.2009 г. на Иван Стоянов Ганев са изчислени и изплатени суми за парично обезщетение по болест в размер на 1983,16 лева. В хода на производството по отпускане на обезщетението, след проверка на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в персоналния регистър на НОИ, административният орган е установил, че Иван Стоянов Ганев осъществява дейност по две правоотношения, за всяко от които има качеството на задължително осигурен, а именно: работи по трудов договор като търговски директор в "Свилоцел" ЕАД и осъществява дейност по управление и контрол, като участва в състава на Съвета на директорите на "Свилоцел" ЕАД. Констатирано е, че издадените болнични са предоставени от Ганев на осигурителя и съответно същият период от време, в който е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност поради общо заболяване от 29.07 до 17.09.2009 г. в "Свилоцел" ЕАД, е деклариран и посочен от осигурителя "Свилоцел" ЕАД - т. е. възложителя по втория му договор за период, през който Иван Стоянов Ганев е осъществявал възложената му дейност по управление и контрол, и съответно - като период на осигурителен стаж по това правоотношение. С оглед горното ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите е приел, че са причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи - основанието, на което е съставен ревизионният акт за начет, като неправилно е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност на лицето Иван Стоянов Ганев по болнични листове за периода от 29.07 до 17.09.2009 г. по вина на осигурителя. В хода на ревизионното производство е установено, че Иван Ганев е бил страна по две самостоятелни осигурителни правоотношения с един и същ осигурител, поради което е издаден само по един болничен лист. От подадената справка по чл. 5, ал. 4 от КСО е видно, че осигуреното лице е осъществявало възложената му дейност по договор за управление през целия период на временна неработоспособност. От представените сметки за изплатени суми и платежни нареждания за възнагражденията му по договора за управление за месеците юли и август 2009 г. се установява, че въпреки нетрудоспособността си Ганев е получавал пълното си възнаграждение като чл. на СД при отработени всички работни дни за съответните месеци, включително и дните по болничните листове. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. По делото не е спорно, че към момента на издаване на процесните два болнични листа Иван Стоянов Ганев е осъществявал дейност по две правоотношения - по трудов договор като търговски директор в "Свилоцел" ЕАД - Свищов, и дейност по управление и контрол, като участва в състава на Съвета на директорите на същото дружество, за всяко от които има качеството на задължително осигурен. В същия период от време, в който е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност поради общо заболяване, в справката по чл. 5, ал. 4 от КСО е деклариран и посочен от осигурителя жалбоподател по втория му договор период, през който лицето е осъществявало възложената му дейност по управление и контрол, и съответно период на осигурителен стаж по това правоотношение, т. е. въпреки неработоспособността си лицето е получило пълното си възнаграждение като чл. на СД при отработени всички работни дни за съответните месеци, включително и дните по болничните листове. Това е достатъчно основание, за да се приеме, че е нарушен режимът на лечение, предписан на Ганев от здравните органи, тъй като дори и да не е изпълнявал управленските си задължения присъствено, то очевидно по някакъв начин те са изпълнявани, защото обратното би означавало, че е получавал възнаграждение за процесния период от време без правно основание. А щом това е така и са били изпълнени в пълен обем задълженията на Ганев като чл. на съвета на директорите, следователно справката по чл. 5, ал. 4 от КСО от втория осигурител правилно е била подадена и законосъобразно са внесени дължимите осигурителни вноски. Първоинстанционният съд е извел съответен на установените факти по делото извод за наличие на основанието по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, приложено от органа по повод процесните правоотношения. В случая законосъобразно е постановено връщане в бюджета на ДОО на недължимо платеното обезщетение по издадените болнични листове ведно с предвидената по закон лихва. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО в приложимата му за случая редакция осигурените лица за всички социални осигурителни рискове, за всички социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички социални рискове без безработица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко шест месеца осигурителен стаж. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение или трудовия доход по правоотношенията за трудова дейност - основание за осигуряване, а получаването на възнаграждение (респ. доход) по правоотношение, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, е несъвместимо с едновременното получаване на парично обезщетение по този риск, независимо дали осигуряването произтича от едно или повече правоотношения. В случая актовете на осигурителните органи са законосъобразни, предвид правоизключващата норма на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО - обезщетение за временна нетрудоспособност не се изплаща на осигурените лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението, а е доказано по делото, че за същия период като чл. на съвета на директорите Иван Ганев е получил пълното си възнаграждение. Нарушен е и чл. 16 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, тъй като при изчисляване на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се взема предвид доходът на лицето, формиран от всички договори, т. е. доходът се формира и от двата сключени договора - основание за самостоятелно осигуряване по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Това изискване кореспондира и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НМЕР (понастоящем отменена, но в сила към релевантния за казуса период), съгласно която по искане на осигурените лица, които работят при повече от един работодател, се издава повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от тях, като съгласно чл. 9, ал. 2 от НМЕР (отм.) осигуреният е длъжен да го представи или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му. Установява се и нарушение на разпоредбата на чл. 38 от