Решение № 4237 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15306/2010 г.

Решение № 4237 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15306/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Областния управител на област Стара Загора срещу решение № 302 от 19.10.2010 г. по адм. д. № 140/2010 г. на Старозагорския административен съд с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Общински съвет гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение (с допусната по реда на чл. 175 от АПК поправка на очевидна фактическа грешка), в производство по чл. 185 и сл. от АПК във връзка с чл. 45, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, е отхвърлено оспорването, обективирано в Заповед № РД-09-326/14.04.2010 г. на Областния управител на област Стара Загора, на разпоредбите на § § 1, 2, 3 и 4 от Наредбата за изменение на наредбата за условията и реда за финансово подпомагане на проекти на неправителствени организации и сдружения на гражданите, приети с Решение № 770/25.03.2010 г. по протокол № 37 от проведеното на 25.03.2010 г. заседание на Общински съвет гр. Стара Загора, като неоснователно. При наличие на относимите доказателства, които съдът е анализирал подробно и задълбочено, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оспорените разпоредби са приети от компетентен орган при упражняване на правомощие по чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА. Като структура, форма и обозначение на съдържанието, оспореният акт отговаря на изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане. Производството е образувано по предложение на Кмета на общината, което е обосновано със създаване на по-благоприятни условия за развитие на малките населени места и насърчаване на инициативността на кметствата относно създаване на по - добри условия на допълнително финансиране от Община Стара Загора. Проектът е съгласуван със съответните постоянни комисии. Приет е с мнозинство от 40 общински съветници на заседание на Общинския съвет при необходимия съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА кворум. Съществени нарушения на административнопроизводствените правила не са допуснати. Не са установени и твърдяните от жалбоподателя, включително и в настоящето производство, нарушения на императивни прави норми на нормативни актове от по-висока степен - ЗНА и Закона за общинските бюджети (ЗОБ). В тази насока съдът е изложил обосновани съображения за съответствието им с разпоредбите на чл. 8 от ЗНА, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, даващи правомощия на общинския съвет да приема правилници и наредби, уреждащи обществени отношения с местно значение. Не е налице и твърдяното несъответствие с чл. 11 и чл. 19, ал. 2 от ЗОБ. Цитираните норми на ЗОБ регламентират начина на изготвяне на бюджета на общината и неговото изпълнение, но нямат пряко отношение към разглежданите промени на наредбата. Последните касаят възможността кметствата да участват на конкурентен принцип по проекти, заедно с неправителствени организации и граждански сдружения, като при тяхното спечелване ще получат допълнително финансиране. С оглед на това, неоснователно се твърди, че в резултат на приетите изменения, някои от кметствата ще бъдат приравнени с неправителствени организации и сдружения, при което ще се ограничат предвидените в закона начини на финансирането им. При вземането на решението не е допуснато противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По отношение на решението не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,