Решение № 13536 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2013 г.

Решение № 13536 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Боряна Светославова Статкова гр. София против решение № 2993 от 07.05.2013 г. на Административен съд София град по адм. дело № 11064/2012 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № РО - 634/24.09.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" с което е потвърдено разпореждане № О - 21 - 999 - 82 - 00224103/20.08.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат касационни основания за отмяна - необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът - Директорът на СУСО не взема становище по касационната жалба. Участващият в производството прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Спорният въпрос по делото за качеството на осигурено лице за процесния период е разрешен правилно от съда в съответствие с материалния закон и при липса на такова качество правилно е решението на административния орган отказал обезщетение за временна неработоспособност. Върховният административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображоения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Боряна Статкова срещу цитираното решение на директора на СУСО с което се потвърждава разпореждане съдържащо отказ да отпускане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване във връзка с представен болничен лист за период от 04.07.2012 г. до 13.07.2012 г. включително. Отказът в разпореждането и решението са мотивирани че лицето не е осигурено за съответния риск. Възраженията са за незаконосъобразност на решението на директора на СУСО с искане за отмяната му тъй като няма прекъсване в осигуряването и обезщетението й се дължи. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото че Боряна Статкова е работила по трудово правоотношение, прекратено считано от 22.03.2012 г. като са последвали болнични листове за периода до 13.07.2012 г. Установено е че след прекратяване на трудовия договор жалбоподателката е декларирала упражняване на трудова дейност на 14.04.2012 г. като самоосигуряващо се лице и ще се осигурява за рисковете общо заболяване и майчинство. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, чл. 42, ал. 2 КСО, чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО като е извел правен извод че жалбоподателката няма качество на осигурено лице. За да е налице такова качество е следвало вноските да са били внесени за съответния период за който се е претенцията за обезщетение поради общо заболяване, а доказателствата за платени суми са за следващ период. При установеното от фактическа и правна страна жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване имат право на паричнообезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност ако имат най малко шест месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, и ако е рискът е настъпил след прекратяване на трудовото правотношение - чл. 42, ал. 2 КСО - паричното обезщетение се изплаща до максимален срок 30 календарни дни. Изискването е да е налице качеството осигурено лице, определение за което е дадено в § 1, т. 3 ДР на КСО - физическо лице което извършва трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В настоящият случай е безспорно установено че осигурителните вноски за периода до 13.07.2012 г. не са били внесени от Боряна Статкова поради което тя няма качество на осигурено лице както правилно са приели административният орган и съдт в обжалваното решение. Възраженията, че вноските са дължими и макар да не са били внесени за спорния период качеството на осигурено лице е придобито с подаване на декларация са неоснователни предвид изричните разпоредби на цитираната норма на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК Върховният административен съд, Шесто отделение