Решение № 15222 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6840/2011 г.

Решение № 15222 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6840/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 1598/5.04.2011 г., постановено по адм. д. № 6886/10 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/16564/2.08.2010 г., с който на ЕТ "СП - Стоимен Петков" е определена като недължимо платена от Разплащателна агенция сумата 13122,25 лв. по общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение или алтернативно намаляване на присъдените разноски като прекомерни. Претендира присъждане на разноски. Ответникът ЕТ "СП - Стоимен Петков", собственост на Стоимен Георгиев Петков, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1598/5.04.2011 г., постановено по адм. д. 6886/10 г. по описа на АССГ е отменен АУПДВ № 01-6500/16564/2.08.2010 г., издаден от изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с който на ЕТ "СП - Стоимен Петков" е определена като недължимо платена от Разплащателна агенция сумата 13122,25 лв. по общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, но е незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Според административния съд при издаване на АУПДВ не е спазена предвидената в закона процедура, допуснато е нарушение на материалния закон и липсват мотиви. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е постановил решение при напълно изяснена фактическа обстановка, а именно ЕТ "Стамен Петков" е заявил за кампания 2008 г. 18 парцела за подпомагане, а за 2009 г. - 20, от които 16 съвпадат с вече декларираните през 2008 г., 4 са нови, а два са отпаднали. Площта на заявените през 2008 г. парцели е 49,95 ха, от които през 2009 г. не са декларирани два парцела с площ от 0,43 ха и 1,22 ха. Спорът е относно приложимата процедура по издаване на АУПДВ, приложимия материален закон и процента на припокриване на земеделските парцели, заявени през 2009 г. спрямо одобрените през 2008 г. Касационната инстанция намира за правилни изводите на АССГ, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, но в нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. На основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземате, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, като ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая по силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд Земеделие. Следователно изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", който на основание чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, е компетентният орган да издаде АУПДВ за суми, за които са твърди, че са изплатени недължимо от Разплащателната агенция. При издаването на АУПДВ трябва да бъде съобразен реда по АПК като изрично следва да бъде посочено, че АУПДВ представлява самостоятелен индивидуален административен акт с различни характеристики и правни последици от индивидуалния административен акт, издаден по общото заявление за единно плащане на площ. При издаване на АУПДВ № 01-6500/16564/2.08.2010 г. административният орган е следвало да спази изцяло процедурата, предвидена в АПК за издаване на индивидуални административни актове - включително и съобщаване на адресата на акта за започване на производството, предоставянето на възможност да вземе участие в това производство чрез представяне на доказателства и становища. Касационната инстанция намира за неоснователно и възражението в касационната жалба, че допуснатите нарушения на административно производствените правила не са съществени, защото не са се отразили върху изводите за правнорелевантните факти. Нарушеното право на участие в административното производство е съществено нарушение и в конкретния случай като не е изслушано становището на ЕТ "СП - Стамен Петков" административният орган е допуснал неправилно приложение и тълкуване на материалния закон. Настоящият състав намира, че неправилно съдът е приел, че производството по издаване на АУПДВ е следвало да бъде проведено по реда на чл. 99 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Редът за издаване на индивидуален административен е предвиден в глава пета от АПК, като не е предвидено производство по глава седма на АПК. В конкретния случай съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Действията за събиране на вземанията, включително сроковете за съобщаване на акт за възстановяване на недължими плащания са уредени в чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията, поради което следва да се приеме, че издаването на АУПДВ е в отделно административно производство по реда на глава пета от АПК. Този неправилен извод на АССГ не кореспондира с изложените в същото съдебно решение мотиви относно необходимостта от спазване на изискванията на чл. 26, 28, 35 и 36 от АПК, поради