Закона за здравното осигуряване, която вменява задължение на осигурените лица да изпълняват стриктно предписанията на медицинските органи. За целия период на временната нетрудоспособност на Ганев е начислено и изплатено възнаграждение по договора за управление със "Свилоцел" ЕАД, на дружеството не е представен болничният лист и не е подавана коригираща декларация обр. № 1 за отразяване на дните във временна нетрудоспособност и дохода за изчисляване на паричното обезщетение. Няма данни осигуреното лице да е ползвало и някакъв друг разрешен му отпуск при втория осигурител за дните на неработоспособността, за да е налице условие да се формира извод, че макар и в противоречие с нормите на ЗЗО и НМЕР (отм.), не е било допуснато нарушение, тъй като неработоспособното лице е спазило предписания му режим на лечение. От изложеното следва, че е нарушен режимът на лечение, предписан от здравните органи в болничния лист, и лицето е получило възнаграждение за периода на удостоверената неработоспособност, което съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осуетява правото му на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение (респ. приравнените на него други възнаграждения, свързани с полагането на труд на друго основание), заместващо това възнаграждение. Касаторът твърди, че "Свилоцел" ЕАД не е имуществено отговорен за описаната в ревизионния акт щета, че не са били налице неправилно извършени осигурителни разходи и че ако е имало допусната грешка, тя е допусната от НОИ, а не е била предизвикана от действия на осигурителя. Така представените доводи и оплаквания в касационната жалба са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение. Изложените в тази насока мотиви са обосновани и законосъобразни и се споделят напълно от касационната инстанция. Относно възраженията на касатора, че болничните листове не били оспорени и отменени от административния орган, решаващият състав подробно и правилно е аргументирал извода си, че при издаването им не са нарушени изискванията и редът за тяхното издаване, поради което няма основание за обжалването им по реда на чл. 112 от Закона за здравето. Нарушаването на режима или получаването на възнаграждение по друго правоотношение за периода на болничния не попада сред основанията, при наличието на които може да се развие производство по реда на чл. 112 и следващите от ЗЗ. Поведението на осигурителя е довело до причиняване на щета за ДОО като вредоносен резултат. Както правилно е приел първоинстанционният съд, съгласно чл. 23 от НИИПОПДОО административният орган е длъжен да направи плащането в 15-дневен срок от представяне на документите. В случая болничен лист № 0950029, серия А-2008 г. за периода 29.07-18.08.2009 г. е депозиран на 31.08.2009 г., когато не е имало подаден персонален регистър за месец август и е платен на 07.09.2009 г., преди подаване на регистъра за август - 03.10.2009 г.. Поради това органите на НОИ не са можели да знаят дали Ганев ще получи възнаграждение за периода на временна неработоспособност като чл. на съвета на директорите. От сметките за изплатени суми, констативния протокол, болничните листове се доказва неправомерно получаване на обезщетението по вина на осигурителя, който подава данните в персоналния регистър и попълва обратната страна на болничните листи и като единствен осигурител на лицето Ганев е знаел, че той е във временна неработоспособност, но въпреки това е допуснал изплащането на възнаграждение. Аналогичен е случаят с втория болничен лист № 2170075 от 03.09.2009 г. за отпуск от 18.08 до 17.09.2009 г.. Неоснователни са оплакванията, че съдът не е изследвал конкретните дни на нарушението с оглед приетото от административния орган и от съда, че дори осигуреното лице да е участвал в съвета на директорите един път на три месеца, както е по устава на дружеството, не следвало да се твърди, че е нарушавал всеки ден от месеца болничния режим. Както правилно е приел първоинстанционният съд, от представените сметки за изплатени суми и платежни нареждания за възнагражденията му по договора за управление за месеците юли, август и септември 2009 г., е установено, че въпреки нетрудоспособността си Ганев е получавал пълното си възнаграждение като чл. на съвета на директорите при отработени всички работни дни за съответните месеци, включително дните по болничните листове. В този смисъл е и новата ал. 3 на чл. 46 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), според която парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. След като трудовото възнаграждение по втория трудов договор е получено от лицето през целия болничен период, без значение остава обстоятелството дали същият е присъствал на заседанията на СД и е изпълнявал задълженията си по него. Така или иначе щетата за ДОО е налице и връщането й е необратимо. "Свилоцел" ЕАД като единствен осигурител и по двете правоотношения е знаел, че осигуреното лице е във временна неработоспособност, за удостоверяването на която е издаден болничен лист, и въпреки това е изплатил възнаграждение за същия период по другото правоотношение и е допуснал изплащането на парично обезщетение по процесните болнични листове, като те са попълнени с дни за плащане от НОИ. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи, че е незаконосъобразен изводът на съда относно заповедта за възлагане на ревизията. Според касатора съдът неправилно е приел, че заповед № 8 от 12.01.2010 г. е издадена от Иванка Илиева. Както правилно е отбелязал административният съд, със заповед № 3-32 от 24.04.2009 г. подписалата заповедта за извършване на ревизията Иванка Илиева Иванова - началник на отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при РУСО - Велико Търново, е била упълномощена от директора на ТП на НОИ специално за това, поради което същата е издадена в кръга на материалната й компетентност. От изложеното се налага изводът, че осигуреното лице безспорно е нарушило предписания режим на лечение, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО е императивна и предвижда да не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на осигурените лица, когато нарушават режима, определен от здравните органи, за дните на нарушението. А ако сумите са получени, те следва да бъдат възстановени, тъй като осигурителните разходи неправилно са извършени и е причинена щета на ДОО. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,