Решение № 5017 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 978/2015 г.

Решение № 5017 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 978/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. К., чрез старши юрисконсулт К. И., против решение № 195/01.12.2014 г. по адм. д. № 179/2014 г. по описа на Административен съд - С.. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че Уведомителното писмо не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Твърди, че такива се съдържат и в акта, и в съпътстващите го документи. Изложени са подробни мотиви относно дължимата за изплащане сума. Моли да бъде отменено решението и бъде отхвърлена жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по жалбата. Ответникът по жалбата - Д. С. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото моли да се остави касационната жалба без уважение. Твърди, че законосъобразно съдът е приел Уведомителното писмо за немотивирано. Липсва обосновка защо в Уведомителното писмо административният орган е посочил, че първоначалното състояние на стопанството е от 2.71ИЕ, а не както е изчислено при сключване на договора - 2.02ИЕ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е установил нарушение на изискването за фактически мотиви в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, неспазването на което винаги налага отмяна на акта и връщането му на административния орган. Нарушението е съществено, засяга правото на защита на земеделския производител и не може да бъде преодоляно или санирано в хода на съдебното производство. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Д. С. Д. Уведомително писмо за одобрение № 1706/112 с изх. № 01-093-6500/366 от 30.07.2014 г., издадено от директора на Областна дирекция - ОРРА К. към Д. фонд Земеделие и е върнал преписката на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие"- гр. К. за ново произнасяне, съобразно указанията дадените в мотивите на решението в определен едномесечен срок. В мотивите си съдът е приел, че оспореното уведомително писмо представлява индивидуален административен акт и същият е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие", изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си на директорите на областните дирекции на Д. фонд "Земеделие", като по делото е приложена заповед № 03-РД/1869 от 19.12.2012 г. Актът е издаден в изискуемата се за това писмена форма, но в него не са изложени фактическите основания, които са мотивирали административния орган да приеме, че първоначалното състояние на стопанството на жалбоподателя е от 2.71 икономически единици и нарастването е под 4 ИЕ, а именно 3.37 и размерът на финансовата помощ следва да бъде редуциран до 16455.25 лв. Съдът е приел, че поради липсата на мотиви в посочения смисъл, съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Като краен резултат решението е правилно, но касационната инстанция не споделя всички изложени в него мотиви и съображения. От фактическа страна по делото е установено, че със Заявление за подпомагане по мярка 112- създаване на стопанства на млади фермери № 21/112/0076 от 06.06.2008 г. Д. Д. е поискал да му бъде отпусната финансова помощ. С Договор № 21/112/00706 на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/ ДФ "Земеделие" предоставя на земеделския стопанин безвъзмездна финансова помощ в размер на 44004 лева за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и целите, заложени в бизнес плана за период от 5 години. Помощта се изплаща на два етапа: първо плащане в размер на 24446 лева и второ плащане в размер на 19558 лева при нарастване на икономическия размер на стопанството с 4 икономически единици. Към момента на подаване на заявлението за подпомагане по мярка 112 - създаване стопанства на млади фермери земеделското стопанство на жалбоподателя се е състояло от 83 бр. овце майки и 2 бр. коча и в бизнес плана за развитие на стопанството икономическият размер на стопанството е 2.02 ИЕ. В заключението на назначената по делото техническа експертиза вещото лице е посочило, че при подаване на заявлението за подпомагане стопанството на жалбоподателя е в размер на 2.02 икономически единици, както и че към момента на извършената проверка през 2013 г. жалбоподателя е увеличил размера на стопанството си с 4.05 икономически единици. Съгласно сключения договор за финансово подпомагане, жалбоподателят следва да получи сума в размер на 19558 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с 4 икономически единици. При тази фактическа обстановка, обосновани са изводите на съда за липсата на мотиви в оспореното Уведомително писмо относно промяната и преизчисляването на икономическия размер на стопанството на Данчев, определени към датата на подаване на заявлението и сключване на договора за подпомагане. Това преизчисляване е извършено след проверка на място, разпоредена със заповед № 257654/28.11.2013 г. на главен експерт в РА Д. К.. В Контролния лист от проверката е вписано като начален размер на стопанството 2.71 ИЕ. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., след подаване на заявката за второ плащане, административният орган може да възложи проверки на представените документи и заявените данни и обстоятелства, свързани със заявката за плащане. В случая става дума за данни и обстоятелства, настъпили след сключване на договора и в резултат на дейността по изпълнение на този договор от земеделския стопанин. Правилно съдът е констатирал, че в мотивите на Уведомителното писмо не се посочва на какво основание е извършено преизчисляване на икономическия размер на стопанството на младия фермер към момента на заявката за второ плащане. Икономическият размер на стопанството е обективна величина, изчислявана по реда на § 1, т. 3 - т. 6 от ДР на Наредба № 9/03.04.2008 г. След като към датата на сключване на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, тази величина е изчислена от административния орган на базата на размера на земеделското стопанство към този момент, не става ясно как впоследствие тази първоначална икономическа величина е била променена. Касационната инстанция не споделя изводите на административния съд, че обжалваното Уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Изменението на разпоредбата на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП е въведено с ДВ, бр. 12 от 2015 г. и едва след изменението е предвидена възможността изпълнителният директор да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия, както и на произтичащите от правото на Европейския съюз или от националното законодателство правомощия за вземане на решения, сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Предвиденото през 2012 г. изменение в Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" в този смисъл не може да запълни липсата на законово уредено правомощие, от което следва че актът е издаден от некомпетентен орган. Този извод на касационната инстанция не променя крайния изход на спора, с оглед на това че обжалваният административен акт е отменен и върнат на административния орган за ново произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,