което не се е отразил върху правилността на крайните изводи и не представлява касационно основание за отмяна. Законосъобразно АССГ е приел, че АУПДВ не съдържа ясни и точни мотиви. Видно от съдържанието на АУПДВ определянето на задължението с акта е мотивирано с възпроизвеждане на разпоредбите на чл. 7 и чл. 24 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В описаната фактическа обстановка в АУПДВ не е посочен начина на изчисляване на процента на припокриване спрямо одобрената площ, нито са посочени процентите, за които се приема, че е налице намаляване и припокриване. В АУПДВ не са цитирани други документи, в които да се съдържат тези изчисления, но с оглед наличието на данни за заявените площи през всяка от двете години ( 2008 г. и 2009 г.) в административната преписка, АССГ е извършил проверка доколко е осъществена хипотезата на чл. 24 от Наредба № 11/6.04.2009 г. Тези данни, се съдържат в писмени доказателства, събрани в административната преписка, които не могат да бъдат разглеждани като мотиви на административен акт, съдържащи се в друг акт по смисъла на Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1976 г. По изложените съображения касационната инстанция намира за правилен извода на АССГ, че АУПДВ не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По отношение спора относно приложимия материален закон, настоящият състав намира, че АССГ не е допуснал нарушение и правилно е установил приложимите материалноправни норми, като за пълнота на изложението е обосновал решението си за отмяна на АУПДВ с констатираното обстоятелство, че е издаден в нарушение и на приложената от административният орган правна норма. Съгласно § 24 от ПЗР на Наредба № 11/6.04.2009 г. за подадени заявления след 1.03.2009 г., одобрената площ може да бъде намалена веднъж за целия петгодишен период до минус 10 %. В конкретният случай не е налице посочената хипотеза, защото заявлението на ЕТ "СП - Стоимен Петков" е подадено на 2.06.2008 г. Следователно за този земеделски производител не попада в категорията лица, за които е възникнало това задължение, което не е регламентирано с отменената Наредба № 12/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., действала при подаване на общото заявление за единно плащане на площ. Неизпълнението на това задължение е свързано с превръщане на получените суми в недължимо платени, поради което в конкретния случай при липса на задължение не е налице правно основание за определяне на получените суми като недължими. Касационната инстанция намира за неоснователни възраженията в касационната жалба, според които от обстоятелството, че двете наредби № 12/3.04.2008 г. и № 11/6.04.2009 г. уреждат една и съща материя е достатъчно да се прилага тази от тях, която е действаща към датата на издаване на административния акт и не следва да се преценяват общите правила за действие на нормативните актове във времето. В Наредба № 11/6.04.2009 г. е предвидено обратно действие за определени разпоредби, включително и за задължението да не бъде намалявана с повече от 10 % одобрената площ за целия петгодишен период, но това обратно действие е считано от 1.03.2009 г. Получените суми за кампания 2008 г. не могат да бъдат подложени на същия режим, уреден в Наредба № 11/6.04.2009 г., която не е действала при отпускане на сумите и тяхното получаване. В този смисъл изплатените суми не са неправомерно получени от лицето, поради което не представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК и оспореният акт за УПДВ е издаден в нарушение на материалния закон. Допълнително следва да бъде посочено, че правилно АССГ е констатирал, че не е налице и основание да се приеме, че сумите са неправомерно получени и при прилагане на Наредба № 11/6.04.2009 г., защото не е налице намаляване с повече от 10 % на заявените площи през 2009 г. спрямо 2008 г. Двата парцела, които не са включени в заявлението за 2009 г. са с обща площ 1,65ха, което представлява намалението спрямо предходната година и изчислено като процент е 3,3 % от заявената през 2008 г. площ. Защо административният орган е приел, че намалението е повече от 10 % и не е налице 90 % припокриване на заявените площи (в ИСАК е посочен 79,54 % са посочени като процент на припокриване, но без яснота за начина на изчисляване на този процент), не е възможно да бъде проверено поради липсата на мотиви в АУПДВ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати съществени нарушения, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Съдебното решение следва да бъде оставено в сила и в частта относно присъдените разноски, които не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът в касационното производство ЕТ "СП - Стоимен Петков" не представил доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,