Решение № 812 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12656/2012 г.

Решение № 812 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12656/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Йорданка Спасова Янкулова от гр. Перущица, чрез процесуален представител адвокат Мила Стоянова против решение № 1636/12.07.2012 г. на административен съд Пловдив, II отделение, ХII състав по адм. дело № 2276/2011 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 305/22.07.2011 г. на директора на РУ "СО" Пловдив с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 4708254811 от 20.05.2011 г. и разпореждане № 4708254811/17.06.2011 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при РУ "СО" Пловдив. Поддържат се доводи за нищожност и неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане или решаване на спора по същество. Доводите в касационната жалба се свеждат до неправилен анализ на фактите установени с доказателствата по делото относно поведението на Йорданка Янкулова при подаване на заявлението за първоначално отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст във връзка с деклариране на обстоятелството дали е осигурена към момента на отпускане на пенсията. Ответникът, Директорът на Русо Пловдив е взел становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен вид чрез процесуален представител юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като не се констатират нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК за отмяна. При липса на спор по фактите материалният закон е правилно приложен. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Йорданка Янкулова срещу решение на директора на РУ "СО" Пловдив. С него се оставя без уважение жалбата и срещу разпореждане № 4708254811 от 20.05.2011 г. и разпореждане № 4708254811/17.06.2011 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при РУ "СО" Пловдив. С първото се отменя разпореждане № 4708254811 от 21.02.2007 г. на Ръководителя на "ПО" за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а с второто се разпорежда възстановяване на неправилно изплатена сума за пенсия за времето от 5.02.2007 г. до 31.05.2011 г. в размер на 7317.38 лева и лихва в размер на 3300.23 лева. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението и разпорежданията, тъй като е налице добросъвестно поведение от страна на Янкулова, която е представила удостоверение, установяващо неблагоприятни за нея факти, което не би направила ако е съзнавала неблагоприятните последици от това поведение. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Прието е за установено, че при първоначалното отпускане на пенсията жалбоподателката е декларирала в декларация от 5.02.2007 г. пред административния орган наред с обстоятелството, че желае да се възползва от благоприятните разпоредби на КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 9 от ПЗР на КСО /отм./ и обстоятелството, че към същата дата - 5.02.2007 г. не работи. От същата дата е одобрения погасителен план и отпусната пенсията, а от представените доказателства за сключен трудов договор считано от 5.02.2007 г. съдът е извел изводи че към датата на отпускане на пенсията 5.02.2007 г. осигуряването на жалбоподателката не е било прекратено - което се установява и от УП обр. 3 № 2 - 11/2.11.2011 г. което е било приложено към заявлението й за изменение на отпусната пенсия. При тези данни е прието че поведението на жалбоподателката е недобросъвестно поради което тя следва да възстанови сумите главница и лихви в размерите определени от административния орган. Решението е правилно. Предмета на касационната проверка се свежда до обсъждане на твърденията за добросъвестност в поведението на касаторката, приети от съда за неоснователни. На първо място, решението не е нищожно при липса на данни да е постановено от незаконен състав или при нарушения водещи до нищожност на съдебното решение, а и съображения за такова отменително основание не са развити в касационната жалба. На следващо място, поддържаните доводи в касационната жалба за необоснованост са неоснователни. Преценката на съда относно поведението на жалбоподателката в административното производство е подкрепена от доказателствата по делото. В преписката се съдържа декларацията подадена от Янкулова на 5.02.2007 г., трудовият договор с дата от 2.02.2007 г. и удостоверение, че е било подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ към НАП на същата дата. При тези доказателства за деклариране на неверни обстоятелства от Янкулова заключението на административния орган и съда са обосновани и в съответствие с материалния закон. Такъв извод не може да бъде оспорен с твърденията, че административният орган е разполагал с информацията, имал е възможност да я провери и е бил длъжен да установи служебно наличието на предпоставките за отпускане на пенсия, защото от друга страна заявителят е длъжен да декларира действителното фактическо положение пред административния орган и да носи последиците от недобросъвестното си поведение, когато е имал ясното съзнание, че изявлението му е невярно. Задължението на административния орган да установи всички факти от значение за решаване на въпроса поставен пред него, както и да събере всички доказателства, не означава задължително да бъдат проверявани и фактите, доказани от заявителя по допустим от закона начин, един от които е декларацията. Констатацията за неправилно отпусната пенсия е направена по късно и това е в правомощията на органа като в настоящият случаи не може да се приеме, че жалбоподателката през този период е имала добросъвестно поведение, поради което не дължи сумите. Позоваването на съдебна практика в подкрепа на касационните доводи е неоснователно тъй като посочените и приложени за сведение решения са относими за други случай и нетъждествени с настоящия. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника 150 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение